Съдържание
19 отношения: Пьотър Чайковски, Пьотър Илич Чайковски, Асен Димитров, Александър III (Русия), Алеко (опера), Николай Римски-Корсаков, Рикардо Дриго, Рене I (Анжу), Санкт Петербург, Сергей Рахманинов, Хамбург, Шверин, Мариински театър, Малий театър, Михаил Хаджимишев, Бас (гласов обхват), Болшой театър, Густав Малер, Лешникотрошачката.
Пьотър Чайковски
Пьо̀тър Илѝч Чайко̀вски (Пётр Ильи́ч Чайко́вский, 7 май 1840 – 6 ноември 1893) е руски композитор от епохата на ''романтизма''.
Виж Йоланта и Пьотър Чайковски
Пьотър Илич Чайковски
#пренасочване Пьотър Чайковски.
Виж Йоланта и Пьотър Илич Чайковски
Асен Димитров
Асен Сталев Димитров (6 януари 1894 – 4 юли 1960) е български композитор, диригент и музикален педагог, поставил и дирижирал редица шедьоври на оперното и хорово музикално-сценично изкуство в България и в чужбина.
Александър III (Русия)
Александър III Александрович (Александр III Александрович) е император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия (1881 – 1894) от династията Холщайн-Готорп-Романов.
Виж Йоланта и Александър III (Русия)
Алеко (опера)
„Алеко“ е първата опера на Сергей Рахманинов.
Николай Римски-Корсаков
Николай Андреевич Римски-Корсаков (Никола́й Андре́евич Ри́мский-Ко́рсаков) е руски композитор, педагог, диригент, общественик, музикален критик. Член на Могъщата петорка (Могучая кучка).
Виж Йоланта и Николай Римски-Корсаков
Рикардо Дриго
Рикардо Еудженио Дриго (Riccardo Eugenio Drigo; Ричард Евгениевич ДригоДриго, Рикардо // Балет. Энцикопедия – Москва, 1981, с. 193., 30 юни 1846 – 1 октомври 1930) е италиански оперен и балетен композитор, театрален диригент и пианист.
Рене I (Анжу)
Рене Анжуйски или Рене I Анжуйски, или Рене I Неаполски, или Рене Сицилиански, известен като „Добрият крал Рене“ (René d'Anjou, ou René Ier d'Anjou, ou encore René Ier de Naples ou René de Sicile, dit le « Bon Roi René »; * 16 януари 1409, Дворец Анже; † 10 юли 1480, Екс ан Прованс) от династията Валоа-Анжу, е господар, а след това граф на Гиз (1417 – 1425), херцог на Бар (1430-1480) де факто от 1420 г., херцог (чрез брак) на Лотарингия (1431 – 1453), херцог на Анжу (1434 – 1480), граф на Прованс и Форкалкие (1434 – 1480), граф на Пиемонт, граф на Барселона, крал на Неапол (1435 – 1442), титулярен крал на Йерусалим (1435 – 1480), титулярен крал на Сицилия (1434 – 1480) и на Арагон (1466 – 1480), маркиз на Пон а Мусон (-1480), както и пер на Франция и основател на Ордена на полумесеца.
Санкт Петербург
Санкт Петербург (Санкт-Петербург|r.
Сергей Рахманинов
Сергей Василиевич Рахманинов (Сергей Васильевич Рахманинов) е руски композитор, пианист и диригент.
Виж Йоланта и Сергей Рахманинов
Хамбург
Снимка от въздуха Хамбург (Hamburg), или Свободният и ханзеатски град Хамбург (Freie und Hansestadt Hamburg), е вторият по големина град в Германия (след Берлин) и седми в Европейския съюз, както и най-големият град в ЕС, който не е столица.
Шверин
Шверин е град в Северна Германия.
Виж Йоланта и Шверин
Мариински театър
Главната фасада на Мариинския театър Мариинският театър (Марии́нский театр) е театър за опера и балет в Санкт Петербург, открит през 1860 г.
Виж Йоланта и Мариински театър
Малий театър
Филиалът на ул. Большая Ордынка 69 Общ изглед към Малий театър Малий театър (Малый театр – Малък театър), пълно наименование Държавен академичен Малък театър на Русия (Государственный академический Малый театр России), е драматичен театър в Москва.
Михаил Хаджимишев
Михаил Панчев Хаджимишев е български оперен режисьор.
Виж Йоланта и Михаил Хаджимишев
Бас (гласов обхват)
Басът е най-ниският мъжки певчески глас с честота от 80 до 330 Hz (Е2 до E4).
Виж Йоланта и Бас (гласов обхват)
Болшой театър
Болшо̀й театър (Большо́й теа́тр) е най-големият в Русия и един от най-значителните в света театри за опера и балет.
Густав Малер
Густав Малер (Gustav Mahler) е австрийски композитор, диригент и оперен режисьор, един от големите симфоници от края на 19 и началото на 20 век.
Лешникотрошачката
Захарната Фея и Принц Коклюш, Мариински театър, Санкт Петербург, 1892 г. „Лешникотрошачката“ – постановка в Императорския Мариински театър, Санкт Петербург, 1892 г.