Съдържание
45 отношения: Католическа църква, Константин XI Палеолог, Константин Драгаш, Константинопол, Православна църква, Падане на Константинопол (1453), Палеолози, Пилат Понтийски, Пиеро дела Франческа, Плетон, Пелопонеско деспотство, Алексий IV Велики Комнин, Анна Василиевна, Ренесанс, Сигизмунд Люксембургски, София Монфератска, Солун, Трансилвания, Трапезундска империя, Фераро-Флорентинска уния, Янош Хуняди, Мурад II, Мария Велика Комнина, Мануил II Палеолог, Италия, Император на Византия, Западна Европа, Битка при Варна, Бичуването на Христос (Пиеро дела Франческа), Беноцо Гоцоли, Василий I (Московско княжество), Византийски император, Владислав III, Велико московско княжество, Дунав, Дарданели, Димитрий Палеолог, Деяновци (Драгаши), Евгений IV, Елена Драгаш, Йосиф II, 1423, 18 декември, 21 юли, 31 октомври.
- Починали през 1448 година
- Родени през 1392 година
Католическа църква
Католическата църква е най-многобройната християнска църква в света с 1,2 млрд.
Виж Йоан VIII Палеолог и Католическа църква
Константин XI Палеолог
Константин XI Палеолог (Κωνσταντίνος ΙΑ' Δραγάσης Παλαιολόγος; Constantinus XI Palaeologus), наричан още Константин XI Драгаш (* 8 февруари 1405; † 29 май 1453) е последният император, управлявал Византия от 1449 до смъртта си на 29 май 1453 г.
Виж Йоан VIII Палеолог и Константин XI Палеолог
Константин Драгаш
#виж Константин Деян.
Виж Йоан VIII Палеолог и Константин Драгаш
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Виж Йоан VIII Палеолог и Константинопол
Православна църква
Православната църква, наричана още Източноправославна църква, е втората най-голяма християнска общност, наброяваща приблизително 225 000 000 членове.
Виж Йоан VIII Палеолог и Православна църква
Падане на Константинопол (1453)
Падането на Константинопол през 1453 г. (на турски: İstanbul'un Fethi, на гръцки: Άλωση της Κωνσταντινούπολης) е успешно нападение на османците за превземане на византийската столица Константинопол.
Виж Йоан VIII Палеолог и Падане на Константинопол (1453)
Палеолози
Палеолозите са източноримска династия, управлявала Византия от 1261 до 1453 година.
Виж Йоан VIII Палеолог и Палеолози
Пилат Понтийски
''Ecce Homo'' ''(Ето, Човекът!)''. В картината на Антонио Чизери Пилат Понтийски показва на жителите на Йерусалим, Иисус Пилат Понтийски (Pontius Pilatus; Πόντιος Πιλάτος) е прокуратор на римската провинция Юдея (26 – 36 г.), по време на управлението на император Тиберий.
Виж Йоан VIII Палеолог и Пилат Понтийски
Пиеро дела Франческа
Пиеро дела Франческа (Piero della Francesca) е един от най-значимите таланти в италианската живопис.
Виж Йоан VIII Палеолог и Пиеро дела Франческа
Плетон
#виж Плитон.
Виж Йоан VIII Палеолог и Плетон
Пелопонеско деспотство
Пелопонеското деспотство или Деспотство Морея (Δεσποτάτο τουΜυστρά) е създадено вследствие превземането на Константинопол през 1204 г.
Виж Йоан VIII Палеолог и Пелопонеско деспотство
Алексий IV Велики Комнин
Алексий IV Велики Комнин (Αλέξιος Δ΄ Μέγας Κομνηνός) е император на Трапезунд от 5 март 1417 до октомври 1429 г.
Виж Йоан VIII Палеолог и Алексий IV Велики Комнин
Анна Василиевна
Анна Василиевна или Анна Московска (* 1393; † август 1417) е московска княгиня и византийска императрица, първа съпруга на император Йоан VIII Палеолог.
Виж Йоан VIII Палеолог и Анна Василиевна
Ренесанс
банкиране и счетоводство. Ренесансът (Renaissance, Rinascimento „възраждане“), е период в европейската история, отбелязващ прехода от Средновековието към Новото време и обхващащ XV и XVI век, характеризиращ се с опит за възраждане и надминаване на идеи и постижения на класическата античност.
Виж Йоан VIII Палеолог и Ренесанс
Сигизмунд Люксембургски
Сигизмунд Люксембургски (Sigismund von Luxembourg, Sigismundus; Zsigmond; Zikmund; * 15 февруари 1368, † 9 декември 1437), Сигизмунд фон Люксембург от династията Люксембурги, е курфюрст на Бранденбург, крал на Унгария и Хърватия, германски крал от 20 септември 1410 г., крал на Бохемия, император на Свещената Римска империя (1433 – 1437).
Виж Йоан VIII Палеолог и Сигизмунд Люксембургски
София Монфератска
София Палеологина-Монфератска (Sofia Paleologa, Sofia di Monferrato; † 21 август 1434 г.) е византийска императрица (1425 – 1426), втора съпруга на император Йоан VIII Палеолог.
Виж Йоан VIII Палеолог и София Монфератска
Солун
Солун (Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина.
Виж Йоан VIII Палеолог и Солун
Трансилвания
Трансилвания или Седмиградско, Седмоградско (Transilvania или Ardeal, Erdély; Siebenbürgen; Τρανσυλβανία) е историко-географска област, обхващаща северозападната част на днешна Румъния.
Виж Йоан VIII Палеолог и Трансилвания
Трапезундска империя
Трапезундската империя е основана през април 1204 г.
Виж Йоан VIII Палеолог и Трапезундска империя
Фераро-Флорентинска уния
#пренасочване Фераро-флорентински събор.
Виж Йоан VIII Палеолог и Фераро-Флорентинска уния
Янош Хуняди
Йоан Корвин или Янош Хуняди (Ioannes Corvinus, Ioanis de Huniad, Hunyadi János., Сибињанин Јанко, Sibinjanin Janko; Јован Хуњади, Jovan Hunjadi, Janko Hunjadi, Ioan de Hunedoara; Iancu de Hunedoara.), още Янош Хунияди, Ян Хунияди, Йоан Хунияд, бан Янко, Сибинян Янко и Янкула войвода, е трансилвански войвода, виден висш унгарски държавник и пълководец, Рицар на Ордена на Дракона, основан от император Сигизмунд, играл първостепенна роля в Централна Европа през 15 век при възпиране на османското нашествие.
Виж Йоан VIII Палеолог и Янош Хуняди
Мурад II
Мурад II (مراد ثاني – Murâd-ı sânî, İkinci Murat; 16 юни 1404 – 3 февруари 1451) е шестият султан на Османската империя.
Виж Йоан VIII Палеолог и Мурад II
Мария Велика Комнина
Мария Велика Комнина († 17 декември 1439 г.) е последната византийска императрица, трета съпруга на император Йоан VIII Палеолог.
Виж Йоан VIII Палеолог и Мария Велика Комнина
Мануил II Палеолог
Мануил II Палеолог (Μανουήλ Β' Παλαιολόγος); Manuel II Palaiologos; * 27 юни 1350 г.; † 21 юли 1425 г.) е от 1391 до 1425 г. византийски император от династията на Палеолозите.
Виж Йоан VIII Палеолог и Мануил II Палеолог
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Виж Йоан VIII Палеолог и Италия
Император на Византия
Император на Византия като титла (титул) е неологизъм, и като цяло или не е използван или рядко използван от владетелите на държавата с център в Константинопол.
Виж Йоан VIII Палеолог и Император на Византия
Западна Европа
Западна Европа Западна Европа е регионът, включващ западните страни в Европа.
Виж Йоан VIII Палеолог и Западна Европа
Битка при Варна
В Битката при Варна на 10 ноември 1444 г.
Виж Йоан VIII Палеолог и Битка при Варна
Бичуването на Христос (Пиеро дела Франческа)
Бичуването на Христос (вероятно 1455 – 1460) е картина на Пиеро дела Франческа, която се помещава в Галерия Национале деле Марке в Урбино, Италия.
Виж Йоан VIII Палеолог и Бичуването на Христос (Пиеро дела Франческа)
Беноцо Гоцоли
Беноцо Гоцоли (Benozzo Gozzoli), псевдоним на Беноцо ди Лезе ди Сандро, е италиански ренесансов живописец, майстор на фреското от средата на Куатроченто, представител на Флорентинската школа.
Виж Йоан VIII Палеолог и Беноцо Гоцоли
Василий I (Московско княжество)
Василий I Дмитриевич (Василий I Дмитриевич) е велик княз на Московското княжество и Владимиро-суздалското княжество от 1389 до 1425.
Виж Йоан VIII Палеолог и Василий I (Московско княжество)
Византийски император
#виж Император на Византия.
Виж Йоан VIII Палеолог и Византийски император
Владислав III
35 px Владислав III Варненчик (Władysław III Warneńczyk; I.; Vladislovas III; Vladislav I. Jagelović) е крал на Полша в периода (1434 – 1444), върховен княз на Литва в периода (1434 – 1440) и крал на Унгария (под име Уласло I) в периода (1440 – 1444), свързан с българската история.
Виж Йоан VIII Палеолог и Владислав III
Велико московско княжество
Великото московско княжество е средновековно руско държавно образувание, просъществувало от 1263 до 1547 година.
Виж Йоан VIII Палеолог и Велико московско княжество
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Виж Йоан VIII Палеолог и Дунав
Дарданели
Карта на Дарданелите Дарданели (Çanakkale Boğazı; Δαρδανελλια), в миналото известен като Хелеспонт, е тесен пролив и воден път от международно значение разположен в Северозападна Турция, който формира част от континенталната граница между Европа и Азия и разделя азиатската от европейската част на Турция.
Виж Йоан VIII Палеолог и Дарданели
Димитрий Палеолог
#пренасочване Димитър Палеолог.
Виж Йоан VIII Палеолог и Димитрий Палеолог
Деяновци (Драгаши)
#виж Деяновци.
Виж Йоан VIII Палеолог и Деяновци (Драгаши)
Евгений IV
Папа Евгений IV (Eugenius P.P. IV) роден Габриеле Кондулмер (Gabriele Condulmer) е глава на Римокатолическата църква от 1431 г.
Виж Йоан VIII Палеолог и Евгений IV
Елена Драгаш
Елена Драгаш (Јелена Драгаш,; * ок. 1372; † 23 май 1450) е византийска императрица, съпруга на император Мануил II Палеолог и майка на последните двама византийски императори Йоан VIII Палеолог и Константин XI Драгаш.
Виж Йоан VIII Палеолог и Елена Драгаш
Йосиф II
#пренасочване Йосиф II Константинополски.
Виж Йоан VIII Палеолог и Йосиф II
1423
Пиер Д'Обюсон.
18 декември
18 декември е 352-рият ден в годината според григорианския календар (353-ти през високосна).
Виж Йоан VIII Палеолог и 18 декември
21 юли
21 юли е 202-рият ден в годината според григорианския календар (203-ти през високосна).
Виж Йоан VIII Палеолог и 21 юли
31 октомври
31 октомври е 304-тият ден в годината според григорианския календар (305-и през високосна).
Виж Йоан VIII Палеолог и 31 октомври
Вижте също
Починали през 1448 година
- Адолф II (Клеве-Марк)
- Батиста Малатеста
- Йоан VIII Палеолог
- Карло II Токо
- Кристоф III
- Нилс Рагвалсон
- Теодор II Палеолог
Родени през 1392 година
- Барбара фон Цили
- Йоан VIII Палеолог
- Комнин Арианити
- Марк Ефески
- Паскуале Малипиеро
- Сасета (художник)
- Филипо Мария Висконти