Съдържание
71 отношения: Кардам, Карл Велики, Каролинги, Константин V Копроним, Константин VI, Константинопол, Първия вселенски събор в гр. Никея, Принцови острови, Папство, Отлъчване от църквата, Атина, Августа (титла), Адриан I, Никифор (цезар), Никифор I, Никифор Геник, Никея, Рим, Римска империя, Ротруд, Ромеи, Света София (Константинопол), Свети Апостоли (Константинопол), Сицилия, Славяни, Седми вселенски събор в Никея, Тракия, Тарасий, Теодота, Франкско кралство, Халкедон, Южна Италия, Мраморно море, Мария Амнийска, Магнаура, Македония (област), Мала Азия, Истрия, Източната римска империя, Икона, Инсигния, Западна Европа, Битка при Маркели (792), Босфор, Беневентум, Вселенски събор, Витиния, Византийската империя, Верея, Гърция, ... Разширете индекс (21 Повече ▼) »
- Византийски светци
- Исаврийска династия
- Починали през 803 година
- Родени през 750-те години
Кардам
Карда̀м е български владетел в периода 777 – 803 г.
Карл Велики
Карл Велики (Carolus Magnus, Karolus Magnus; Charlemagne; Karl der Große; * вероятно на 2 април 747 или 748; † 28 януари 814 в Аахен) от фамилията на Каролингите е от 9 октомври 768 г.
Виж Ирина Атинянката и Карл Велики
Каролинги
Каролингите са династия, управлявала Франкската държава и образувалите се при разпада й държави в периода (7 - 10 век).
Виж Ирина Атинянката и Каролинги
Константин V Копроним
Константин V Копроним (Κωνσταντίνος Ε' Κοπρόνυμος) е византийски император от Исаврийската династия (наричана и Сирийска; основателят ѝ Лъв III Исавър, по народност – исавриец, е роден в сирийската област Комагена).
Виж Ирина Атинянката и Константин V Копроним
Константин VI
Константин VI (Κωνσταντίνος ΣΤ΄; * 771; † 797) е византийски император от 780 до 797 година.
Виж Ирина Атинянката и Константин VI
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Виж Ирина Атинянката и Константинопол
Първия вселенски събор в гр. Никея
#виж Вселенски събор.
Виж Ирина Атинянката и Първия вселенски събор в гр. Никея
Принцови острови
Спътникова карта Брегът на о. Къналъада Принцовите острови (Πριγκήπων νήσοι; Prens Adaları) са разположени сред Мраморно море югоизточно от Истанбул.
Виж Ирина Атинянката и Принцови острови
Папство
#виж Папа.
Виж Ирина Атинянката и Папство
Отлъчване от църквата
#пренасочване Отлъчване от Църквата.
Виж Ирина Атинянката и Отлъчване от църквата
Атина
Атѝна (Αθήνα) е столицата и най-големият град на Гърция, както и седалище на областта Атика.
Августа (титла)
Ливия, първата Августа, през 14 г. Августа (Augusta; гръцки: αὐγούστα) е почетна титла, давана на римските императорски съпруги и на други жени от императорската фамилия.
Виж Ирина Атинянката и Августа (титла)
Адриан I
Адриан I (Hadrianus PP.) е римски папа от 9 февруари 772 г.
Виж Ирина Атинянката и Адриан I
Никифор (цезар)
#пренасочване Никифор (кесар).
Виж Ирина Атинянката и Никифор (цезар)
Никифор I
#пренасочване Никифор I Геник.
Виж Ирина Атинянката и Никифор I
Никифор Геник
#пренасочване Никифор I Геник.
Виж Ирина Атинянката и Никифор Геник
Никея
Никея (Νίκαια) е античен и средновековен град в Мала Азия, чийто наследник е съвременният град Изник, Турция.
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Римска империя
Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.
Виж Ирина Атинянката и Римска империя
Ротруд
Ротруд (Rotrude; Hruodrud; * 775 -6 юни 810) е втората дъщеря на Карл Велики от брака му с Хилдегард, дъщеря на граф Геролд от Винцгау и Има, дъщеря на алеманския dux Хнаби.
Ромеи
#виж Византийци.
Света София (Константинопол)
„Света София“ (Ἁγία Σοφία; Sancta Sophia; Aya Sofya) или „Църква на светата Премъдрост Божия“ и официално - Голямата Джамия „Света София“(на турски: Ayasofya-i Kebir Cami-i Şerifi) е монументална обществена сграда в Истанбул, Турция.
Виж Ирина Атинянката и Света София (Константинопол)
Свети Апостоли (Константинопол)
Църква „Свети Апостоли“ (Άγιοι Απόστολοι, Агии Апостоли) е бивша православна църква, построена във византийската столица Константинопол (днешен Истанбул) през 550 година.
Виж Ирина Атинянката и Свети Апостоли (Константинопол)
Сицилия
Сицилия (Sicilia) е единият от двата острова, съставящи Островна Италия.
Виж Ирина Атинянката и Сицилия
Славяни
Славянските поселения към 300 г. пр.н.е. (в синьо) и прародината им (в тъмносиньо) Славяните представляват етнолингвистична група, обитавала Централна и Източна Европа от средата или края на бронзовата епоха (ок.
Виж Ирина Атинянката и Славяни
Седми вселенски събор в Никея
#пренасочване Седми вселенски събор.
Виж Ирина Атинянката и Седми вселенски събор в Никея
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Тарасий
#пренасочване Тарасий I Константинополски.
Виж Ирина Атинянката и Тарасий
Теодота
Теодота е византийска императрица, втора съпруга на император Константин VI.
Виж Ирина Атинянката и Теодота
Франкско кралство
#виж Франкска империя.
Виж Ирина Атинянката и Франкско кралство
Халкедон
Халкедон или Халкидон, днес Кадъкьой (Χαλκηδών, произнасяно Халкедон, Χαλκηδόνα, Халкидона) е древен град във Витиния, Мала Азия, разположен срещу Византион, южно от Скутари (днешния Юскудар), днешна Турция.
Виж Ирина Атинянката и Халкедон
Южна Италия
Южна Италия Южна Италия (Italia Meridionale, Sud Italia, Bassa Italia) е южната част на Материкова Италия.
Виж Ирина Атинянката и Южна Италия
Мраморно море
Мраморно море (Marmara Denizi; Θάλασσα τουΜαρμαρά) е вътрешно море, част от Атлантическия океан, разположено между Балканския полуостров на северозапад и север и Мала Азия на североизток, изток и юг.
Виж Ирина Атинянката и Мраморно море
Мария Амнийска
Мария (* ок. 770; † след 823) е византийка императрица, първа съпруга на император Константин VI.
Виж Ирина Атинянката и Мария Амнийска
Магнаура
Разположение на Магнаура – в сивата зона на Големия (Светия) дворец, вдясно най-горе Магнаура (Μαγναύρα; възможно от латински: Magna aula – „Голяма зала“) е дворец във Византийски Константинопол край Големия (Светия) дворец.
Виж Ирина Атинянката и Магнаура
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Виж Ирина Атинянката и Македония (област)
Мала Азия
Географски обхват на Мала Азия Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Западна Азия и съставлява приблизително 3/4 от азиатската територия на Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция.
Виж Ирина Атинянката и Мала Азия
Истрия
Карта на полуострова Истрия (Istra; Istra; Istria) е полуостров в крайната западна част на Балканския полуостров, разположен основно на територията на Хърватия и частично в Словения и Италия.
Източната римска империя
#пренасочване Византийска империя.
Виж Ирина Атинянката и Източната римска империя
Икона
Иисус Христос (ок. 1410), икона от Андрей Рубльов открита в Звенигород през 1919 г. Иконата (от гр. εικών – образ, портрет, изображение, олицетворение) е изображение или картина; портрет на обект, предназначен да изразява, представя или да осъществява аналогия с нещо, както в семиотиката; в християнската традиция – отражение на нещо, което действително съществува, нещо с „битие“.
Инсигния
Фелдмаршал Ивлин Ууд, окичен със символи на военна и държавна власт Инсигния (мн. ч.: инсигнии; – емблема, символ) е представителен символ или знак на държавна, съсловна или религиозна власт, титла, звание, ранг, пост, сан, чин.
Виж Ирина Атинянката и Инсигния
Западна Европа
Западна Европа Западна Европа е регионът, включващ западните страни в Европа.
Виж Ирина Атинянката и Западна Европа
Битка при Маркели (792)
Битката при Маркели, Тракия, през юли 792 г.
Виж Ирина Атинянката и Битка при Маркели (792)
Босфор
Босфор (İstanbul Boğazı – Истанбул Боазъ) е проток между Европа и Азия, свързващ Черно и Мраморно море.
Беневентум
#виж Беневенто.
Виж Ирина Атинянката и Беневентум
Вселенски събор
Вселенските събори са събрания на епископите от поместните църкви за постигане на единство и съгласие по въпросите на вярата и християнското учение.
Виж Ирина Атинянката и Вселенски събор
Витиния
Витиния е древна област и царство в Северозападна Мала Азия, основано от тракийските племена на тините и витините.
Виж Ирина Атинянката и Витиния
Византийската империя
#пренасочване Византийска империя.
Виж Ирина Атинянката и Византийската империя
Верея
#виж Стара Загора.
Гърция
Гърция, официално Република Гърция (Ελλάδα, Елада или катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники Димократия, Гръцка република), е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров.
Евангелието
#виж Евангелие.
Виж Ирина Атинянката и Евангелието
Елада (тема)
Византийските теми на Балканския полуостров през 1045 година Елада (θέμα Ἑλλάδος) е една от византийските военноадминистративни единици – теми на Балканския полуостров.
Виж Ирина Атинянката и Елада (тема)
Лъв III (папа)
Свети Лъв III (неизв. – 12 юни 816) е римски папа от 795 г.
Виж Ирина Атинянката и Лъв III (папа)
Лъв IV (Византия)
Лъв IV (Λέων Δ΄; * 25 януари 750; † 8 септември 780) е византийски император от Исаврийската династия.
Виж Ирина Атинянката и Лъв IV (Византия)
Лесбос
Лесбос или Митилини (Λέσβος, Лесвос) е гръцки остров в североизточната част на Егейско море, разположен в близко съседство с Мала Азия.
1 ноември
1 ноември е 305-ият ден в годината според григорианския календар (306-и през високосна).
Виж Ирина Атинянката и 1 ноември
14 януари
14 януари е 14-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Ирина Атинянката и 14 януари
15 август
15 август е 227-ият ден в годината според григорианския календар (228-и през високосна година).
Виж Ирина Атинянката и 15 август
15 век
15 век започва на 1 януари 1401 г.
17 юни
17 юни е 168-ият ден в годината според григорианския календар (169-и през високосна година).
17 декември
17 декември е 351-вият ден в годината според григорианския календар (352-ри през високосна).
Виж Ирина Атинянката и 17 декември
23 октомври
23 октомври е 296-ият ден в годината според григорианския календар (297-и през високосна).
Виж Ирина Атинянката и 23 октомври
24 септември
24 септември е 267-ият ден в годината според григорианския календар (268-и през високосна).
Виж Ирина Атинянката и 24 септември
25 декември
25 декември е 359-ият ден в годината според григорианския календар (360-и през високосна).
Виж Ирина Атинянката и 25 декември
27 октомври
27 октомври е 300-ият ден в годината според григорианския календар (301-ви през високосна).
Виж Ирина Атинянката и 27 октомври
31 октомври
31 октомври е 304-тият ден в годината според григорианския календар (305-и през високосна).
Виж Ирина Атинянката и 31 октомври
7 август
7 август е 219-ият ден в годината според григорианския календар (220-и през високосна).
Виж Ирина Атинянката и 7 август
769
Хан Крум се възкачва на престола.
780
780 (седемстотин и осемдесета) година по юлианския календар е високосна година, започваща в събота.
8 септември
8 септември е 251-вият ден в годината според григорианския календар (252-ри през високосна година).
Виж Ирина Атинянката и 8 септември
9 август
9 август е 221-вият ден в годината според григорианския календар (222-ри през високосна година).
Виж Ирина Атинянката и 9 август
Вижте също
Византийски светци
- Анастасия Патрикия
- Василий Велики
- Григорий Нисийски
- Елия Пулхерия
- Емилия (светица)
- Захарий
- Ирина Атинянката
- Йоан Дамаскин
- Константин I
- Методий I Константинополски
- Никифор I Константинополски
- Петка Българска
- Порфирий Газки
- Симеон Стълпник
- Стилиан Пафлагонийски
Исаврийска династия
- Анна (съпруга на Артавазд)
- Артавазд
- Евдокия (съпруга на Константин V)
- Ефросина (съпруга на Михаил II)
- Ирина Атинянката
- Ирина Хазарска
- Константин V Копроним
- Константин VI
- Лъв III Исавър
- Мария (съпруга на Константин V)
- Мария (съпруга на Лъв III)
- Мария Амнийска
- Никифор (кесар)
- Теодота
Починали през 803 година
- Ирина Атинянката
- Кардам
Родени през 750-те години
- Абу Нувас
- Адалхард (Каролинги)
- Адриан (граф на Орлеан)
- Антуса Омонийска
- Бело от Каркасон
- Вала (Каролинги)
- Гийом от Гелон
- Инграм
- Ирина Атинянката
- Лъв V Арменец
- Никифор (кесар)
- Сико I (Беневенто)
- Хилдегард (Каролинги)