Съдържание
79 отношения: Краков, Китай, Първата световна война, Париж, Полша, Австро-Унгария, Адолф Хитлер, Народна култура, Народна младеж, Нобелова награда, Нобелова награда за литература, Съюз на комунистите на Югославия, Съветския съюз, Сараево, Светлозар Игов, Симон Боливар, Слободан Йованович, Сплит, Тугомир Алаупович, Травник, Триест, Троен пакт, Франц Фердинанд, Франция, Херцег Нови, Швеция, Швейцария, Шибеник, Югославия, Ягелонски университет, Матица сръбска, Марсилия, Марибор, Мадрид, Иво Войнович, Жела Георгиева, Женева, Зуко Джумхур, Загреб, Зеница, България, Букурещ, Босна и Херцеговина, Берлин, Белград, Вук Караджич, Ватикан, Вишеград (Босна и Херцеговина), Видовден, Виена, ... Разширете индекс (29 Повече ▼) »
- Писатели от Босна и Херцеговина
- Посланици на Югославия в Германия
Краков
Кра̀ков (Kraków, Кракув, Krakau) е един от най-старите и големи градове в Полша.
Китай
Китайската народна република, съкратено КНР ( – Джунхуа Рънмин Гунхъгуо), или просто Китай, е държава, разположена в Източна Азия.
Първата световна война
#виж Първа световна война.
Виж Иво Андрич и Първата световна война
Париж
Шан-з-Елизе с Триумфалната арка и бизнес квартала Дефанс в далечината Люксембургската градина, изглед от Монпарнас. Вляво в далечината е катедралата „Нотр Дам“ Париж (Paris) е столицата и най-големият град на Франция.
Полша
Република Полша (Rzeczpospolita Polska, Жечпосполита Полска) е държава в Централна Европа.
Австро-Унгария
Австро-Унгария (Österreich-Ungarn; Osztrák-Magyar Monarchia) е историческа дуалистична монархия, състояща се от две части – Представените в Имперското събрание кралства и земи (Im Reichsrat vertretenen Königreichen und Ländern) и Земите на светата маджарска корона (на унгарски: A Magyar Szent Korona Országai).
Виж Иво Андрич и Австро-Унгария
Адолф Хитлер
Адолф Хитлер (Adolf Hitler) (20 април 1889 – 30 април 1945) е германски политик, райхсканцлер от 1933 г., райхспрезидент и от 1934 г.
Народна култура
„Народна култура“ е българско издателство, съществувало в периода 1945-2003 г., специализирано в издаването на художествена литература.
Виж Иво Андрич и Народна култура
Народна младеж
„Народна младеж“ е бивше издателство на Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз, специализирано в издаването на младежка и детско-юношеска периодика и литература.
Виж Иво Андрич и Народна младеж
Нобелова награда
Нòбеловата награда (Nobelpriset, Nobel Prize) се присъжда всяка година на хора, които са провели забележителна научноизследователска работа, разработили са впечатляващи методи или умения, или са направили изключителен принос за развитието на обществото в областите физика, химия, литература, мир и медицина или физиология.
Виж Иво Андрич и Нобелова награда
Нобелова награда за литература
Нобеловата награда за литература е шведска награда за литература, която се присъжда ежегодно от 1901 г.
Виж Иво Андрич и Нобелова награда за литература
Съюз на комунистите на Югославия
Съюзът на комунистите на Югославия или СКЮ (Савез комуниста Југославије/Savez komunista Jugoslavije; Сојуз на комунистите на Југославија; Zveza komunistov Jugoslavije), до 1952 г.
Виж Иво Андрич и Съюз на комунистите на Югославия
Съветския съюз
#виж Съюз на съветските социалистически републики.
Виж Иво Андрич и Съветския съюз
Сараево
Сараево (bs и Sarajevo; Сарајево) е столицата на Босна и Херцеговина и най-големият град в страната.
Светлозар Игов
Светлозар Атанасов Игов е български учен, литературен критик и историк, есеист, поет, белетрист и преводач.
Виж Иво Андрич и Светлозар Игов
Симон Боливар
Симо̀н Хосе Антонио де ла Сантисима Тринидад Болѝвар де ла Консепсион и По̀нте Паласиос и Бланко (Simón José Antonio de la Santísima Trinidad Bolívar de la Concepción y Ponte Palacios y Blanco, 24 юли 1783, Каракас – 17 декември 1830, Санта Марта, Колумбия) е латиноамерикански революционер, генерал и политик, най-влиятелният и известен от ръководителите на войните за независимост на испанските колонии в Америка.
Виж Иво Андрич и Симон Боливар
Слободан Йованович
Слободан Йованович (Слободан Јовановић) е сръбски политически и държавен деец, учен (професор, юрист, историк), книжовник и общественик.
Виж Иво Андрич и Слободан Йованович
Сплит
Пристанището на Сплит ферибот в пристанище Сплит Сплит (Split) е град в Хърватия, най-важният център в Далмация.
Тугомир Алаупович
Д-р Тугомир Алаупович (Tugomir Alaupović) (1870 – 1958) е един от най-известните хърватски книжовници от Босна и Херцеговина от края на 19 и първата половина на 20 век.
Виж Иво Андрич и Тугомир Алаупович
Травник
Травник е село в Североизточна България.
Триест
Трѝест (Trieste – Триесте; на фриулийски и Triest; на словенски и Trst, Тръст) е град и община в Североизточна Италия, административен център на едноименната провинция Триест в регион Фриули-Венеция Джулия.
Троен пакт
#виж Тристранен пакт.
Франц Фердинанд
Франц Фе́рдинанд Карл Лу́двиг Йо́сиф фон Ха́бсбург, е́рцхерцог д’Е́сте (Franz Ferdinand von Österreich-Este) е племенник на австро-унгарския император Франц-Йосиф и наследник на австро-унгарския трон от 1896 г.
Виж Иво Андрич и Франц Фердинанд
Франция
Франция (France) е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти.
Херцег Нови
Херцег Нови (на латиница: Herceg Novi, на кирилица: Херцег Нови, на италиански: Castelnuovo, на гръцки: Neòkastron или Νεοκαστρον) е град и административен център на едноименна община в Югозападна Черна гора.
Швеция
Кра̀лство Швеция или просто Швѐция (Sverige) е скандинавска държава, конституционна монархия, намираща се в Северна Европа.
Швейцария
Швейцария (die Schweiz, Suisse, Svizzera, Svizra), официално – Швейцарска конфедерация (Confoederatio Helvetica, Schweizerische Eidgenossenschaft, Confédération suisse, Confederazione Svizzera, Confederaziun svizra) е малка вътрешноконтинентална федерация от 26 кантона в Централна Европа.
Шибеник
Шибеник (Šibenik; Sebenico) е град в Хърватия.
Югославия
Югосла̀вия (sh и Jugoslavija; sh и Југославија) е държава, съществувала в последователни държавни форми и наименования на Балканския полуостров от 1918 до 2006 година.
Ягелонски университет
Ягелонският университет (Uniwersytet Jagielloński) е университет в Краков, Полша.
Виж Иво Андрич и Ягелонски университет
Матица сръбска
Матица сръбска Матица сръбска (ср. Матица српска) е най-старото научно, книжовно и културно дружество в Сърбия със седалище в Нови Сад, Войводина.
Виж Иво Андрич и Матица сръбска
Марсилия
Марсилия (Marseille, изговаря се Марсѐй; Marselha, изговаря се Марсѝйо) е град в Югоизточна Франция, център на региона Прованс-Алпи-Лазурен бряг и на департамента Буш дю Рон, втори по големина във Франция.
Марибор
Изглед на Марибор от близката планина Марибор (Maribor; Marburg an der Drau) е град в Североизточна Словения.
Мадрид
Мадрѝд (Madrid) е столицата и най-големия град на Испания.
Иво Войнович
Иво Войнович е сръбски драматург.
Жела Георгиева
Жела Георгиева е българскa преводачкa от руски, хърватски и сръбски език на художествена литература.
Виж Иво Андрич и Жела Георгиева
Женева
Женѐва е град в Югозападна Швейцария и е главен административен център на едноименния кантон Женева.
Зуко Джумхур
Зулфикар (Зуко) Джумхур (Zuko Džumhur) (1921 – 1989) е писател (пътеписец, филмов и телевизионен сценарист), художник (карикатурист, театрален сценограф и костюмограф), изкуствовед от Босна и Херцеговина.
Загреб
Загреб (Zagreb), предишно име Аграм (докато е в Австро-Унгария), е столицата и най-големият град на Хърватия.
Зеница
Зеницата (лат. Pupilla) частта от окото, която се намира в средата на ириса.
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Букурещ
Букурѐщ (București) е столицата на Румъния, най-големият град и основният културен, промишлен и финансов център на страната.
Босна и Херцеговина
Босна и Херцеговина е планинска държава, разположена в западната част на Балканския полуостров.
Виж Иво Андрич и Босна и Херцеговина
Берлин
Берлѝн (Berlin) е столицата и една от 16-те провинции на Германия.
Белград
Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.
Вук Караджич
Вук Стефанович Караджич (Vuk Stefanović Karadžić) (7 ноември 1787 - 7 февруари 1864) е сръбски езиковед, реформатор и кодификатор на съвременния сръбски език.
Ватикан
Държавата град Ватикан (официално Stato della Città del Vaticano) е най-малката суверенна държава в света – както по площ, така и по население.
Вишеград (Босна и Херцеговина)
Вишеград е град в Република Сръбска, Босна и Херцеговина.
Виж Иво Андрич и Вишеград (Босна и Херцеговина)
Видовден
Видовден е всенароден празник в Сърбия и най-вече в източната част на страната – Расинско, включително и в Западните покрайнини.
Виена
Виена (Wien; на австро-баварски: Wean, Bécs) е столицата и най-големият град на Австрия, със статут на една от нейните девет провинции.
Венцеслав Константинов
Венцеслав Константинов Константинов е български писател, преводач и афорист.
Виж Иво Андрич и Венцеслав Константинов
Гърция
Гърция, официално Република Гърция (Ελλάδα, Елада или катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники Димократия, Гръцка република), е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров.
Грац
Graz, Georg Matthäus Vischer (1670) Грац (Graz, на словенски Gradec, Градец) е град в Югоизточна Австрия, център на провинция Щирия.
Дрина
Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия (водосборният басейн на река Длина е в западната част на страната и е оцветен в светлокафяво) Дрина (Drina; Дрина) е река в Босна и Херцеговина и Сърбия, десен приток на Сава.
Египет
Арабска република Египет (جمهورية مصر العربية, джумхурийят миср ал арабийя) или само Египет е държава в североизточната част на Африка с населени места, съсредоточени предимно край течението на река Нил.
Емир Костурица
#виж Емир Кустурица.
Виж Иво Андрич и Емир Костурица
1 януари
1 януари е 1-вият ден в годината според григорианския календар.
1 април
1 април е 91-вият ден в годината според григорианския календар (92-ри през високосна).
10 декември
10 декември е 344-тият ден в годината според григорианския календар (345-и през високосна година).
12 април
12 април е 102-рият ден в годината според григорианския календар (103-ти през високосна).
13 март
13 март е 72-рият ден в годината според григорианския календар (73-ти през високосна година).
14 ноември
14 ноември е 318-ият ден в годината според григорианския календар (319-и през високосна година).
15 септември
15 септември е 258-ият ден в годината според григорианския календар (259-и през високосна година).
1808
1808 (MDCCCVIII) е високосна година, започваща в петък според Григорианския календар.
1817
1817 (MDCCCXVII) година е обикновена година, започваща в сряда според Григорианския календар.
19 април
19 април е 109-ият ден в годината според григорианския календар (110-и през високосна).
19 век
Карта на света mрез 1897 г. Британската империя е маркирана с червено Юлската революция от 1830 XIX век започва на 1 януари 1801 г.
1914
Календар за 1914.
1919
Църквата Сакре кьор.
1930-те
1930-те са десетилетие на 20 век, обхващащо периода от 1 януари 1930 до 31 декември 1939 година.
1938
село Юпер, 29 януари '''1938''' 4-ти селскостопански културен и национален събор, манифестанти с политически лозунги пред Фабричния склад на Балъкчиев във Варна.
1940-те
1940-те са десетилетие на 20 век, обхващащо периода от 1 януари 1940 до 31 декември 1949 година.
1945
Иван Багрянов Димитър Шишманов.
1951
Фарнсуорт Хаус.
1975
Рейнбоу.
25 март
25 март е 84-тият ден в годината според григорианския календар (85-и през високосна година).
28 юни
28 юни е 179-ият ден в годината според григорианския календар (180-и през високосна).
7 април
7 април е 97-ият ден в годината според григорианския календар (98-и през високосна година).
9 октомври
9 октомври е 282-рият ден в годината според григорианския календар (283-ти през високосна).
Вижте също
Писатели от Босна и Херцеговина
- Алия Изетбегович
- Бранко Чопич
- Владимир Чорович
- Гърго Мартич
- Зуко Джумхур
- Иво Андрич
- Исак Самоковлия
- Йосип Ости
- Ненад Величкович
- Петър Кочич
- Саша Станишич
- Фарук Шехич
- Ферид Мухич
Посланици на Югославия в Германия
- Иво Андрич