Отваряне в Google MapsСъдържание
66 отношения: Кунгур, Каспийско море, Казахстан, Кама (река), Кандалакшки залив, Канин, Коми (народ), Прибалтика, Приволжко възвишение, Поволжие, Поной, Петербургска академия на науките, Оренбург, Архангелск, Нива (река), Немски език, Рън, Русия, Руска академия на науките, Руска империя, Степан Крашенинников, Санкт Петербург, Санктпетербургски университет, Санктпетербургски държавен университет, Сок (река), Соликамск, Соловецки острови, Северна Двина, Северни Ували, Тюмен, Тура (река), Тавда, Урал (река), Урал (планина), Уралтау, Уй, Френски език, Холандия, Чешка губа, Яйва, Ямантау, Миас (река), Мезен (река), Мезенски залив, Ишимбай, Иремел, Имандра, Златоуст, Бяло море (Русия), Белая, ... Разширете индекс (16 Повече ▼) »
- Починали през 1802 година
- Родени през 1740 година
Кунгур
Кунгур е град, административен център на Кунгурски район, Пермски край.
Каспийско море
Каспийско море (Каспи́йское мо́ре; Каспий теңізі;; دریای خزر – Daryâ-ye Xazar) е най-големият безотточен басейн на Земята.
Виж Иван Лепьохин и Каспийско море
Казахстан
Казахстан, (Қазақстан), официално Република Казахстан, (Қазақстан Республикасы) е република в централната част на Евразия.
Кама (река)
Карта на водосборния басейн на река Волга Карта на водосборния басейн на река Кама Река Ка̀ма (Кам; Чулман) е голяма река в Европейска Русия ляв приток (най-голям) на Волга.
Виж Иван Лепьохин и Кама (река)
Кандалакшки залив
Кандалакшкият залив или Кандалакски залив (Кандалакшский залив, Кандалакский залив) е залив в северозападната част на Бяло море, между брега на континента на югозапад и Колския полуостров на североизток, край южните бреговете на Мурманска област и североизточните брегове на Карелия, в Русия.
Виж Иван Лепьохин и Кандалакшки залив
Канин
Полуостров Ка̀нин (Канин полуостров) е полуостров в северната част на Европейска Русия.
Коми (народ)
Комите (комияс) са финоугурски народ, населяващ основно Автономна република Коми от Руската федерация.
Виж Иван Лепьохин и Коми (народ)
Прибалтика
#виж Прибалтийски републики.
Виж Иван Лепьохин и Прибалтика
Приволжко възвишение
Приво̀лжкото възвишение (Приволжская возвышеность) е възвишение в централната и югоизточна част на Източноевропейската равнина в Русия.
Виж Иван Лепьохин и Приволжко възвишение
Поволжие
Карта на водосборния басейн на Волга. Поволжие, срещано рядко и като Поволожие (Пово́лжье), е географска територия край средното и долно течение на река Волга.
Поной
Поной (Поной) е река в Мурманска област на Русия, в централната и източната част на Колския полуостров, вливаща се в Бяло море.
Петербургска академия на науките
#пренасочване Руска академия на науките.
Виж Иван Лепьохин и Петербургска академия на науките
Оренбург
Оренбург е град в Русия, административен център на Оренбургска област.
Архангелск
Архангелск е град в Русия, административен център на Архангелска област.
Виж Иван Лепьохин и Архангелск
Нива (река)
мини Нива е река в Мурманска област, Русия.
Виж Иван Лепьохин и Нива (река)
Немски език
Нѐмският езѝк (deutsche Sprache или само, звучащо като дойч) е западногермански език, близък до люксембургския, нидерландския и английския.
Виж Иван Лепьохин и Немски език
Рън
Рън (Нарън) (Нарын құмы — тесен пясък; Рын-пески) е обширна хълмиста и барханна пустиня, разположена в северната част на Прикаспийската низина, между долните течения на реките Волга на запад и Урал на изток в Западен Казахстан (Западноказахстанска и Атърауска област) и Астраханска област на Русия, най-голямата пустиня в Европа.
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
Руска академия на науките
Първоначалното седалище на Имперската академия на науките – Кунсткамерата в Санкт Петербург Руска академия на науките, съкратено РАН, е националната академия на науките на Русия.
Виж Иван Лепьохин и Руска академия на науките
Руска империя
Руска империя (Российская империя) e официално название на Русия от 1721 до 1917 г.
Виж Иван Лепьохин и Руска империя
Степан Крашенинников
Степан Петрович Крашенинников (Степа́н Петро́вич Крашени́нников) e руски ботаник, етнограф, географ и пътешественик, изследовател на Сибир и Камчатка.
Виж Иван Лепьохин и Степан Крашенинников
Санкт Петербург
Санкт Петербург (Санкт-Петербург|r.
Виж Иван Лепьохин и Санкт Петербург
Санктпетербургски университет
#виж Санктпетербургски държавен университет.
Виж Иван Лепьохин и Санктпетербургски университет
Санктпетербургски държавен университет
Санктпетербургският държавен университет (Санкт-Петербургский государственный университет, СПбГУ) е сред най-големите и най-старите университети в Русия.
Виж Иван Лепьохин и Санктпетербургски държавен университет
Сок (река)
Карта на водосборния басейн на река Волга Сок (Сок) е река в Оренбургска и Самарска област на Русия, ляв приток на Волга.
Виж Иван Лепьохин и Сок (река)
Соликамск
Богоявленската църква Соликамск е град в Русия, Пермски край, административен център на Соликамски градски окръг.
Соловецки острови
Соловецките острови (Соловецкие острова) са група острови, разположени в югозападната част на Бяло море, на входа на Онежка губа, като административно принадлежат към Архангелска област на Русия.
Виж Иван Лепьохин и Соловецки острови
Северна Двина
дясно Сѐверна Двина̀ е голяма река в североизточната част на Европейска Русия и заема 38-о място по дължина в Русия.
Виж Иван Лепьохин и Северна Двина
Северни Ували
Северни Ува̀ли (Северные Увалы) е вълнисто, на места заблатено възвишение в източната част на Източноевропейската равнина, простиращо се на територията на Вологодска (югоизточната част), Костромска (северната част) и Кировска област (северната част), Република Коми (южната част) и Пермски край (северозападната част) в Русия.
Виж Иван Лепьохин и Северни Ували
Тюмен
Тюмѐн е град в Русия, административен център на Тюменска област.
Тура (река)
Тура́ (Тура) е река в Азиатската част на Русия, Западен Сибир, ляв приток на Тобол, протичаща на територията на Свердловска и Тюменска област, с дължина 1030 km, която ѝ отрежда 45-о място по дължина сред реките на Русия.
Виж Иван Лепьохин и Тура (река)
Тавда
Тавда е град в Свердловска област, Русия.
Урал (река)
Карта на водосборния басейн на река Урал Урал (Ура́л; Яйыҡ; Жайық) е река в Европейска Русия, Република Башкортостан, Челябинска област и Оренбургска област и Казахстан, Актобенска област, Западноказахстанска област и Атърауска област.
Виж Иван Лепьохин и Урал (река)
Урал (планина)
Поток в горите на планина Урал Планината Урал (Уральские горы) е планинска система, ориентирана север-юг, която разделя Русия на изток и запад.
Виж Иван Лепьохин и Урал (планина)
Уралтау
Уралта̀у (Уралта̀у) е нископланински, основен вододелен хребет в централната част на Южен Урал, разположен в източната част на Република Башкортостан и западната част на Челябинска област в Русия.
Уй
Карта на водосборния басейн на река Тобол Уй (Уй; Уй; Үй) е река в Русия (Башкортостан, Челябинска и Курганска област) и Казахстан (Костанайска област), ляв приток на Тобол (ляв приток на Иртиш).
Френски език
Френският език (français или française) е трети сред романските езици по отношение на броя на хората, които го говорят като роден език, след испанския и португалския.
Виж Иван Лепьохин и Френски език
Холандия
Холандия (Holland) е историческа област, част от Нидерландия.
Чешка губа
#пренасочване Чошка губа.
Виж Иван Лепьохин и Чешка губа
Яйва
Карта на водосборния басейн на река Кама Яйва (Яйва) е река в Пермски край на Русия, ляв приток на Кама (ляв приток на Волга).
Ямантау
Яманта́у (на башкирски: Яман тау; букв. „лоша планина“) е най-високата точка в южната част на планината Урал в Башкортостан, Русия.
Миас (река)
Карта на водосборния басейн на река Тобол Миас (Миасс) е река в Азиатската част на Русия, Западен Сибир, десен приток на Исет (от басейна на Тобол, Иртиш и Об), протичаща на територията на Република Башкортостан, Челябинска и Курганска област, с дължина 658 km, която ѝ отрежда 109-о място по дължина сред реките на Русия.
Виж Иван Лепьохин и Миас (река)
Мезен (река)
Карта на водосборния басейн на река Мезен Мезѐн е голяма река в североизточната част на Европейска Русия.
Виж Иван Лепьохин и Мезен (река)
Мезенски залив
#пренасочване Мезенска губа.
Виж Иван Лепьохин и Мезенски залив
Ишимбай
Ишимбай (Ишембай) е град в автономна република Башкирия, Русия.
Иремел
Иремѐл (Иремель) е планински масив в централната част на Южен Урал, в близост до изворите на река Белая (ляв приток на Кама), в източната част на Република Башкортостан и частично в Челябинска област в Русия.
Имандра
Ѝмандра е езеро в Европейската част на Русия, Мурманска област.
Златоуст
Златоуст е град в Челябинска област, Русия.
Бяло море (Русия)
Бяло море (Белое море, Vienanmeri, Valgiemeri, Сэрако ямʼ, до XVII век Студёное, Соловецкое, Северное, Спокойное, Белый залив) е вътрешно море на Северния ледовит океан, разположено край северните брегове на Европейска Русия.
Виж Иван Лепьохин и Бяло море (Русия)
Белая
Карта на водосборния басейн на река Кама Карта на водосборния басейн на река Белая Белая (Бе́лая; Ағиҙел (Агидел)) е река в Европейска Русия, протичаща през Република Башкирия, в началото близо до границата с Република Татарстан.
Беларус
Република Беларус, наричана също и Белорусия (Рэспубліка Беларусь, Беларусь; Республика Беларусь, Белоруссия) е държава в Източна Европа, която граничи с Русия на изток, Полша на запад, Украйна на юг, Литва на северозапад, Латвия на север и няма излаз на море.
Вятка (река)
Вятка (Виче; Вичӹ; Ватка́; Нократ) е река в Европейска Русия, протичаща през републиките Удмуртия и Татарстан и Кировска област, десен (най-голям) приток на Кама.
Виж Иван Лепьохин и Вятка (река)
Вичегда
Вѝчегда (Вычегда) е голяма река в североизточната част на Европейска Русия, най-голям (десен) приток на Северна Двина.
Вижас
Карта на западна част на Ненецкия автономен окръг Вижас (Вижас) е река в Архангелска област и Ненецки автономен окръг на Русия, вливаща се в Баренцево море.
Волга
Карта на водосборния басейн на река Волга Волга (Во́лга) е голяма река в европейската част на Русия, най-дългата в Европа, трета в Русия след Лена и Об и една от най-големите реки на Земята.
Гръцки език
Гръцкият език (самоназвание: ελληνικά, произнесено елиника̀, старогръцко произношение хеленика̀) е индоевропейски език, говорен от около 13 000 000 души в Гърция, Кипър и гръцката диаспора в целия свят.
Виж Иван Лепьохин и Гръцки език
Естествознание
Илюстрация към статията „Естествена история“ от Cyclopaedia 1728 г. Естествознание (също природознание, естествена история natural history) е област на науката, изучаваща съвкупността на естествените науки, разглеждани като едно цяло.
Виж Иван Лепьохин и Естествознание
Европейска Русия
#пренасочване Европейска част на Русия.
Виж Иван Лепьохин и Европейска Русия
Екатеринбург
Екатеринбу̀рг (Екатеринбург; от 1924 до 1991 г. – Свердловск) е град в Русия, административен център на Свердловска област и на Уралския федерален окръг.
Виж Иван Лепьохин и Екатеринбург
Луза
Луза е град в Русия, административен център на Лузски район, Кировска област.
Латински език
Латинският език (lingua latīna) е древен италийски език.
Виж Иван Лепьохин и Латински език
Лайденски университет
Лайденският университет е обществен университет в Лайден, Нидерландия.
Виж Иван Лепьохин и Лайденски университет
Летка
Карта на водосборния басейн на река Вятка Летка (Летка) е река в Република Коми и Кировска област на Русия, десен приток на Вятка (десен приток на Кама, ляв приток на Волга).
10 септември
10 септември е 253-тият ден в годината според григорианския календар (254-ти през високосна).
Виж Иван Лепьохин и 10 септември
1802
1802 (MDCCCII) година е обикновена година, започваща в петък според Григорианския календар.
6 април
6 април е 96-ият ден в годината според григорианския календар (97-и през високосна).
Вижте също
Починали през 1802 година
- Александър Радишчев
- Аугуст Бач
- Джузепе Сарти
- Жозеф Дюкрьо
- Иван Лепьохин
- Йозеф Никлас фон Виндиш-Грец
- Йохан Готлиб Георги
- Клотилд Бурбон-Френска
- Леополд I (Липе)
- Лудвиг фон Анхалт-Кьотен (1778 – 1802)
- Луиза Мария Амалия Бурбон-Двете Сицилии
- Марта Вашингтон
- София Антония фон Брауншвайг-Волфенбютел
- Фердинанд I Пармски
- Франц Епинус
- Хайнрих Пруски (1726 – 1802)
- Шарл Александър дьо Калон
Родени през 1740 година
- Али паша Янински
- Андре-Жозеф Лафит-Клаве
- Бернар-Рене Журдан дьо Лоне
- Джовани Паизиело
- Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад
- Ернестина Августа София фон Саксония-Ваймар-Айзенах
- Жана Баре
- Иван VI
- Иван Лепьохин
- Иван Михелсон
- Игнатий Мураджа д'Осон
- Йохан Адолф фон Насау-Узинген
- Йохан Якоб Швепе
- Карл Микаел Белман
- Леополд III Фридрих Франц (Анхалт-Десау)
- Орас дьо Сосюр
- Спиридон Габровски
- Фридрих Август (Брауншвайг-Волфенбютел-Оелс)
- Хуан Игнасио Молина