Съдържание
9 отношения: Пушкин, Ню Йорк, НБУ, Роберт Хофщетер, Съединени американски щати, Станфордски университет, Франсоаз Саган, Мичигански университет, Закон на Хофстатър.
Пушкин
#виж Александър Пушкин.
Ню Йорк
Ню Йорк (официално The City of New York, по-често срещано разговорно New York City) е американски метрополис, разположен в щата Ню Йорк.
Виж Дъглас Хофстатър и Ню Йорк
НБУ
#виж Нов български университет.
Роберт Хофщетер
Роберт Хофщетер (Robert Hofstadter) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1961 година „за основополагащи изследвания по разсейване на електроните от атомни ядра и свързаните с тяхоткрития в областта на структурата на нуклоните“.
Виж Дъглас Хофстатър и Роберт Хофщетер
Съединени американски щати
Съединѐните америка̀нски ща̀ти (United States of America) с абревиатура САЩ (U.S.A. или USA), често наричани Съединѐните ща̀ти (The United States, US или U.S.), както и разговорно Ща̀тите (The States) или Амѐрика (America), е държава, разположена главно на континента Северна Америка.
Виж Дъглас Хофстатър и Съединени американски щати
Станфордски университет
Университетът „Лиланд Станфорд-младши“, по-известен като Станфордски университет или просто Станфорд (Leland Stanford Junior University или Stanford University) е частен американски университет в Станфорд, окръг Санта Клара, щата Калифорния.
Виж Дъглас Хофстатър и Станфордски университет
Франсоаз Саган
Франсоаз Саган (Françoise Sagan) е френска писателка – автор на бестселъри в жанра съвременен роман, драматург и сценарист.
Виж Дъглас Хофстатър и Франсоаз Саган
Мичигански университет
Мичиганският университет (University of Michigan, често съкращаван до UM, U-M, U of M или UMich) е американски държавен университет.
Виж Дъглас Хофстатър и Мичигански университет
Закон на Хофстатър
Законът на Хофстатър (Hofstadter's law) е шеговито самореферентно (самоотнасящо се) наблюдение, формулирано от американския професор по когнитивни науки Дъглас Хофстатър и наречено на негово име, което гласи: Законът на Хофстатър е част от книгата му от 1979 година „Гьодел, Ешер, Бах: една гирлянда към безкрайността“.