Съдържание
51 отношения: XVIII век, Кандид или оптимизмът, Композиция (литература), Прусия, Просвета (издателство), Просвещение, Произход на живота, Париж, Парижки парламент, Пантеизъм, Писмо за слепите, предназначено за зрящите, Атеизъм, Аристотел, Англия, Народна просвета, Нормандия, Нежива природа, Русия, Русо, Санкт Петербург, Светото писание, Сетиво, Франция, Фридрих II (Прусия), Холандия, Холбах, Шарл дьо Монтескьо, Шампан, Мадам дьо Помпадур, Мистификация, Монахинята, Жак Фаталиста и неговият господар, Жан льо Рон д'Аламбер, Западна философия, Барух Спиноза, Бог, Волтер, Диалектика, Догма, Естетика, Екатерина II, Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите, Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите, Енциклопедизъм, Луи дьо Жокур, Лангър, Лорънс Стърн, Лоншан, Йезуитски орден, 18 век, ... Разширете индекс (1 Повече ▼) »
- Починали през 1784 година
- Родени през 1713 година
- Френски литературни критици
- Френски художествени критици
XVIII век
#виж 18 век.
Кандид или оптимизмът
„Кандид, или оптимизмът“ (Candide, ou l'Optimisme) е френска сатирична новела, публикувана за пръв път през 1759 г.
Виж Дени Дидро и Кандид или оптимизмът
Композиция (литература)
Композицията в литературата е един от съществените елементи на художествените форми.
Виж Дени Дидро и Композиция (литература)
Прусия
Прусия (Borussia, Prussia или Prutenia; Preußen или Preussen) е историческо и географско понятие, което може да означава няколко неща.
Просвета (издателство)
„Просвета“ е най-голямото издателство за учебна и учебно-помощна литература в България, основано през 1945 г.
Виж Дени Дидро и Просвета (издателство)
Просвещение
Салонът на мадам Жофрен – типична форма за комуникация между философите във Франция (картина от Габриел Лемоние) Просвещението (Enlightenment; Siècle des Lumières; Aufklärung) е интелектуално и философско движение в Европа през XVII и XVIII век.
Произход на живота
Произходът на живота е област от познанието, която, макар и да е постоянно във фокуса на човешкия интерес, е незавършена.
Виж Дени Дидро и Произход на живота
Париж
Шан-з-Елизе с Триумфалната арка и бизнес квартала Дефанс в далечината Люксембургската градина, изглед от Монпарнас. Вляво в далечината е катедралата „Нотр Дам“ Париж (Paris) е столицата и най-големият град на Франция.
Парижки парламент
Шарл VII и Парижкият парламент, миниатюра от Жан Фуке Парижкият парламент или Парламент на Париж (Le parlement de Paris) е висшият орган на кралското правосъдие във Франция от Късното средновековие до края на Стария режим (в периода от XIV до XVIII век).
Виж Дени Дидро и Парижки парламент
Пантеизъм
Пантеизъм е вярата, че всичко съществуващо е идентично с божествеността, или че всичко образува един всеобхватен иманентен бог.
Писмо за слепите, предназначено за зрящите
Писмо за слепите, предназначено за зрящите е есе на Дени Дидро, издадено през 1749 г.
Виж Дени Дидро и Писмо за слепите, предназначено за зрящите
Атеизъм
Гръцката дума αθεοι (''атеи'') от „Послание на св. ап. Павел до Ефесяни“ на папирус 46 от 3 век Символът на атеистите Атеизмът в широк смисъл е отхвърлянето на вярата в съществуване на божества.
Аристотел
Аристотел (Ἀριστοτέλης) е древногръцки философ и учен, един от най-големите гении на Античността и е наричан „Баща на науката“.
Англия
А̀нглия (England) е най-големият по територия и население съставен историко-географски район в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и заема южните две трети от остров Великобритания.
Народна просвета
#виж Просвета (издателство).
Виж Дени Дидро и Народна просвета
Нормандия
#пренасочване Нормандия (регион).
Нежива природа
#виж Природа#Нежива природа.
Виж Дени Дидро и Нежива природа
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
Русо
#виж Жан-Жак Русо.
Санкт Петербург
Санкт Петербург (Санкт-Петербург|r.
Виж Дени Дидро и Санкт Петербург
Светото писание
#виж Библия.
Виж Дени Дидро и Светото писание
Сетиво
Сетиво е всяка от шестте способности, които позволяват на човека и голяма част от другите живи същества да възприемат околната среда и да общуват: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание и равновесие.
Франция
Франция (France) е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти.
Фридрих II (Прусия)
ФридрихII (Friedrich II), наричан още ФридрихВелики (Friedrich der Große), е крал на Прусия от 1740 до 1786 г.
Виж Дени Дидро и Фридрих II (Прусия)
Холандия
Холандия (Holland) е историческа област, част от Нидерландия.
Холбах
#виж Пол-Анри ДитрихХолбах.
Шарл дьо Монтескьо
Шарл Луи де Секонда, барон дьо Ла Бред и дьо Монтескьо (Charles-Louis de Seconda, Baron de La Brède et de Montesquieu) е френски висш аристократ, писател, юрист, социолог.
Виж Дени Дидро и Шарл дьо Монтескьо
Шампан
Шампан (Champagne) е историческа област в Североизточна Франция.
Мадам дьо Помпадур
#пренасочване Мадам Дьо Помпадур.
Виж Дени Дидро и Мадам дьо Помпадур
Мистификация
Вещицата от Ендор''пример за религиозна мистификация'' Мистификацията е съзнателно представяне на невярна информация за вярна.
Монахинята
„Монахинята“ (La Religieuse) е френски епистоларен роман на Дени Дидро, написан през 60-те години на XVIII в., но публикуван едва след смъртта на автора, през 1796 г.
Жак Фаталиста и неговият господар
„Жак Фаталиста и неговият господар“ (Jacques le fataliste et son maître) е роман на френския философ и писател Дени Дидро, написан в периода 1765 – 1780 г.
Виж Дени Дидро и Жак Фаталиста и неговият господар
Жан льо Рон д'Аламбер
Жан-Батист льо Рон д'Аламбèр или Жан Ле Рон Даламбер (Jean-Baptiste Le Rond d'Alembert, Jean-Baptiste le Rond D'Alembert или Jean Le Rond Dalambert) е френски математик, физик, философ, механик и музиковед.
Виж Дени Дидро и Жан льо Рон д'Аламбер
Западна философия
Западната философия е понятие, с което се обозначава философската мисъл на Западния свят.
Виж Дени Дидро и Западна философия
Барух Спиноза
Бенедикт де Спиноза (Baruch Spinoza; Benedictus de Spinoza) е виден нидерландски философ.
Виж Дени Дидро и Барух Спиноза
Бог
Бог е най-висшето същество, божеството сътворител и главният обект на вярата в монотеизма.
Виж Дени Дидро и Бог
Волтер
Франсоа-Мари Аруе (François-Marie Arouet), известен повече под псевдонима си Волтѐр (Voltaire), е френски писател и философ, символ на епохата на Просвещението.
Диалектика
Диалектиката (διαλεκτική, „(изкуство на) разговора“) е понятие във философията, което неколкократно изменя значението си в хода на историята.
Догма
Догма (от гръцки δόγμα, δόγματα – установявам, утвърждавам) е установената вяра и доктрина от религия, идеология или организация, неподлежаща на обсъждане или съмнение и приета за безусловна истина.
Естетика
Естетиката изучава начина, по който художниците си представят, създават и изпълняват произведения на изкуството; как хората използват, наслаждават се и критикуват изкуството и какво се случва в ума им, когато гледат картини, слушат музика или четат поезия и разбират какво виждат и слушат.
Екатерина II
Екатерина II (Екатерина II), родена София Августа Фредерика фон Анхалт-Цербст (Sophie Auguste Friederike von Anhalt-Zerbst-Dornburg), с православно име Екатерина Алексеевна (Екатерина Алексе́евна), още приживе известна като Екатерина II Велика е императрица и самодържица на Русия от 1762 г.
Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите
#пренасочване Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите.
Виж Дени Дидро и Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите
Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите
„Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“ (Encyclopédie, ou dictionnaire raisonné des sciences, des arts et des métiers) е обща енциклопедия, публикувана във Франция между 1751 и 1772 г., с множество по-късни допълнения, преработени издания и преводи.
Виж Дени Дидро и Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите
Енциклопедизъм
#пренасочване Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите.
Виж Дени Дидро и Енциклопедизъм
Луи дьо Жокур
Луи дьо Жокур (Louis de Jaucourt) е френски медик, учен и енциклопедист.
Виж Дени Дидро и Луи дьо Жокур
Лангър
Ла̀нгър (Langres) е град в Североизточна Франция, департамент От Марн на регион Гранд Ест.
Лорънс Стърн
Лорънс Стърн (Laurence Sterne) е британско-ирландски духовник и писател.
Лоншан
Дворецът Лоншан през деня ляво Дворецът Лоншан през нощта Дворецът Лоншан (Palais Longchamp) се намира в Марсилия.
Йезуитски орден
Една от версиите на печата на ордена. „IHS“ са първите три букви от ''IHΣOYΣ'', името на Исус на гръцки. По-късно биват разтълкувани и като ''Iesus Homini Salvator'', „Исус, човешкият спасител“, или ''Iesum Habemus Socium'', „Имаме Исус за другар“ (латински) Обществото на Исус, познато повече като Йезуитски орден (Societas Iesu, S.J.
Виж Дени Дидро и Йезуитски орден
18 век
18 век започва на 1 януари 1701 г.
5 октомври
5 октомври е 278-ият ден в годината според григорианския календар (279-и през високосна).
Вижте също
Починали през 1784 година
- Вилхелм Фридеман Бах
- Граф Сен Жермен
- Дени Дидро
- Карл Максимилиан фон Дитрихщайн
- Николай Караджа
- Падре Мартини
- Самюел Джонсън
- Филис Уитли
- Фридерика Луиза Пруска
Родени през 1713 година
- Алексис Клод Клеро
- Дени Дидро
- Елизабета Албертина фон Сакс-Хилдбургхаузен
- Калиник IV Константинополски
- Карл I (Брауншвайг-Волфенбютел)
- Лорънс Стърн
- Никола Луи дьо Лакай
- София Шарлота Албертина фон Бранденбург-Байройт
- Фернандо VI
Френски литературни критици
- Ален Роб-Грийе
- Ан дьо Стал
- Бернар Ноел
- Виктор Юго
- Гастон Пари
- Дени Дидро
- Едмон и Жул дьо Гонкур
- Едуар Глисан
- Елен Сиксу
- Ернест Ренан
- Жак Дерида
- Жак Лакан
- Жак Рансиер
- Жан-Луи де Рамбюр
- Жан-Пол Сартър
- Жан-Ришар Блок
- Жерар Женет
- Жорж Батай
- Жул Барбе д'Орвили
- Йожен Йонеско
- Майкъл Рифатер
- Марсел Пруст
- Марслен Плене
- Март Робер
- Мишел Фуко
- Морис Бланшо
- Оноре дьо Балзак
- Пиер Байяр
- Пиер Бейл
- Пиер Буржад
- Пиер Гамара
- Пиер Клосовски
- Пол Бурже
- Пол Лафарг
- Пол Рикьор
- Рене Жирар
- Ролан Барт
- Симон дьо Бовоар
- Теофил Готие
- Тристан Цара
- Филип Лаку-Лабарт
- Филип Солерс
- Франсоа Мориак
- Франсоа Рене дьо Шатобриан
- Фредерик Бегбеде
- Цветан Тодоров
- Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов
- Юлия Кръстева
Френски художествени критици
- Бернар Ноел
- Гийом Аполинер
- Дени Дидро
- Емил Бернар
- Жорис-Карл Юисманс
- Клод Естебан
- Мари Дарийосек
- Октав Мирбо
- Пиер Декс
- Пиер Рестани
- Пол Адам
- Тристан Цара
- Шарл Блан
- Шарл Бодлер