Съдържание
16 отношения: La Macédoine et sa Population Chrétienne, Константинопол, Пелагония, Османска империя, Северна Македония, Македония. Етнография и статистика, Могила (община), Българска екзархия, Битоля, Битоля (община), Възкресение Христово (Дедебалци), Васил Кънчов, Груйо Акелов, Далбеговци, Димитър Мишев (публицист), Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника.
La Macédoine et sa Population Chrétienne
La Macédoine et sa Population Chrétienne (в превод на български „Македония и нейното християнско население“) e книга, отпечатана на френски език в 1905 година в Париж.
Виж Дедебалци и La Macédoine et sa Population Chrétienne
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Виж Дедебалци и Константинопол
Пелагония
Котловината Пелагония, снимана от сателит. Жълтата линия е границата между Северна Македония и Гърция Пелагония (Пелагонија) или Прилепското, Битолското (Северна Македония) и Леринското поле (Гърция), наричани от българите просто Поле, е най-голямата котловина в географската област Македония, разделена днес между Северна Македония - северната част и Република Гърция – южната.
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Виж Дедебалци и Османска империя
Северна Македония
Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.
Виж Дедебалци и Северна Македония
Македония. Етнография и статистика
„Македония.
Виж Дедебалци и Македония. Етнография и статистика
Могила (община)
Могила (Општина Могила) е община, разположена в югозападната част на Северна Македония със седалище едноименното село Могила.
Виж Дедебалци и Могила (община)
Българска екзархия
Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година.
Виж Дедебалци и Българска екзархия
Битоля
Битоля (на местния говор: Битола, Битола; Bitolj; Μοναστήρι; Manastır; Manastiri; Bitule, Bituli) е град в югозападната част на Северна Македония, център е на община Битоля.
Битоля (община)
Битоля (Општина Битола) е община, разположена в югозападния дял на Северна Македония със седалище едноименният град Битоля.
Виж Дедебалци и Битоля (община)
Възкресение Христово (Дедебалци)
„Възкресение Христово“ („Воскресение Христово“) е православна късновъзрожденска църква в битолското село Дедебалци, Северна Македония.
Виж Дедебалци и Възкресение Христово (Дедебалци)
Васил Кънчов
Васил Иванов Кънчов е български политик (министър) и учен (географ, историк, академик на БАН), автор на множество географски изследвания на Македония.
Груйо Акелов
Груйо Акелов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Далбеговци
Далбеговци (Далбеговци) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.
Димитър Мишев (публицист)
Димитър Мишев Димитров с псевдоним Бранков е български книжовник, публицист и политик, дългогодишен секретар на Българската екзархия, действителен член на Българската академия на науките.
Виж Дедебалци и Димитър Мишев (публицист)
Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ (Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique) e статистика, отпечатана на френски език в 1878 година в Цариград като подлистник на излизащия там вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно като отделна брошура.
Виж Дедебалци и Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника