Съдържание
28 отношения: XIV век, Крит, Калист I Константинополски, Клазомена, Константинопол, Парория, Петка Епиватска, Аскетизъм, Атон, Афоризъм, Робство, Странджа, Света гора, Светец, Солун, Теодосий Търновски, Христос, Хиос, Мала Азия, Исихазъм, Иван Александър, България, Балканите, Византия, Григорий Палама, Дионисий Ареопагит, Ерусалим, Йоан Лествичник.
- Кралство Кандия
- Монаси във Филотей
- Починали през 1346 година
- Родени през 1260-те години
- Светогорски монаси
- Синайски манастир
- Християнски светци от XIV век
XIV век
#виж 14 век.
Крит
Крит (Candia; Girit) е една от тринадесетте административни области на Република Гърция.
Калист I Константинополски
Калист I (Κάλλιστος Α΄) е византийски духовник, вселенски патриархпрез 1350 – 1353 и 1355 – 1363 година.
Виж Григорий Синаит и Калист I Константинополски
Клазомена
Клазомена (Κλαζομεναί) Klazomenai или Clazomenae е древен гръцки полис в Йония, член на Йонийския съюз.
Виж Григорий Синаит и Клазомена
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Виж Григорий Синаит и Константинопол
Парория
1000-годишен дъб благун край Заберново в ЗМ Парория мини Парория е защитена местност в Странджа, намираща се между селата Калово и Заберново, в долината на реките Заберска и Казански дол.
Петка Епиватска
#виж Петка Българска.
Виж Григорий Синаит и Петка Епиватска
Аскетизъм
Аскетизъмът (ἄσκησις – упражнение, практика) е начин на живот, свързан с отрицание на хедонизма и доброволно отричане от прекомерните удоволствия, по религиозни или други подбуди.
Виж Григорий Синаит и Аскетизъм
Атон
#виж Света гора.
Афоризъм
Афоризмът (от гръцки: αφορισμός – определение, ограничение) представлява кратко изречение, което с малко думи изразява значителна мисъл, житейска мъдрост, сентенция.
Виж Григорий Синаит и Афоризъм
Робство
мрежа, е приготвян за продажба, 1905 г. Робски окови Робството е социално-икономическа и правна система, при която хора, наричани роби, са разглеждани като собственост на други хора, наричани робовладелци.
Странджа
Географска карта на Странджа Странджа е планина в Югоизточна България (Бургаска и Ямболска област) и Европейска Турция.
Виж Григорий Синаит и Странджа
Света гора
Света гора или Атон е планински полуостров в Северна Гърция, дълъг 57 км и широк 7 – 10 км.
Виж Григорий Синаит и Света гора
Светец
Светецът (от старобългарски) svętъ, svętъjь;П.
Солун
Солун (Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина.
Теодосий Търновски
Св.
Виж Григорий Синаит и Теодосий Търновски
Христос
#пренасочване Иисус Христос.
Хиос
Хиос (Χίος; Sakız; на генуезки диалект: Scio) е петият по големина гръцки остров.
Мала Азия
Географски обхват на Мала Азия Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Западна Азия и съставлява приблизително 3/4 от азиатската територия на Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция.
Виж Григорий Синаит и Мала Азия
Исихазъм
Зографският манастир e едно от местата, където исихазмът намира здрави корени. Исихазмът (от гръцки: ἡσυχασμός, от ἡσυχία, спокойствие, тишина, уединение) е степен на свързване с Бога в православното християнство, 28-а от общо 30 по лествицата на свети Йоан Лествичник.
Виж Григорий Синаит и Исихазъм
Иван Александър
Иван Александър (ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ) е български цар, управлявал от 1331 до 1371 г.
Виж Григорий Синаит и Иван Александър
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Виж Григорий Синаит и България
Балканите
#виж Балкански полуостров.
Виж Григорий Синаит и Балканите
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Виж Григорий Синаит и Византия
Григорий Палама
Григорий Паламá (Γρηγόριος Παλαμάς) е византийски богослов и архиепископ на Солун, обявен за светец от Православната църква, която чества паметта му на 14 ноември (27 ноември по стар стил).
Виж Григорий Синаит и Григорий Палама
Дионисий Ареопагит
Дионисий Ареопагит (Διονύσιος ὁ Ἀρεοπαγίτης) e съдия на Ареопага, който, както е писано в „Деяния на апостолите“ („Деяния“ 17:34), е обърнат в Християнство чрез проповед на апостол Павел.
Виж Григорий Синаит и Дионисий Ареопагит
Ерусалим
#виж Йерусалим.
Виж Григорий Синаит и Ерусалим
Йоан Лествичник
Св.
Виж Григорий Синаит и Йоан Лествичник
Вижте също
Кралство Кандия
- Григорий Синаит
- Кандийска война
- Кирил I Лукарис
- Пиетро Градениго
- Херцогство Кандия
Монаси във Филотей
- Григорий Синаит
- Евлогий Курилас
- Калист I Константинополски
- Козма Етолийски
Починали през 1346 година
- Григорий Синаит
- Лорета фон Спонхайм
- Лудвиг I (Фландрия)
- Матилда Баварска (1313 – 1346)
- Рудолф (Лотарингия)
- Улрих II фон Ханау
- Филип Бургундски (Оверн)
- Шарл II д’Алансон
- Ян Люксембургски
Родени през 1260-те години
- Аделхайд фон Валдек
- Албрехт II (Брауншвайг-Волфенбютел-Гьотинген)
- Анна Арпад
- Валдемар IV (Шлезвиг)
- Вислав III
- Владислав I Локетек
- Григорий Синаит
- Дитрих IV (Лужица)
- Дънс Скот
- Елизабета Тиролска
- Индржих Корутански (Бохемия)
- Йохан II (Спонхайм-Щаркенбург)
- Йохан III (Мекленбург)
- Канте Габриели
- Максим Плануд
- Ото I фон Валдек
- Ото II (Брауншвайг-Люнебург)
- Ото III (Каринтия)
- Симон I (Липе)
- Теодор Палеолог (син на Михаил VIII Палеолог)
Светогорски монаси
- Григорий Палама
- Григорий Синаит
- Евгениос Вулгарис
- Иван Вишенски
- Исидор I Вухирас
- Козма Етолийски
- Козма Зографски
- Макарий (печатар)
- Максим IV Константинополски
- Никодим Светогорец
- Паисий Величковски
- Паисий Светогорец
- Петър Атонски
- Сава Сръбски
- Теоклит Полиидис
Синайски манастир
- Григорий Синаит
- Синайски манастир
Християнски светци от XIV век
- Бригита Шведска
- Висент Ферер
- Григорий Палама
- Григорий Синаит
- Даниил Московски
- Данило II
- Дмитрий Донски
- Елена Анжуйска
- Изабела Португалска (светица)
- Йоан Кукузел
- Йоан Непомуцки
- Катерина Сиенска
- Лазар Хребелянович
- Милица Хребелянович
- Михаил II (Владимирско-Суздалско княжество)
- Николай Кавасила
- Рох
- Сергий Радонежки
- Стефан II Милутин
- Стефан Урош III
- Теодосий Търновски
- Ядвига Анжуйска