Съдържание
25 отношения: Късна бронзова епоха, Култура Варна, Кибела, Област Добрич, Археологически резерват „Дуранкулак“, Античност, Национален археологически институт с музей, Национален исторически музей, Недвижима културна ценност, Разлом, Ранна бронзова епоха, Регионален исторически музей (Добрич), Средновековие, Скала на Медведев-Шпонхойер-Карник, Твърдица (област Добрич), Тодор Димов, Тектонска плоча, Хаманджия (култура), Хенриета Тодорова, Шабленска река, Дуранкулашки некропол, Дуранкулашко езеро, Дуранкулак, Добруджа, Енеолит.
Късна бронзова епоха
Късната бронзова епоха е най-младият период на бронзовата епоха, който в Средна Европа е през 1300 - 800 пр.н.е.
Виж Големия остров (селищна могила при Дуранкулак) и Късна бронзова епоха
Култура Варна
Част от Варненското златно съкровище – погребален обичай Културата Варна, или халколитна култура край Варненския залив, е датирана към края на медно-каменната епоха (4400 – 4100 г.
Виж Големия остров (селищна могила при Дуранкулак) и Култура Варна
Кибела
Кибела, среща се и като Кимема, Диндимена (Kybele, Cybele; Mater Deum Magna Ideae или Magna Mater) е фригийска богиня, майка на легендарния цар Мидас.
Виж Големия остров (селищна могила при Дуранкулак) и Кибела
Област Добрич
#пренасочване Добрич (област).
Виж Големия остров (селищна могила при Дуранкулак) и Област Добрич
Археологически резерват „Дуранкулак“
#пренасочване Археологически комплекс „Дуранкулак“.
Виж Големия остров (селищна могила при Дуранкулак) и Археологически резерват „Дуранкулак“
Античност
Античността̀ (antiquitas) е период от историята на Средиземноморието, обхващащ приблизително времето от VIII век пр.
Виж Големия остров (селищна могила при Дуранкулак) и Античност
Национален археологически институт с музей
Националният археологически институт с музей (НАИМ) е български научноизследователски институт в София, част от структурата на Българската академия на науките (БАН).
Виж Големия остров (селищна могила при Дуранкулак) и Национален археологически институт с музей
Национален исторически музей
Националният исторически музей (НИМ) е най-големият музей в България.
Виж Големия остров (селищна могила при Дуранкулак) и Национален исторически музей
Недвижима културна ценност
Паметник на културата, съгласно Закона за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ) в България (отменен с влизането в сила на Закона за културното наследство от 2009 г.), е всяко недвижимо и движимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост.
Виж Големия остров (селищна могила при Дуранкулак) и Недвижима културна ценност
Разлом
Сателитно изображение на разлом в пустинята Такламакан. Двата цветни хребета (долу вляво и горе вдясно) са образували една непрекъсната линия, но са били разделени от движение по протежение на разлома.
Виж Големия остров (селищна могила при Дуранкулак) и Разлом
Ранна бронзова епоха
Ранната бронзова епоха (3 хилядолетие пр.н.е. - 2 хилядолетие пр.н.е.; 2200 - 1600 пр.н.е.) обхваща периода на появата на технологията на металургията, когато от лагирането на материалите мед и калай се изработва бронз.
Виж Големия остров (селищна могила при Дуранкулак) и Ранна бронзова епоха
Регионален исторически музей (Добрич)
Регионалният исторически музей в град Добрич, България.
Виж Големия остров (селищна могила при Дуранкулак) и Регионален исторически музей (Добрич)
Средновековие
„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.
Виж Големия остров (селищна могила при Дуранкулак) и Средновековие
Скала на Медведев-Шпонхойер-Карник
Скала на Медведев-Шпонхоер-Карник (MSK64).
Виж Големия остров (селищна могила при Дуранкулак) и Скала на Медведев-Шпонхойер-Карник
Твърдица (област Добрич)
Твърдица е село в Североизточна България, част от община Шабла, област Добрич.
Виж Големия остров (селищна могила при Дуранкулак) и Твърдица (област Добрич)
Тодор Димов
Тодор Димов е български археолог, дългогодишен главен уредник в отдел „Археология“ на Регионалния исторически музей в Добрич.
Виж Големия остров (селищна могила при Дуранкулак) и Тодор Димов
Тектонска плоча
Карта на света, с границите на отделните тектонски плочи Тектонските плочи са литосферни плочи, които съставляват земната кора, включително и тази под морските басейни.
Виж Големия остров (селищна могила при Дуранкулак) и Тектонска плоча
Хаманджия (култура)
Палеокултури в Европа Констанца Култура Хаманджия (Cultura Hamangia) е археологическа култура от късната новокаменна епоха, най-ранната неолитна култура в района на днешна Добруджа.
Виж Големия остров (селищна могила при Дуранкулак) и Хаманджия (култура)
Хенриета Тодорова
Хенриета Тодорова е българска археоложка, специалистка по праистория, професор, член-кореспондент на Българска академия на науките, член-кореспондент на Германския археологически институт в Берлин, задграничен член на академията Общество „Лайбниц“ в Берлин.
Виж Големия остров (селищна могила при Дуранкулак) и Хенриета Тодорова
Шабленска река
Шабленска река е река в Североизточна България, област Добрич – общини Каварна и Шабла, вливаща се в Дуранкулашкото езеро.
Виж Големия остров (селищна могила при Дуранкулак) и Шабленска река
Дуранкулашки некропол
Дуранкулашкият неолитен и халколитен некропол е един от най-големите некрополи в Югоизточна Европа с разкрити 1200 гроба.
Виж Големия остров (селищна могила при Дуранкулак) и Дуранкулашки некропол
Дуранкулашко езеро
Дуранкулашкото езеро или Дуранкулашко блато (от 29 юни 1942 г. до 2 юли 1965 г. Блатнишко блато) е езеро, разположено югоизточно от едноименното село в североизточната част на България в Приморска Добруджа.
Виж Големия остров (селищна могила при Дуранкулак) и Дуранкулашко езеро
Дуранкулак
Северният плаж на Дуранкулак Дуранкулак е село в Североизточна България.
Виж Големия остров (селищна могила при Дуранкулак) и Дуранкулак
Добруджа
До̀бруджа (на старобългарски: До̀бротица, Dobrogea; произнася се: Доброджя) е историко-географска област, представляваща в голямата си част плато, заемаща площ над 23 000 км2 (9000 мили2).
Виж Големия остров (селищна могила при Дуранкулак) и Добруджа
Енеолит
#виж Каменно-медна епоха.
Виж Големия остров (селищна могила при Дуранкулак) и Енеолит