Съдържание
5 отношения: Акцент, Наречие (диалектология), Реч, Говор, Диалект.
Акцент
Акцентът представлява фонетична и интонационна особеност в говора на даден човек, която се е получила под влияние на неговия майчин език или диалект и поради която неговото произношение се различава от преобладаващото в обкръжението му.
Виж Говор (пояснение) и Акцент
Наречие (диалектология)
Наречието е социолингвистичен термин за обозначение на най-крупното подразделение на езика обединяващо група говори или даже диалекти, свързани помежду си от общи феномени неизвестни на другите наречия на езика.
Виж Говор (пояснение) и Наречие (диалектология)
Реч
Реч е говоримият език в сравнение с писмените текстове.
Говор
Говорът, още и субдиалектът, е разновидност на езика и социолингвистичен термин (идиолект) за обозначение на неголяма, като правило териториално свързана общност от носители на даден език.
Диалект
Диалектът (от гръцки διάλεκτος) е разновидност на езика, която не е кодифицирана (за разлика от книжовния език) и която се използва за неформално общуване (устно, а понякога и писмено) между хората от дадена териториално или социално обусловена езикова общност.