По-бързо от браузъра!
23 отношения: Китай, Китайска народна република, Алтънтаг, Алашан, Алашан (пустиня), Наншан, Синдзян-уйгурски автономен регион, Тяншан, Такламакан, Хуанхъ, Хангай, Централна Азия, Монголски Алтай, Монголия, Иншан, Жъхъ, Заалтайска Гоби, Вътрешна Монголия, Гашунска Гоби, Гансу, Голям Хинган, Джунгария, Лобнор.
Китай
Китайската народна република, съкратено КНР ( – Джунхуа Рънмин Гунхъгуо), или просто Китай, е държава, разположена в Източна Азия.
New!!: Гоби и Китай · Виж повече »
Китайска народна република
#пренасочване Китай.
New!!: Гоби и Китайска народна република · Виж повече »
Алтънтаг
Алтънтаг или Алтъншан (阿尔金山; на уйгурски ئالتۇن تاغ, Алтун Тағ, „златна планина“) е мощна планинска верига в Централна Азия, в Черчен и нейните десни притоци и се намират в западните ѝ части, а в централните и източни райони постоянни реки почти липсват. Ниските подножия на планината са заети от каменисто-чакълести пустини. По дълбоко врязаните в склоновете речни долини расте ефедра, саксаул, тамариск, солянка, а обширни пространства от склоновете са почти лишени от растителност. Високия планински пояс е зает от планинско-степна растителност и алпийски пасища. Гори няма. Животинският свят е беден (диви якове, антилопи ада, а в югозападните части антилопи аронго). Планината Алтънтаг е открита, първично изследвана и частично картирана през 1876 г. от руския пътешественик Николай Пржевалски.
New!!: Гоби и Алтънтаг · Виж повече »
Алашан
#виж Хълан.
New!!: Гоби и Алашан · Виж повече »
Алашан (пустиня)
Алашан (阿拉善沙漠; Ālāshàn Shāmò) е пустиня в Централна Азия, в Северен Китай, в югозападната част на автономния регион Вътрешна Монголия и частично в провинция Гансу.
New!!: Гоби и Алашан (пустиня) · Виж повече »
Наншан
Наншан (南山; Nánshān) е мощна планинска система в Централна Азия, в Северен Китай, в провинции Гансу и Цинхай.
New!!: Гоби и Наншан · Виж повече »
Синдзян-уйгурски автономен регион
Синдзян-уйгурският автономен регион (на мандарин: 新疆维吾尔自治区; пинин: Xīnjiāng Wéiwú'ěr Zìzhìqū; уйгурски: شىنجاڭ ئۇيغۇر ئاپتونومرايونى, Шинджан уйгур аптономи райони) или само Синдзян e автономен регион в западната част на Китай, в историческата област Източен Туркестан (Уйгуристан).
New!!: Гоби и Синдзян-уйгурски автономен регион · Виж повече »
Тяншан
Западен Тяншан Тяншан (на китайски – Небесни планини) (Ала-Тоо, Теңир-Тоо; Тиён Шон;, на уйгурски تەڭرىتاغ, Тәңри тағ; Алатау, Тәңіртау; Tyan Shan; Тэнгэр уул; Тянь-Шань) е мощна планинска система в Средна и Централна Азия, разположена между 40° и 45° с.ш., 67° и 95° и.д., на протежение от 2450 km, от които1250 km на територията на Китай (източната част на планината), а останалите 1200 km (западната част на планината) – на територията на Киргизстан, Казахстан, Узбекистан и Таджикистан.
New!!: Гоби и Тяншан · Виж повече »
Такламакан
Няма описание.
New!!: Гоби и Такламакан · Виж повече »
Хуанхъ
Хуанхъ (黃河; Huáng Hé, „Жълта река“) е втората по дължина река в Китай (след Яндзъ) и седмата най-дълга река в света.
New!!: Гоби и Хуанхъ · Виж повече »
Хангай
ВръхОтгон Тенгер Уул (4032 метра) Хангай (монголски: Хангайн нуруу) е обширна планинска земя в централната част на Монголия, явяваща се част от основния вододел между реките течащи на север към Северния Ледовит океан и реките течащи на запад и юг към безотточните области на Централна Азия.
New!!: Гоби и Хангай · Виж повече »
Централна Азия
Централна Азия или Средна Азия е регион в Азия, разпростиращ се от Каспийско море на запад до централен Китай на изток, север в южна Русия и на юг в северен Пакистан.
New!!: Гоби и Централна Азия · Виж повече »
Монголски Алтай
Монголски Алтай (Монгол Алтайн нуруу; 蒙古阿尔泰山脉; Měnggǔ A1ěrtài shānmài) е планинска система в Западна Монголия и Северозападен Китай, югоизточно продължение на планината Алтай.
New!!: Гоби и Монголски Алтай · Виж повече »
Монголия
Монголия (Монгол Улс; до 1992 г. Монголска народна република) е държава в Източна Азия (в Централна Азия според международната дефиниция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО), граничеща с Русия на север и с Китай на юг.
New!!: Гоби и Монголия · Виж повече »
Иншан
Иншан (陰山; Yīnshān) е планински система в Северен Китай, в автономния регион Вътрешна Монголия, простираща се северно и североизточно от големия завой на река Хуахъ.
New!!: Гоби и Иншан · Виж повече »
Жъхъ
Жъхъ или Ляоси е планина в Североизточен Китай, в провинции Ляонин и Хъбей и автономния регион Вътрешна Монголия.
New!!: Гоби и Жъхъ · Виж повече »
Заалтайска Гоби
Заалтайска Гоби e пустинна равнина в Югозападна Монголия, в западната част на пустинята Гоби.
New!!: Гоби и Заалтайска Гоби · Виж повече »
Вътрешна Монголия
Степи Пустиня Будистки храм Монголски къщи (юрти) Вътрешна Монголия (китайски:内蒙古自治区; пинин: Nèi Měnggǔ Zìzhìqū; монголски: Өвөр Монголын Өөртөө ЗасахОрон) е автономен регион на Китайската народна република.
New!!: Гоби и Вътрешна Монголия · Виж повече »
Гашунска Гоби
Гашунска Гоби e пустинна равнина в Западен Китай, в Синдзян-уйгурския автономен регион, югозападно разклонение на пустинята Гоби.
New!!: Гоби и Гашунска Гоби · Виж повече »
Гансу
Гансу (на мандарински: 甘肃省; пинин: Gānsù) e провинция в северозападната част на Китай.
New!!: Гоби и Гансу · Виж повече »
Голям Хинган
Голям Хинган (大興安嶺; Dàxīng'ānlǐng; ИхХянган) е планина в Северен Китай, автономен регион Вътрешна Монголия и Източна Монголия.
New!!: Гоби и Голям Хинган · Виж повече »
Джунгария
Джунгария (Джунгарска равнина) (от Зүүнгар — «лява ръка»; Жоңғария; Жуңгарстан; 準噶爾 (Zhǔngáěr); на уйгурски Җуңғар ойманлиғи / جۇڭغار ئويمانلىغى) е историко-географска област в Северозападен Китай, в Синдзян-уйгурски автономен регион и частично в Казахстан и Монголия.
New!!: Гоби и Джунгария · Виж повече »
Лобнор
Сателитна снимка на езерото Лобноро с форма на ухо (на снемката северът е наляво) Лобнор (също Лоп Нур, Луобубо и Ло пу по – всичките означаващи „Езерото Лоп“) (لوپنۇر; 台特马湖) са група безотточни, солени езера в Западен Китай, в Синдзян-уйгурски автономен регион). Обща площ около 3100 km². Езерото Лобнор е разположено в източната част на Таримската равнина, в пустинята Такламакан, на около 780 m н.в. Местоположението, размерите, очертанията и степента на соленост на езерото силно се променят, което е обусловено главно от изменението на количеството постъпваща в него вода и миграцията на устиевите участъци на двете подхранващи го реки Кончедаря и Тарим. През 9 – 10 век площта на Лобнор е достигала до 14 000 km, но ръстът на напояваните земи l басейните на Тарим и Кончедаря е способствал за намаляване на неговите размери, обем и контури. Максималната площ на съвременното езеро е около 3100 km², дължина над 100 km и средна дълбочина около 1 m. Около цялото езеро са разположени обширни тинести солончаци и блата, а по време на маловодни периоди цялото езеро се разпада на отделни водни басейна, които пресъхват ако сушата продължи по дълго и се покриват с дебела солена кора. От ноември до март Лобнор замръзва, а по-голямата му част замръзва до дъно. В отделни години, вследствие на миграцията на устиевите части на река Тарим, водите ѝ не достигат до езерото, отклоняват се на юг, и, сливайки се с река Черчен напълват езерото Карабуранкьол (Каракошун), което се намира на около 100 – 150 km югозападно от съвременния Лобнор. През 1876 г., когато видния руски географ и пътешественик Николай Пржевалски изследва и картира този район езерото Карабуранкьол е с много големи размери и той го приема за езерото Лобнор (в действителност по това време поради високото ниво на водите двете езера са били едно цяло). Изучаването на езерото е способствало за решаване на проблема с блуждаещите реки и езера в Централна Азия.
New!!: Гоби и Лобнор · Виж повече »
