Съдържание
69 отношения: Prototheria, Криоген, Креда, Карбон, Камбрий, Камбрийски взрив, Кватернер, Протерозой, Палеоцен, Палеоархай, Палеоген, Палеозой, Палеонтология, Палеопротерозой, Панотия, Плиоцен, Плейстоцен, Период (геология), Перм, Перм (период), Ордовик, Олигоцен, Архай, Неоархай, Неоген, Неозой, Неопротерозой, Родиния, Силур, Слънчевата система, Седиментни скали, Триас, Таксономия, Торбести бозайници, Тоний, Урал (планина), Уелс, Фанерозой, Хадей, Холоцен, Чиуауа, Юра, Юра (планина), Масово измиране, Масово измиране креда – терциер, Масово измиране перм – триас, Мировия, Миоцен, Многоклетъчни, Мезоархай, ... Разширете индекс (19 Повече ▼) »
- Геохронология
- Естествена история
Prototheria
#виж Еднопроходни.
Виж Геохронологична скала и Prototheria
Криоген
Позиция на континентите Криоген (κρύος – леден студ, мраз и γένεσις – раждане) е вторият геохронологически период на неопротерозоя.
Виж Геохронологична скала и Криоген
Креда
Кредата (creda означаващо креда, тебешир) е третият и последен период от мезозойската ера.
Виж Геохронологична скала и Креда
Карбон
Карбон (Karbon; Carboniferous) е геоложки период от 359 млн.
Виж Геохронологична скала и Карбон
Камбрий
Камбрий (Cambrium) е първият геоложки период от палеозойската ера, чието начало е преди 542 ± 0.3 милиона години и край преди 488,3 ± 1,7 милиона години (МКС).
Виж Геохронологична скала и Камбрий
Камбрийски взрив
Камбрийският взрив е сравнително кратък интервал от време през периода камбрий, когато всички големи животински типове започват да се появяват във вкаменелостите.
Виж Геохронологична скала и Камбрийски взрив
Кватернер
Кватернерът (Quartarius), известен още като четвъртичен период, е геоложки период, започнал преди 2.588 ± 0.005 млн.
Виж Геохронологична скала и Кватернер
Протерозой
Протерозоят е следващото голямо подразделение на докамбрия след архай.
Виж Геохронологична скала и Протерозой
Палеоцен
Палеоцен „ранното скорошно“, е геоложка епоха, която е продължила от около 65,5 до 56 милиона години преди днешното време.
Виж Геохронологична скала и Палеоцен
Палеоархай
Палеоархай (παλαιός – стар и ἀρχαῖος – древен) е втората геоложка ера на архая.
Виж Геохронологична скала и Палеоархай
Палеоген
Палеогенът е геоложки период който започва преди 65,5 ± 0,3 и завършва преди 23,03 ± по 0,05 милиона години и представлява първата част на неозойската ера.
Виж Геохронологична скала и Палеоген
Палеозой
Палеозойската ера (Paläozoikum, Paleozoic Era, от гръцки palaios (παλαιός) и zoe (ζωή), стар живот) е най-ранната от трите геоложки ери на фанерозойския еон.
Виж Геохронологична скала и Палеозой
Палеонтология
Палеонтологията е биологическа наука за изкопаемите вкаменелости на животни и растения от минали геоложки епохи.
Виж Геохронологична скала и Палеонтология
Палеопротерозой
Grypania spiralis Палеопротерозой е геоложка ера, част от протерозоя, започваща преди 2,5 милиарда години и завършваща преди 1,6 милиарда години.
Виж Геохронологична скала и Палеопротерозой
Панотия
Панотия била разположена на Южния полюс, откъдето идва и името ѝ Панотия (от гръцки пан- „всичко“ и нотос, „южен“ – т.е. „всички южни земи“), известен също като Вендиански суперконтинент, Велика Гондвана и Панафрикански суперконтинент, е относително кратко съществувал неопротерозойски суперконтинент, който се формира в края на Докамбрий по време на Панафриканската орогенеза (650 – 500 млн.
Виж Геохронологична скала и Панотия
Плиоцен
Плиоцен (Pliocene) е геоложка епоха, започнала преди 5,332 милиона години и завършила преди 2,588 милиона години.
Виж Геохронологична скала и Плиоцен
Плейстоцен
Плеистоцен (Pleistocene, от гръцки πλεῖστος — най, над и καινός — нов, съвременен) е геоложка епоха, започнала преди 2,58 млн.
Виж Геохронологична скала и Плейстоцен
Период (геология)
Геоложкият период е едно от няколкото подразделения на геоложкото време, подинтервал на геоложката ера.
Виж Геохронологична скала и Период (геология)
Перм
Перм е град в Русия, административен център на Пермски край.
Виж Геохронологична скала и Перм
Перм (период)
Перм е геоложки период, последният от палеозойската ера.
Виж Геохронологична скала и Перм (период)
Ордовик
Ордовик (Ordovicium) e вторият по ред геоложки период от палеозойската ера, чието начало е преди 488,3 ± 1,7 милиона години, продължава около 44,6 милиона години и завършва преди 443,7 ± 1,5 милиона години (МКС).
Виж Геохронологична скала и Ордовик
Олигоцен
Олигоцен е последната геоложка епоха на периода палеоген и се простира от преди около 34 млн.
Виж Геохронологична скала и Олигоцен
Архай
Архай (ἀρχαῖος – древен) е един от основните четири еона в историята на Земята, обхващащ периода от преди 4 до 2,5 милиарда години назад.
Виж Геохронологична скала и Архай
Неоархай
Неоархай e последната геоложка ера на еона архая.
Виж Геохронологична скала и Неоархай
Неоген
Неогенът е геоложки период, започнал преди 23,03 ± по 0,05 млн.
Виж Геохронологична скала и Неоген
Неозой
Неозоят (от гръцки καινός, нов и ζωή, живот) (употребяват се и наименованията кайнозой и ценозой) е най-новата от трите геоложки ери на еона фанерозой.
Виж Геохронологична скала и Неозой
Неопротерозой
Позиция на континентите Неопротерозой (Neoproterozoic Era) е геоложка ера (последната ера на протерозоя), която започва преди 1000 милиона години и завършва преди 542 милиона години.
Виж Геохронологична скала и Неопротерозой
Родиния
Родиния (от руски – „родина“, или „раждане“) е хипотетичен суперконтинент, съществувал в протерозойския период на Докамбрия.
Виж Геохронологична скала и Родиния
Силур
Силур е период в геологията от ерата палеозой, който се простира от края на периода ордовик, преди 443,7 ± 1,5 милиона години (Mya), до началото на периода девон, преди около 416,0 ± 2,8 милиона години.
Виж Геохронологична скала и Силур
Слънчевата система
#виж Слънчева система.
Виж Геохронологична скала и Слънчевата система
Седиментни скали
Седиментна скала. Седимѐнтните скали (утаѐчни скали) са един от трите вида скали в литосферата.
Виж Геохронологична скала и Седиментни скали
Триас
пясъчници от триас Триас (τριάς, τριάδος; „Triade“) е геоложки период от земната история, който обхваща първата третина на мезозоя.
Виж Геохронологична скала и Триас
Таксономия
Таксономията е наука за класификация и номенклатура, включваща правилата, теорията, методите и приложението им.
Виж Геохронологична скала и Таксономия
Торбести бозайници
Торбестите или двуутробните бозайници (Marsupialia или Metatheria) са инфраклас бозайници, които се отличават от по-късно възникналите в процеса на еволюцията плацентни бозайници (Eutheria) по начина си на размножаване и отглеждане на потомството, основаващ се на наличието само на един долен отвор в тялото, представляващ край едновременно на пикочно-половата и на храносмилателно-отделителната им системи – устройство, характерно също и за птиците.
Виж Геохронологична скала и Торбести бозайници
Тоний
Позиция на континентите То́ний (τόνος – „напрежение, натягане“) е първият геохронологически период на неопротерозоя.
Виж Геохронологична скала и Тоний
Урал (планина)
Поток в горите на планина Урал Планината Урал (Уральские горы) е планинска система, ориентирана север-юг, която разделя Русия на изток и запад.
Виж Геохронологична скала и Урал (планина)
Уелс
Уелс (Wales; Cymru – Къмри) e историко-географска област в Северозападна Европа и сред 4-те съставни части на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Виж Геохронологична скала и Уелс
Фанерозой
Фанерозой (Phanerozoic, Phanerozoikum, от гръцки φανερός и ζωή, открит живот) е еон, в който живеем сега и който покрива последните 542 милиона години.
Виж Геохронологична скала и Фанерозой
Хадей
Хадей (също катархей, азой, преархай, хедий) е най-ранният геологически еон от формирането на Земята.
Виж Геохронологична скала и Хадей
Холоцен
Холоцен е геоложка епоха, която започва в края на плейстоцена, (преди около 12 хил. години при 14С датиране) и продължава до наши дни.
Виж Геохронологична скала и Холоцен
Чиуауа
Чиуауа (Chihuahua) е щат разположен в северозападната част на Мексико с население 3 376 062 души (2009) и обща площ 244 938 km², което го прави първият по големина щат в Мексико.
Виж Геохронологична скала и Чиуауа
Юра
Юра е вторият период от ерата на динозаврите (мезозойската ера).
Виж Геохронологична скала и Юра
Юра (планина)
Юра̀ (Jura, на френски Жюра̀, в България се утвърждава немското название) е планина в западната част на Швейцария и източната част на Франция.
Виж Геохронологична скала и Юра (планина)
Масово измиране
Масово измиране представлява рязко намаление на броя на видовете за относително кратък период от време.
Виж Геохронологична скала и Масово измиране
Масово измиране креда – терциер
Художествено представяне на сблъсък на астероид с диаметър няколко километра със Земята. Подобно събитие може да освободи енергия, еквивалентна на експлозията на няколко милиона атомни бомби.
Виж Геохронологична скала и Масово измиране креда – терциер
Масово измиране перм – триас
Масовото измиране перм – триас, понякога наричано Голямото измиране, е масово измиране, настъпило преди 251,4 милиона години.
Виж Геохронологична скала и Масово измиране перм – триас
Мировия
Мировия или Мировой (от мировой – световен) е хипотетичен суперокеан, който вероятно е световен океан, заобикалящ суперконтинента Родиния през неопротерозойската ера, преди около 1 милиард -750 млн.
Виж Геохронологична скала и Мировия
Миоцен
Миоцен е първата геоложка епоха от периода неоген и се простира от около 23,03 млн.
Виж Геохронологична скала и Миоцен
Многоклетъчни
#виж Многоклетъчно.
Виж Геохронологична скала и Многоклетъчни
Мезоархай
Мезоархай е геоложка ера в рамките на еона архай.
Виж Геохронологична скала и Мезоархай
Мезозой
Мезозоят е геоложка ера, наричана „ерата на влечугите“.
Виж Геохронологична скала и Мезозой
Мезопротерозой
Мезопротерозой е геоложка ера, която се появява между 1600 милиона години и 1000 милиона години.
Виж Геохронологична скала и Мезопротерозой
Мексико
Мѐксико (официално Мексикански съединени щати, Estados Unidos Mexicanos) е суверенна държава, разположена в южната част на Северна Америка; неговата столица и най-населен град е Мексико.
Виж Геохронологична скала и Мексико
История на Земята
Геоложки часовник, който представлява различните епохи на Земята и тяхната относителна продължителност Историята на Земята описва най-важните събития и фазите на цялостното развитие и на еволюцията, които са се състояли на планетата Земя след формирането ѝ.
Виж Геохронологична скала и История на Земята
Земя
Земята е третата планета в Слънчевата система.
Виж Геохронологична скала и Земя
Земно ядро
Земното ядро е централната геосфера на Земята.
Виж Геохронологична скала и Земно ядро
Гондвана
Гондвана е южният суперконтинент, образуван след разпадането на Пангея, състоящ се от по-голямата част на съвременните земи в южното полукълбо – Антарктида, Южна Америка, Африка, Мадагаскар, Индия, Арабия, Австралия, Нова Гвинея, Нова Зеландия и др.
Виж Геохронологична скала и Гондвана
Докамбрий
Докамбрийският период (еон), или криптозо́й (от κρυπτός kryptós – скрит и ζωή, zoe – живот) е общо название на тази част от геоложката история на Земята, която следва еона Хадей и предшества началото на камбрия (повече от 540 млн.
Виж Геохронологична скала и Докамбрий
Девън
Девън, по-рядко и неофициално наричано Девъншър (Devon (Devonshire)), е административно и церемониално (с различен размер) графство в регион Югозападна Англия.
Виж Геохронологична скала и Девън
Девон
Девонът е геоложки период от системата на палеозоя, продължаващ от края на периода силур, преди около 416 ± 2,8 милион години, до началото на периода карбон, 359,2 ± 2,5 млн.
Виж Геохронологична скала и Девон
Еукариоти
Еукариотите (Eukaryota) са биологична империя организми, чиито клетки притежават ядро, където е събран генетичният материал.
Виж Геохронологична скала и Еукариоти
Ера (геология)
Геоложка ера е термин за обозначаване на период от време.
Виж Геохронологична скала и Ера (геология)
Еволюция
Еволюция (от латинската дума evolutio, „разгръщане“, „разкриване“) е научен термин, с който най-общо се означава процес на растеж, промяна или развитие.
Виж Геохронологична скала и Еволюция
Едиакарий
Едиакарий (Ediacaran Period) е последният геоложки период на неопротерозоя, непосредствено преди камбрия.
Виж Геохронологична скала и Едиакарий
Едноклетъчно
''Valonia ventricosa'', вид водорасло с диаметър от 1 до 4 cm, е сред най-големите едноклетъчни видове. Едноклетъчни се наричат организмите, които се състоят от една клетка.
Виж Геохронологична скала и Едноклетъчно
Еоцен
Еоцен е епоха, продължила от около 56 допреди 34 млн.
Виж Геохронологична скала и Еоцен
Еоархай
Еоархай е първата геоложка ера на архая.
Виж Геохронологична скала и Еоархай
Еон (геология)
Еон е термин за обозначаване на период от време в геологията.
Виж Геохронологична скала и Еон (геология)
Лавразия
Карта на Пандгея с Лавразия и Гондвана, преди около 200 млн. години. Лавразия е по-северният от двата суперконтинента (другият е Гондвана), които формират суперконтинента Пангея преди около 335 до 175 млн.
Виж Геохронологична скала и Лавразия
Вижте също
Геохронология
- Възраст на Земята
- Геохронологична скала
- Геохронология
- История на Земята
Естествена история
- Геохронологична скала
- Естествознание
- Холандска брястова болест