Съдържание
10 отношения: Османска империя, Ньойския договор, Радомир, София, Монтана, Игнат Попов, Димитър Клисурски, Демократически сговор, Демократическия сговор, Ден на народните будители.
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Виж Георги Стоев (политик) и Османска империя
Ньойския договор
#виж Ньойски договор.
Виж Георги Стоев (политик) и Ньойския договор
Радомир
Ра̀домир е град (село) в Западна България.
Виж Георги Стоев (политик) и Радомир
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Виж Георги Стоев (политик) и София
Монтана
Монта̀на е областен град в Северозападна България, административен и стопански център на едноименните община Монтана и област Монтана.
Виж Георги Стоев (политик) и Монтана
Игнат Попов
Игнат Попов е кмет на град Фердинанд в периодите (1890–1893), (1893–1894), (1904–1905), (1905–1908) и (1926–1929 г.). По време на неговия първи мандат на 15 ноември 1891 г.
Виж Георги Стоев (политик) и Игнат Попов
Димитър Клисурски
Димитър Клисурски е български политик, търговец и земевладелец, привърженик на Народната партия, общински съветник, кмет на гр.
Виж Георги Стоев (политик) и Димитър Клисурски
Демократически сговор
Демократическият сговор е българска политическа партия, съществувала от 1923 г.
Виж Георги Стоев (политик) и Демократически сговор
Демократическия сговор
#виж Демократически сговор.
Виж Георги Стоев (политик) и Демократическия сговор
Ден на народните будители
Денят на народните будители е български официален празник, на който се чества делото на българските просветители, книжовници и революционери - първоначално на тези от времето на Българското Възраждане, Освобождението и първите десетилетия след него (до 20-те години на ХХ век), по-късно (донякъде в съгласие с изначалната му идея) обсегът му се разширява и върху културни дейци и личности със съществен принос за възхода и запазването на народа въобще, включително и от предходни епохи, както и от по-ново време.