По-бързо от браузъра!
1 връзка: Закаляване.
Закаляване
Закаляването е технологичен процес в термичната обработка, при който загрятата до определена температура метална сплав се подлага на охлаждане със скорост, възпрепятстваща дифузионната подвижност на атомите и протичането на равновесните фазови превръщания, вследствие на което в изстиналия материал се фиксира високотемпературно състояние (често се получават неравновесни кристални структури – мартензит). Охлаждането се извършва с надкритична скорост, поради което в материала не успяват да протекат всички дифузионни процеси, характерни за бавното изстиване. Закаляването може да протече с полиморфно превръщане (при стоманите) или без полиморфно превръщане (при цветните сплави и при неръждаемите стомани). Температурата на нагряване и скоростта на охлаждане зависят строго от химическия състав на изходния аустенит и винаги се изхожда от фазовата диаграма на съответния материал. Чисти или почти чисти метали не се подлагат на закаляване. Могат да се закаляват някои полимери и стъкло. Мартензитна микроструктура в стомана с 0,35%C, закалена във вода от 870 °C Мартензит в стомана с 0,4%C, легирана с Cr, Mn, Mo, закалена в масло Поради най-голямото значение за практиката, по-долу ще бъде разгледан процесът закаляване на стомани. Вследствие на закаляването стоманите придобиват мартензитна структура, която се характеризира с по-висока твърдост, износоустойчивост и якост на опън, но също така и крехкост, по-ниска пластичност, ударна якост и якост на срязване. Задължително след закаляване детайлите се подлагат на процеса отвръщане, с което се цели намаляване на вътрешните напрежения и на крехкостта, въпреки че твърдостта малко спада. Неправилен режим на закаляване може да доведе до вътрешни пукнатини или изкривяване на детайла, особено когато има тънки и масивни части.
