Съдържание
18 отношения: Каспар фон Рогендорф, Обсада на Виена, Австрия, Никлас граф фон Залм, Словакия, Фридрих от Саксония (1504 – 1539), Фризия, Фердинанд I (Свещена Римска империя), Хабсбурги, Буда, Вилхелм I фон Йотинген, Виена, Волфганг фон Рогендорф, Дунав, Доротея фон Золм-Лих, Дом Мансфелд, Ернст II фон Мансфелд-Фордерорт, 20 ноември.
Каспар фон Рогендорф
Гербът на фрайхерен фон Рогендорф (1520) Дворец Пьогщал (2013) Каспар фон Рогендорф (Kaspar Freiherr von Rogendorff; * ок. 1450; † 18 октомври 1506) е фрайхер на Рогендорф, съветник, кемерер и военен командир на император ФридрихIII.
Виж Вилхелм фон Рогендорф и Каспар фон Рогендорф
Обсада на Виена
Обсадата на Виена през септември-октомври 1529 г.
Виж Вилхелм фон Рогендорф и Обсада на Виена
Австрия
А̀встрия, официално Репу̀блика А̀встрия (Republik Österreich или само Österreich) е вътрешноконтинентална страна, разположена в Централна Европа.
Виж Вилхелм фон Рогендорф и Австрия
Никлас граф фон Залм
Никлас граф фон Залм Стари (Niklas Graf Salm der Ältere; Nikolaus I von Salm und Neuburg; * 1459, Виелсалм/Долен Залм, Белгия; † 4 май 1530, Салмхоф, община Мархег, Долна Австрия) е военен командир (генерал) през Ренесанса.
Виж Вилхелм фон Рогендорф и Никлас граф фон Залм
Словакия
Словакия (Slovensko), официално име Словашка република (Slovenská republika) е република в Централна Европа.
Виж Вилхелм фон Рогендорф и Словакия
Фридрих от Саксония (1504 – 1539)
Фридрихот Саксония (Friedrich von Sachsen; * 15 март 1504 в Дрезден; † 26 февруари 1539 в Дрезден) от Албертинската линия на род Ветини е от 1537 г.
Виж Вилхелм фон Рогендорф и Фридрих от Саксония (1504 – 1539)
Фризия
Фризия (Friesland; Friesland; Frisland, на фризийски диалекти Fryslân, Fraschlönj, Freesklöön, Freeskluin, Fresklun, Friislön, Fräislound, Freesland, Fraislaand) е историко-географска област в Северозападна Европа, обхващаща нидерландското, германското и много малка част от датското крайбрежие на Северно море.
Виж Вилхелм фон Рогендорф и Фризия
Фердинанд I (Свещена Римска империя)
Фердинанд I (Ferdinand I; * 10 март 1503, † 25 юли 1564) е монархот династията на Хабсбургите.
Виж Вилхелм фон Рогендорф и Фердинанд I (Свещена Римска империя)
Хабсбурги
Австрийската империя до ''Аусглайха'' от 1867 г. Хабсбурги (Habsburg), и по-рядко Хапсбурги, е германска аристократична династия, която от 1278 до 1918 г.
Виж Вилхелм фон Рогендорф и Хабсбурги
Буда
Буда може да се отнася за.
Виж Вилхелм фон Рогендорф и Буда
Вилхелм I фон Йотинген
Останки от замък Флохберг в Шлосберг Вилхелм I фон Йотинген (Wilhelm I von Oettingen; † 13 април 1467) е граф на Йотинген-Йотинген-Вемдинг в Швабия, Бавария и на замък Флохберг в Шлосберг в Бопфинген, Баден-Вюртемберг.
Виж Вилхелм фон Рогендорф и Вилхелм I фон Йотинген
Виена
Виена (Wien; на австро-баварски: Wean, Bécs) е столицата и най-големият град на Австрия, със статут на една от нейните девет провинции.
Виж Вилхелм фон Рогендорф и Виена
Волфганг фон Рогендорф
Гербът на фрайхерен фон Рогендорф (1520) Волфганг фон Рогендорф (Wolfgang Freiherr von Rogendorff; * 29 януари 1483; † август 1540, при Буда) е фрайхер от род Рогендорф в Австрия, австрийски военен командир и бургграф.
Виж Вилхелм фон Рогендорф и Волфганг фон Рогендорф
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Виж Вилхелм фон Рогендорф и Дунав
Доротея фон Золм-Лих
Доротея фон Золм-Лих(Dorothea von Solms-Lich; * 25 януари 1493; † 8 юни 1578, Мансфелд) е графиня от Золм-Лихи чрез женитба графиня на Мансфелд-Фордерорт.
Виж Вилхелм фон Рогендорф и Доротея фон Золм-Лих
Дом Мансфелд
Герб на Дом МансфелдРезиденцията дворец Мансфелд Дом Мансфелд (Haus Mansfeld) е един от най-древните графски родове на Германия, наречен на старинния замък в град Мансфелд в Саксония-Анхалт.
Виж Вилхелм фон Рогендорф и Дом Мансфелд
Ернст II фон Мансфелд-Фордерорт
Ернст II фон Мансфелд-Фордерорт (Ernst II von Mansfeld-Vorderort; * 6 декември 1479; † 9 май 1531, Артерн, Тюрингия) е граф на Мансфелд-Фордерорт (1484 – 1531).
Виж Вилхелм фон Рогендорф и Ернст II фон Мансфелд-Фордерорт
20 ноември
20 ноември е 324-тият ден в годината според григорианския календар (325-и през високосна).