Съдържание
50 отношения: Караханиди, Първи кръстоносен поход, Петъчна джамия в Исфахан, Персия, Персийски залив, Персийски език, Османска империя, Огузи, Аюбиди, Арабски език, Аралско море, Абасидски халифат, Абасидския халифат, Абасиди, Алп Арслан, Нишапур, Развито Средновековие, Рей, Суфизъм, Сунити, Саманиди, Селджукиди, Тугрил I, Трансоксиана, Тогрул I, Фатимиди, Хазарски каганат, Хамадан, Хиндукуш, Хорезъм, Централна Азия, Мала Азия, Малик Шах I, Малоазийски бейлици, Монголски нашествия, Мерв, Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми, Исфахан, Иконийски султанат, Илханат, Златен век на исляма, Буиди, Багдад, Битка при Манцикерт, Втори кръстоносен поход, Византийска империя, Газневиди, Емирство, Енциклопедия Британика, Левант.
Караханиди
Караханидите са тюркска династия, управлявала в Централна Азия между 840 и 1212.
Виж Велики Селджук и Караханиди
Първи кръстоносен поход
Първият кръстоносен поход (1096 – 1099) е първият от поредица военни експедиции, подкрепяни и понякога инициирани от Римокатолическата църква през Средновековието.
Виж Велики Селджук и Първи кръстоносен поход
Петъчна джамия в Исфахан
Петъчната джамия в Исфахан (مسجد جامع اصفهان) е разположена в историческия център на града.
Виж Велики Селджук и Петъчна джамия в Исфахан
Персия
Пе́рсия произлиза от Персис – древногръцката форма на Парс (или Фарс) и е латинизирано название на историческата област Фарс в Южен Иран, използвана в западните страни до 1935 г.
Персийски залив
Персийският залив от спътник Карта на Персийския залив Персийски залив (خليج فارس; الخليج الفارسی) е голям залив в северозападната част на Индийския океан, край бреговете на Западна Азия.
Виж Велики Селджук и Персийски залив
Персийски език
Персийският език (فارسی) е ирански език от семейството на индоевропейските езици, говорен от повече от 60 милиона души в Иран, Афганистан и Таджикистан, където е официален език, както и в Узбекистан, Пакистан, Ирак и много страни по света със значителни персийскоезични имигрантски общности.
Виж Велики Селджук и Персийски език
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Виж Велики Селджук и Османска империя
Огузи
държавата на Oguz Yabgu в Казахстан, 750 – 1055 Огузите (на английски: oghuz, на турски: oğuz) или тюрк огуз са номадско племе в южноплеменна общност в Западнотюркския хаганат.
Аюбиди
Династията Аюбиди (al-Ayyūbīyūn; на кюрдски Xanedana Eyûbîyan) е мюсюлманска династия с кюрдски произход, основана от военачалника Салахад-Дин (Саладин).
Арабски език
Арабският език (العَرَبِيَّة) е семитски език, който възниква през I до IV век, а днес е роден език на около 225 000 000 души, главно в Близкия Изток и Северна Африка.
Виж Велики Селджук и Арабски език
Аралско море
Анимирана карта, показваща спадането на нивото на Аралско море от 1960 до 2014 г. Аралско море (Арал теңізі; Orol dengizi, каракалпакски: Aral ten'izi, Дарёчаи Хоразм) е било голямо безотточно езеро, в Централна Азия, към 2018 г.
Виж Велики Селджук и Аралско море
Абасидски халифат
Абасидският халифат (الخلافة العباسية الإسلامية), наричан и Багдадски халифат, е историческа държава в Близкия изток, съществувала от средата на VIII до средата на XIII век.
Виж Велики Селджук и Абасидски халифат
Абасидския халифат
#пренасочване Абасидски халифат.
Виж Велики Селджук и Абасидския халифат
Абасиди
Абасидите са арабска династия, която управлява Багдадския халифат от 750 до 1258 г.
Алп Арслан
Мохамед бен Дауд, наричан Алп Арслан (от тюркски „Смел лъв“), е вторият селджукски султан и правнук на Селджук, основателя на династията.
Виж Велики Селджук и Алп Арслан
Нишапур
Нишапур (на фарси نیشابور) е град в Североизточен Иран, провинция Хорасан.
Развито Средновековие
#пренасочване Развито средновековие.
Виж Велики Селджук и Развито Средновековие
Рей
Рей (ری) е град в северен Иран, административен център на шахрестана Рей в провинция Техеран.
Суфизъм
Мавзолей на Фарид ад-дин Аттар в Нишапур, Иран Турски дервиш 1860 г. Дервиши при церемония сема в Истанбул, Турция ней'' Суфизмът или тасаууф (تصوّف, ṣūfīya, تَصَوُّف, tasawwuf; Sufismus, Sufitum, Sufik) е аскетично течение в исляма до 9 век, стремящо се към разкриването на негови скрити мистични измерения.
Сунити
#пренасочване Сунитски ислям.
Саманиди
Саманиди (سامانیان) са ислямска иранска династия от периода (819 – 999 г.), известна с културни и просветителски начинания.
Селджукиди
Селджукидите са династията на селджукските владетели, управлявала техните държави.
Виж Велики Селджук и Селджукиди
Тугрил I
#виж Тогрул I.
Трансоксиана
Историческа Трансоксиана (на североизток), заедно с Хорасан (юг) и Хорезъм (северозапад) Трансоксиана (също Маверана́хр (ما وراء النهر), Фарару́д (فرارود) или Парару́д (پرارود)) е историко-географска област в Централна Азия, съответстваща приблизително на съвременен Узбекистан, Таджикистан, южен Киргизстан и югозападен Казахстан.
Виж Велики Селджук и Трансоксиана
Тогрул I
Тогрул бег е третият владетел от династия Селджукиди.
Фатимиди
Фатимидите са арабска шиитска династия, основала Фатимидския халифат, съществувал от началото на X до края на XII век.
Хазарски каганат
Хазарският каганат е голяма средновековна номадска държава, създадена в средата на 7 век на територията на днешен Дагестан върху останките на Западнотюркския (Тюркския) хаганат в съседство с Кубратова Стара Велика България.
Виж Велики Селджук и Хазарски каганат
Хамадан
Хамадан или Хамедан (همدان) (староперсийски: Haŋgmetana, Екбатана) е древен град в Западен Иран, столица на провинция Хамадан.
Хиндукуш
Хиндукуш (هندوکش; ہندوکش) е планинска верига в Афганистан и Пакистан.
Хорезъм
Хорезъм, също Хорезмия, е историческа държава в Средна Азия, намирала се около Аралско море на територията на днешен Каракалпакстан, платото Уст Юрт и до североизточните брегове на Каспийско море.
Централна Азия
Централна Азия или Средна Азия е регион в Азия, разпростиращ се от Каспийско море на запад до централен Китай на изток, север в южна Русия и на юг в северен Пакистан.
Виж Велики Селджук и Централна Азия
Мала Азия
Географски обхват на Мала Азия Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Западна Азия и съставлява приблизително 3/4 от азиатската територия на Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция.
Виж Велики Селджук и Мала Азия
Малик Шах I
Велики Селджук, при смъртта на Малик ШахI през 1092 г. Селджукски емирства след Кръстоносния поход от 1096 – 1097 г. Джалал ад-ДавлахМалик ШахI е селджукски султан на Велики Селджук, управлявал през периода 1072 – 1092 г.
Виж Велики Селджук и Малик Шах I
Малоазийски бейлици
Малоазийските бейлици са административно-териториални единици в Мала Азия, създадени в периода на упадъка на Иконийския султанат и Велики Селджук и след битките при Манцикерт и Кьосе даа (Köse Dağ).
Виж Велики Селджук и Малоазийски бейлици
Монголски нашествия
Монголските нашествия продължават през целия XIII век, в резултат на което Монголската империя обхваща голяма част от Азия и Източна Европа.
Виж Велики Селджук и Монголски нашествия
Мерв
Мерв (مرو; Merw) е древен град в Централна Азия, разположен край днешния Байрамали в Туркменистан.
Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми
Мевляна̀ Джалал ад-Дин Мухаммад Румѝ (مولانا جلال الدین محمد رومی) е персийски поет, философ, мюсюлмански духовен учител и суфистки мистик, живял по време на Златния век на исляма.
Виж Велики Селджук и Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми
Исфахан
Исфахан е град в Иран.
Иконийски султанат
Иконийски султанат, Румелийски (Румски) султанат или съкратено Рум е средновековна ислямска държава на селджуците в Мала Азия, просъществувала между 1077 и 1307 г.
Виж Велики Селджук и Иконийски султанат
Илханат
Илханат (سلسله ایلخانی; Ил Хан улс) е монголско ханство, създадено на териториите на Персия през 13 век като част от Монголската империя.
Златен век на исляма
Златният век на исляма, понякога наричан Ислямски ренесанс и Мюсюлмански ренесанс е исторически период от около средата на VIII до средата на XIII век, в чието начало Арабският халифат е най-голямата държава на своето време.
Виж Велики Селджук и Златен век на исляма
Буиди
Буидска династия или Буиди (آل بویه Âl-e Buye), са династия от шиитски ирански везири с дейламитски произход, които управляват Абасидския халифат.
Багдад
Багдад (بغداد, //) е столицата на Ирак и административен център на област Багдад.
Битка при Манцикерт
Битката при Манцикерт (Malazgirt Savaşı; Η μάχη τουΜαντζικέρτ) между Византийската империя и силите на селджукските турци, начело с Алп Арслан, се състои на 26 август 1071 г.
Виж Велики Селджук и Битка при Манцикерт
Втори кръстоносен поход
Вторият кръстоносен поход (1147 – 1149) е военна експедиция, свикана през 1145 г.
Виж Велики Селджук и Втори кръстоносен поход
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.
Виж Велики Селджук и Византийска империя
Газневиди
Газневиди (غزنویان) е династия на емири и султани от Газни (Южен Афганистан), управлявала между 961 и 1186 г.
Виж Велики Селджук и Газневиди
Емирство
Емирството (на арабски إمارة - има̀ара(т), мн.ч. إمارات - имаара̀ат), често наричано емират, е административно-политическа единица, управлявана от ислямски монарх, наречен емир (княз, принц на арабски).
Енциклопедия Британика
„Британска енциклопедия“ или „Енциклопедия Британика“ (на латински, откъдето идва и нейното английско название Encyclopædia Britannica), първоначално публикувана с името Енциклопедия Британика, или Речник на изкуствата и науките, изготвен следвайки нов план (Encyclopædia Britannica, or, A dictionary of arts and sciences, compiled upon a new plan), е най-пълната обща англоезична енциклопедия, която отначало се издава от частната компания Инсайклъпидия Британика инкорпорейтид (Encyclopædia Britannica, Inc.) Britannica е най-старата англоезична енциклопедия, която продължава да се преиздава.
Виж Велики Селджук и Енциклопедия Британика
Левант
Леванта Левант или Леванта (levant; levante; levante) е приблизителен исторически географски термин, отнасящ се до голяма територия в източното Средиземноморие.