Съдържание
9 отношения: Начална руска летопис, Славянска религия, Славянски божества, Славянски митични същества, Славяни, Българска митология, Балкани, Владимир I, Езичество.
- Славянски богове
Начална руска летопис
Началната руска летопис (на църковнославянски: Повѣсть времяньныхъ лѣтъ, Повесть временныхлет; Повість врем'янихліт) е хроника на Киевска Рус от около 850 до 1110 г., съставена от монаха летописец Нестор първоначално в Киев около 1113 г.
Виж Велес (бог) и Начална руска летопис
Славянска религия
Славянската религия е езическа религия.
Виж Велес (бог) и Славянска религия
Славянски божества
Езическите славяни били политеисти – почитали са много богове и богини.
Виж Велес (бог) и Славянски божества
Славянски митични същества
Славянските митични същества са митологически образи, характерни за митологията на древните славяни и за съвременния славянски фолклор.
Виж Велес (бог) и Славянски митични същества
Славяни
Славянските поселения към 300 г. пр.н.е. (в синьо) и прародината им (в тъмносиньо) Славяните представляват етнолингвистична група, обитавала Централна и Източна Европа от средата или края на бронзовата епоха (ок.
Българска митология
alt.
Виж Велес (бог) и Българска митология
Балкани
#виж Балкански полуостров.
Владимир I
Владимир I Велики е княз на Киев от 980 до 1015 и православен светец, син на княз Светослав I и наследник на брат си княз Ярополк I. Той е известен с покръстването на Киевска Рус през 988.
Езичество
Езичество или паганизъм се нарича вярата, основана на поклонението на много богове или идолопоклонство.