Съдържание
66 отношения: Крепостно право, Карл Брюлов, Казаци, Класицизъм, Композиция (изобразително изкуство), Пушкин, Пушкин (град), Природа, Професия, Павел I (Русия), Подолие, Пожар в Москва (1812), Орест Кипренски, Опера, Аристокрация, Александър Алябиев, Алексей Венецианов, Античност, Англия, Наполеон, Николай I (Русия), Николай Карамзин, Новгородска губерния, Русия, Руска империя, Руско-турска война (1806-1812), Руснаци, Романтизъм, Реализъм, Съсловие, Суворов, Страдивариус, Сантиментализъм, Санкт Петербург, Селско стопанство, Турция, Третяковската галерия, Украйна, Франция, Френско-руска война (1812), Църква (сграда), Юрий Самарин, Малий театър, Малорусия, Москва, Италия, Жан-Батист Грьоз, Зимен дворец, Злато, Битова живопис, ... Разширете индекс (16 Повече ▼) »
- Починали през 1857 година
- Родени през 1776 година
Крепостно право
Крепостното право (старофренски: servage) е името, дадено на правния и икономически статус на крепостните селяни в рамките на феодалната система, особено в икономическата система манориализъм (или манор).
Виж Василий Тропинин и Крепостно право
Карл Брюлов
Карл Брюлов (Карл Па́влович Брюлло́в) е известен руски художник, живописец, монументалист, акварелист, член на Миланската и Пармската академия, Академията „Св.
Виж Василий Тропинин и Карл Брюлов
Казаци
„Завръщане на победителите (казак със знаме)“. Юзеф Брандт, полски художник (1841 – 1915) Казаците (козаки; казаки; kozacy) са исторически и културно обособена славяноезична група (съсловие), населявала степната зона на Източна Европа.
Класицизъм
неокласицизма в живописта. Класицизъм е направление в литературата, музиката, архитектурата и изобразителното изкуство, което се осъществява основно в границите на XVII век и на една национална култура.
Виж Василий Тропинин и Класицизъм
Композиция (изобразително изкуство)
В изобразителните и приложните изкуства композицията е основно творческо изискване, което се разбира като естетическото и хармонично съчетаване.
Виж Василий Тропинин и Композиция (изобразително изкуство)
Пушкин
#виж Александър Пушкин.
Пушкин (град)
Пушкин (Пушкин, през 1710 – 1918 Царское село, през 1918 – 1937 Детское село) е град в Русия, в състава на Пушкински район на град от федерално значение на Руската федерация Санкт Петербург.
Виж Василий Тропинин и Пушкин (град)
Природа
Природата в най-широкия смисъл на понятието обхваща цялата Вселена – естествения, физически или материален свят.
Виж Василий Тропинин и Природа
Професия
Професията е вид специализирана трудова дейност, която е такава като обособена в сферите на труда, тоест това е специфична работа, извършвана от специализирани в областта работници, работещи (мъже или жени), които за целта може да са обучавани в професионални училища или във висши училища, университети, или допълнително обучавани в завод, организация, фирма, за да могат да станат част от тази професия, да се реализират в нея, и съответно при продължителното извършване на тази работа, това да бъде тяхна професия.
Виж Василий Тропинин и Професия
Павел I (Русия)
Павел I Петрович (Па́вел I Петро́вич) е император на Русия (1796 – 1801) от династията Холщайн-Готорп-Романов.
Виж Василий Тропинин и Павел I (Русия)
Подолие
Подолие (Поділля) e историко-географска област в югозападната част на Украйна.
Виж Василий Тропинин и Подолие
Пожар в Москва (1812)
Наполеон влиза в горящата Москва Пожарът в Москва през 1812 г. започва на 14 септември 1812 г., когато руските войски и повечето жители изоставят града, а авангардните войски на Наполеон влизат в града след битката при Бородино.
Виж Василий Тропинин и Пожар в Москва (1812)
Орест Кипренски
Орест Адамович Кипренски (Орест Адамович Кипренский, 24 март 1782 — 17 октомври 1836) е руски художник, график и живописец, майстор на портретния жанр.
Виж Василий Тропинин и Орест Кипренски
Опера
Пале Гарние в Париж, един от най-известните оперни театри в света Операта е вид изкуство, при което певци и инструменталисти представят драматично произведение, съчетавайки текст (наричан либрето) и музика.
Аристокрация
Хора от аристокрацията танцуват менует Полски аристократи 1697 – 1795 Аристокрация (от гръцки: ἀριστεύς, благороден произход, елит, и κράτος, власт, могъщество) или благородничество, или благородство, или дворянство представлява най-висшето привилегировано съсловие в държава с монархическо устройство.
Виж Василий Тропинин и Аристокрация
Александър Алябиев
Александър Александрович Алябиев (Александр Александрович Алябьев) е руски композитор, пианист и диригент, автор на едни от първите руски камерни произведения и първият, направил обработка на руски, украински, кавказки, цигански народни песни.
Виж Василий Тропинин и Александър Алябиев
Алексей Венецианов
Алексѐй Гаврѝлович Венециа̀нов (Алексей Гаврилович Венецианов) е руски художник.
Виж Василий Тропинин и Алексей Венецианов
Античност
Античността̀ (antiquitas) е период от историята на Средиземноморието, обхващащ приблизително времето от VIII век пр.
Виж Василий Тропинин и Античност
Англия
А̀нглия (England) е най-големият по територия и население съставен историко-географски район в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и заема южните две трети от остров Великобритания.
Наполеон
#виж Наполеон I.
Виж Василий Тропинин и Наполеон
Николай I (Русия)
Николай I Павлович (Николай I Павлович) е император на Русия и велик княз на Финландия от 1825 до 1855 и цар на Полша от 1825 до 1831.
Виж Василий Тропинин и Николай I (Русия)
Николай Карамзин
Никола̀й Миха̀йлович Карамзѝн е руски историк, писател, поет и публицист Н.
Виж Василий Тропинин и Николай Карамзин
Новгородска губерния
Новгородска губерния (Новгородская губерния) е губерния на Руската империя и Съветска Русия, съществувала от 1796 до 1927 година.
Виж Василий Тропинин и Новгородска губерния
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
Руска империя
Руска империя (Российская империя) e официално название на Русия от 1721 до 1917 г.
Виж Василий Тропинин и Руска империя
Руско-турска война (1806-1812)
#пренасочване Руско-турска война (1806 – 1812).
Виж Василий Тропинин и Руско-турска война (1806-1812)
Руснаци
Руснаците (русские), наричани в исторически контекст и руси или московци, са източнославянски народ – най-многолюдния славянски народ, и основно население на Руската федерация.
Виж Василий Тропинин и Руснаци
Романтизъм
„Странник над море от мъгла“ (1818), Каспар Давид Фридрих„Смъртта на Сарданапал“ (1827) от Йожен Дьолакроа взима ориенталната си тема от пиеса на лорд Байрон. „Утро“ (1808), Филип Ото Рунге Романтизмът е интелектуално движение в живописта, музиката, поезията и въобще в културата и обществото, което се заражда от края на XVIII век в Европа и достига своя апогей в периода 1800 – 1850 г.
Виж Василий Тропинин и Романтизъм
Реализъм
Среща“ (1854), Гюстав Курбе Реализмът е направление в изкуството, характеризиращо се с обективно отразяване на социалната, психологическа, икономическа и политическа действителност.
Виж Василий Тропинин и Реализъм
Съсловие
Френско изображение от 13 в. на тристранния социален ред на Средновековието – ''oratores'': „Онези, които се молят“, ''bellatores'': „Онези, които се борят“, and ''laboratores'': „Онези, които работят“.
Виж Василий Тропинин и Съсловие
Суворов
#виж Александър Суворов.
Виж Василий Тропинин и Суворов
Страдивариус
#виж Антонио Страдивариус.
Виж Василий Тропинин и Страдивариус
Сантиментализъм
Сантиментализъм (sentiment – '„чувство“) е литературно направление от втората половина на 18 век, характеризиращо се със своята силна емоционална обагреност.
Виж Василий Тропинин и Сантиментализъм
Санкт Петербург
Санкт Петербург (Санкт-Петербург|r.
Виж Василий Тропинин и Санкт Петербург
Селско стопанство
Интензивно отглеждане на картофи Секторен модел на Кларк от 1950 г.: Делът на населението, заето в първичния сектор (синята линия), включително в селското стопанство, намалява с времето Селското стопанство е отрасъл на икономиката, включващ отглеждането на домашни животни и растения, от които се произвеждат храна, влакна, биогорива, лекарства и други продукти.
Виж Василий Тропинин и Селско стопанство
Турция
Ту̀рция (Türkiye) или Репу̀блика Ту̀рция (Türkiye Cumhuriyeti) е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров.
Третяковската галерия
#виж Третяковска галерия.
Виж Василий Тропинин и Третяковската галерия
Украйна
Украйна (Україна) е държава в Източна Европа.
Виж Василий Тропинин и Украйна
Франция
Франция (France) е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти.
Виж Василий Тропинин и Франция
Френско-руска война (1812)
Френско-руската война от 1812 г.
Виж Василий Тропинин и Френско-руска война (1812)
Църква (сграда)
#пренасочване Църква.
Виж Василий Тропинин и Църква (сграда)
Юрий Самарин
Юрий Фьодорович Самарин (Юрий Фёдорович Самарин) е руски философ и публицист.
Виж Василий Тропинин и Юрий Самарин
Малий театър
Филиалът на ул. Большая Ордынка 69 Общ изглед към Малий театър Малий театър (Малый театр – Малък театър), пълно наименование Държавен академичен Малък театър на Русия (Государственный академический Малый театр России), е драматичен театър в Москва.
Виж Василий Тропинин и Малий театър
Малорусия
Малорусия (Малая Русь/Малороссия;; калка) е историческа област в Източна Европа, в североизточната част на днешна Украйна и съседни части от днешна Русия (територията на някогашния Стародубски полк – днес: югозападната част на Брянска област), Беларус и Полша.
Виж Василий Тропинин и Малорусия
Москва
Москва (Москва) е столицата и най-населеният град на Русия.
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Жан-Батист Грьоз
Жан-Батист Грьоз (Jean-Baptiste Greuze), (21 август 1725, Турню, Бургундия - 21 март 1805, Париж) е знаменит френски живописец и гравьор.
Виж Василий Тропинин и Жан-Батист Грьоз
Зимен дворец
Зимният дворец (Зимний дворец) в Санкт Петербург е архитектурен паметник от руския барок.
Виж Василий Тропинин и Зимен дворец
Злато
Златото е химичен елемент с атомен номер 79 и означение Au.
Битова живопис
„Майка с дете до люлката“, Питър де Хох, ок. 1661 – 1663 Битовата живопис (също наричана жанрова живопис) е разновидност на живописта, която изобразява сцени от съвременния на художника домашен и обществен бит.
Виж Василий Тропинин и Битова живопис
Бородино
„Наполеон при Бородино“. Картина на Василий Верешчагин, 1897 г. Бородино (Бородино̀) е село в Московска област, Можайски район, административен център на селско поселение Бородинское.
Виж Василий Тропинин и Бородино
Василий Баженов
Василий Иванович Баженов (12 март 1737 или 1738, Москва – 13 август 1799, Санкт Петербург) – руски архитект, художник, теоретик и преподавател по архитектура, най-изтъкнатия представител на руския архитектурен класицизъм през 18 век.
Виж Василий Тропинин и Василий Баженов
Грунд (живопис)
Грундът (Grund – основа), е основен елемент от технологията на живописта, материал, който се нанася с четка или шпакла върху носителя на дадена живописна творба – дъска, платно, пергамент, хартия, метал и др., с цел по-доброто полагане на боите на гладка повърхност.
Виж Василий Тропинин и Грунд (живопис)
Гогол
#виж Николай Гогол.
Георгиевски кръст
Георгиевски кръст „За храброст“ е награден знак към ордена на Свети Георги – висш орден в Руската империя, даван на низшите военни чинове.
Виж Василий Тропинин и Георгиевски кръст
Държавен руски музей
Държавният руски музей (Государственный Русский музей, до 1917 г. Руски музей на император Александър III) е най-големият музей в света на руското изкуство.
Виж Василий Тропинин и Държавен руски музей
Джордж Доу
Джордж Доу е английски художник на романтични церемониални портрети от първата третина от XIX век.
Виж Василий Тропинин и Джордж Доу
Джовани Витали
#виж Иван Витали.
Виж Василий Тропинин и Джовани Витали
Екатерина II
Екатерина II (Екатерина II), родена София Августа Фредерика фон Анхалт-Цербст (Sophie Auguste Friederike von Anhalt-Zerbst-Dornburg), с православно име Екатерина Алексеевна (Екатерина Алексе́евна), още приживе известна като Екатерина II Велика е императрица и самодържица на Русия от 1762 г.
Виж Василий Тропинин и Екатерина II
17 век
17 век започва на 1 януари 1601 г.
18 век
18 век започва на 1 януари 1701 г.
1804
1804 (MDCCCIV) е високосна година, започваща в неделя според Григорианския календар.
1807
1807 (MDCCCVII) година е обикновена година, започваща в четвъртък според Григорианския календар.
1809
1809 (MDCCCIX) година е обикновена година, започваща в неделя според Григорианския календар.
1812
1812 (MDCCCXII) е високосна година, започваща в сряда според Григорианския календар.
1813
1813 (MDCCCXIII) година е обикновена година, започваща в петък според Григорианския календар.
Вижте също
Починали през 1857 година
- Адолф Шлагинтвайт
- Александър Остерман-Толстой
- Алсид д'Орбини
- Алфред дьо Мюсе
- Астолф дьо Кюстин
- Василий Тропинин
- Дейвид Томпсън (изследовател)
- Джон Балени
- Дионисиос Соломос
- Евгений фон Вюртемберг (1788–1857)
- Илайша Кент Кейн
- Йожен Сю
- Йозеф фон Айхендорф
- Карл Черни
- Кристиан Даниел Раух
- Луи Жак Тенар
- Михаил Глинка
- Нино Чавчавадзе
- Огюст Конт
- Огюстен Луи Коши
- Пиер-Жан дьо Беранже
- Руфъс Уилмот Грисуолд
- София Австрийска
- Уилям Браун (адмирал)
- Уилям Скорсби
- Уилям Фицуилям Оуен
- Франсис Бофорт
- Хенриета фон Насау-Вайлбург (1780–1857)
- Шарл Люсиен Бонапарт
- Юхан Дал
Родени през 1776 година
- Августа фон Хесен-Хомбург
- Амалия фон Насау-Вайлбург
- Амедео Авогадро
- Василий Головнин
- Василий Тропинин
- Джон Констабъл
- Емануил Сен-При
- Ернст Теодор Амадеус Хофман
- Йоан Каподистрия
- Йозеф Антон Йохан Австрийски
- Йозефа фон Фюрстенберг-Вайтра
- Карл Албрехт III (Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст)
- Каролина Баденска
- Луиза фон Мекленбург-Щрелиц
- Мария Леополдина Австрийска-Есте
- Николай Каменски
- Пер Хенрик Линг
- Пиер Домени
- Саймън Фрейзър
- Сирма Кръстева
- Софи Жермен
- Франсоа Мари Доден
- Франц Ервайн фон Шьонборн-Визентхайд
- Фридрих (Хоенцолерн-Хехинген)
- Шарл-Франсоа Брисо дьо Мирбел