Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Бешище

Index Бешище

Бешище или Бешища (Бешиште; Μπεσίστα) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

Отваряне в Google Maps

Съдържание

  1. 22 отношения: La Macédoine et sa Population Chrétienne, Константинопол, Прилеп (град), Прилеп (община), Османска империя, Стоян Цицов, Света Петка (Бешище), Северна Македония, Хане, Черна (река), Мариово, Македония. Етнография и статистика, Македоно-одринско опълчение, Милан Гюрлуков, Иван Дуриданов, Българска екзархия, Балканска война, Васил Кънчов, Гръцка въоръжена пропаганда в Македония, Георги Трайчев, Димитър Мишев (публицист), Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника.

La Macédoine et sa Population Chrétienne

La Macédoine et sa Population Chrétienne (в превод на български „Македония и нейното християнско население“) e книга, отпечатана на френски език в 1905 година в Париж.

Виж Бешище и La Macédoine et sa Population Chrétienne

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Виж Бешище и Константинопол

Прилеп (град)

Прилеп (Прилеп) е четвъртият по големина град в Северна Македония, след столицата Скопие, Куманово и Битоля.

Виж Бешище и Прилеп (град)

Прилеп (община)

Прилеп (Општина Прилеп) е община, разположена в южната част на Северна Македония със седалище едноименният град Прилеп.

Виж Бешище и Прилеп (община)

Османска империя

Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.

Виж Бешище и Османска империя

Стоян Цицов

Стоян Цицов (Στέφος Τσίτσου, Стефос Цицу), наричан още капетан Цицос (καπετάν Τσίτσος) е гъркомански андартски капитан и ренегат от Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Бешище и Стоян Цицов

Света Петка (Бешище)

„Света Петка“ или „Света Параскева“ („Света Петка“, „Света Параскева“) е възрожденска църква в мариовското село Бешище, Северна Македония, част от Прилепецко-Витолищка енория на Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.

Виж Бешище и Света Петка (Бешище)

Северна Македония

Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.

Виж Бешище и Северна Македония

Хане

Хане (от турски: дом, къща) е облагателна единица в Османската империя.

Виж Бешище и Хане

Черна (река)

Църна, по-известна с книжовната форма Черна (Црна, произнасяно Църна), е река в Северна Македония, най-големият десен приток на Вардар.

Виж Бешище и Черна (река)

Мариово

Мариовски носии от Битолския етнографски музей Марѝово или Морѝово (понякога книжовно Марѝхово или Морѝхово, Мариово, Μορίχοβο, Морихово) е историко-географска област в южната част на Северна Македония, чието население се отличава със специфична етнография и традиции.

Виж Бешище и Мариово

Македония. Етнография и статистика

„Македония.

Виж Бешище и Македония. Етнография и статистика

Македоно-одринско опълчение

Македоно-одринското опълчение е специална българска военна част, действала по време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).

Виж Бешище и Македоно-одринско опълчение

Милан Гюрлуков

Милан Христов Гюрлуков наричан Гюрков, Гюруков, Гюрлука, Стамболов, е български революционер, прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Бешище и Милан Гюрлуков

Иван Дуриданов

Иван Василев Дуриданов е български учен, академик, един от най-утвърдените изследователи, преподаватели и автори на трудове по езикознание, етимология и ономастика в България, известен с диренията си в областта на езика на траките.

Виж Бешище и Иван Дуриданов

Българска екзархия

Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година.

Виж Бешище и Българска екзархия

Балканска война

Балканската война, наричана още Първата балканска война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 до 17 (30) май 1913 г.

Виж Бешище и Балканска война

Васил Кънчов

Васил Иванов Кънчов е български политик (министър) и учен (географ, историк, академик на БАН), автор на множество географски изследвания на Македония.

Виж Бешище и Васил Кънчов

Гръцка въоръжена пропаганда в Македония

Гръцката въоръжена пропаганда в Македония (Μακεδονικός αγώνας, Македоникос агонас, катаревуса: Μακεδονικός Ἀγών, Македоникос Агон, в превод Македонска борба, Македонска битка) е въоръжен конфликт, условно състоял се между 1903 до 1908 година, в намиращата се под османска власт област Македония между гръцки и български чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Бешище и Гръцка въоръжена пропаганда в Македония

Георги Трайчев

Георги Трайчев Георгимайков (срещан и като Гьоргимайков), с псевдоними Вестителов, Г.

Виж Бешище и Георги Трайчев

Димитър Мишев (публицист)

Димитър Мишев Димитров с псевдоним Бранков е български книжовник, публицист и политик, дългогодишен секретар на Българската екзархия, действителен член на Българската академия на науките.

Виж Бешище и Димитър Мишев (публицист)

Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника

„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ (Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique) e статистика, отпечатана на френски език в 1878 година в Цариград като подлистник на излизащия там вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно като отделна брошура.

Виж Бешище и Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника