Съдържание
30 отношения: La Macédoine et sa Population Chrétienne, Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique, Костурско благотворително братство, Корбец, Кореща, Константинопол, Преспа (дем), Османски дефтер от 1530 година, Оровник (дем Преспа), Александър Синве, Наум Темчев, Ристо Ильоски, Стефан Николов (Бесвина), Търпо Поповски, Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, Македония. Етнография и статистика, Междусъюзническа война, Илинденско въстание, Западна Македония, Българска екзархия, Балканска война, Боривое Милоевич, Васил Кънчов, Гърция, Гражданска война в Гърция, Григорий Пелагонийски, Георги Константинов Бистрицки, Димитър Мишев (публицист), Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника, Лерин.
La Macédoine et sa Population Chrétienne
La Macédoine et sa Population Chrétienne (в превод на български „Македония и нейното християнско население“) e книга, отпечатана на френски език в 1905 година в Париж.
Виж Бесвина и La Macédoine et sa Population Chrétienne
Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique
Les Grecs de l’Empire Ottoman.
Виж Бесвина и Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique
Костурско благотворително братство
Костурското благотворително братство „Надежда“ е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от района на Костурско, съществувала в българската столица София от края на XIX век.
Виж Бесвина и Костурско благотворително братство
Корбец
Корбец, още Горбец, Гърбец, Корабец или Горбеч (Τρικλάριο, Трикларио, катаревуса: Τρικλάριον, Трикларион, стари имена Γόρμπες, Γορμπές, Γκόρμπες), е планина в западния дял на Егейска Македония, Гърция с най-голяма височина 1750 m.
Виж Бесвина и Корбец
Кореща
Корѐща, произнасяно в местния диалект Корèшча, често членувано Корещата (Κορέστια, Корестия, Корешта) е историко-географска и етнографска област в Егейска Македония, Гърция.
Виж Бесвина и Кореща
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Преспа (дем)
Преспа (Δήμος Πρεσπών, Димос Преспон) е дем в област Западна Македония на Република Гърция.
Османски дефтер от 1530 година
Османският дефтер от 1530 година (Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri 937/1530) е обширно преброяване на населението в Румелийското бейлербейство, Османската империя.
Виж Бесвина и Османски дефтер от 1530 година
Оровник (дем Преспа)
О̀ровник (Καρυές, Кариес, катаревуса: Καρυαί, Карие, до 1920 година Όροβνικ, Оровник) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.
Виж Бесвина и Оровник (дем Преспа)
Александър Синве
Александър Синве (Alexandre Synvet или Sinvet, известен в литературата като A. Synvet) е френски географ и картограф.
Виж Бесвина и Александър Синве
Наум Темчев
Наум Христов Темчев е български просветен деец от късното Българско възраждане в Македония.
Ристо Ильоски
Ристо Ильоски (Ристо Иљоски) е историк от Северна Македония.
Стефан Николов (Бесвина)
Стефан Николов, известен като Стефо войвода и Далипо, е български хайдутин и революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание и войвода на Върховния македоно-одрински комитет.
Виж Бесвина и Стефан Николов (Бесвина)
Търпо Поповски
Търпо Иванов Поповски с псевдоним Мирабо е български свещеник, учител, основател на едно от първите български училища в Костурско, борец срещу гръцката пропаганда в Македония, революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи
„Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“ (в превод на български „Топографическо-етнографически очерк на Македония“) е книга на Стефан Веркович, отпечатана на руски език в 1889 година в Санкт Петербург.
Виж Бесвина и Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи
Македония. Етнография и статистика
„Македония.
Виж Бесвина и Македония. Етнография и статистика
Междусъюзническа война
Междусъюзническата или Втората балканска война е въоръжен конфликт между България, от една страна, и Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя, от друга, през лятото на 1913 година.
Виж Бесвина и Междусъюзническа война
Илинденско въстание
#виж Илинденско-Преображенско въстание.
Виж Бесвина и Илинденско въстание
Западна Македония
Западна Македония (Δυτική Μακεδονία) е една от 13-те области (περιφέριες) на Република Гърция.
Виж Бесвина и Западна Македония
Българска екзархия
Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година.
Виж Бесвина и Българска екзархия
Балканска война
Балканската война, наричана още Първата балканска война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 до 17 (30) май 1913 г.
Боривое Милоевич
Боривое Ж.
Виж Бесвина и Боривое Милоевич
Васил Кънчов
Васил Иванов Кънчов е български политик (министър) и учен (географ, историк, академик на БАН), автор на множество географски изследвания на Македония.
Гърция
Гърция, официално Република Гърция (Ελλάδα, Елада или катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники Димократия, Гръцка република), е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров.
Виж Бесвина и Гърция
Гражданска война в Гърция
Гражданската война в Гърция (Ελληνικός Εμφύλιος Πόλεμος) е първият голям въоръжен конфликт в Европа след края на Втората световна война, продължил от 1946 до 1949 г.
Виж Бесвина и Гражданска война в Гърция
Григорий Пелагонийски
Григорий е висш български православен духовник, охридски (1894 – 1897) и пелагонийски митрополит (1897 – 1906) на Българската екзархия.
Виж Бесвина и Григорий Пелагонийски
Георги Константинов Бистрицки
„Българско Костурско“ на Георги Бистрицки, Ксанти, 1919 г. Георги Константинов, известен с псевдонима си Бистрицки, е български писател, литературен деец и филолог от Македония.
Виж Бесвина и Георги Константинов Бистрицки
Димитър Мишев (публицист)
Димитър Мишев Димитров с псевдоним Бранков е български книжовник, публицист и политик, дългогодишен секретар на Българската екзархия, действителен член на Българската академия на науките.
Виж Бесвина и Димитър Мишев (публицист)
Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ (Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique) e статистика, отпечатана на френски език в 1878 година в Цариград като подлистник на излизащия там вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно като отделна брошура.
Виж Бесвина и Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
Лерин
Леринското поле с град Лерин поглед на изток Лѐрин (Флорина, Follorina, Фолорина) е град в Егейска Македония, Гърция.
Виж Бесвина и Лерин