Съдържание
16 отношения: Рудолф III фон Тирщайн, Улрих I фон Шнабелбург, Хайнрих II фон Дирзберг, Шварцвалд, Шварценберги, Швейцарски исторически лексикон, Швейцария, Брайзгау, Базел, Берхтолд I фон Шнабелбург, Валтер I фон Ешенбах, Вилхелм фон Шнабелбург, Господство Лихтенберг, Люцерн (кантон), Йохан I фон Шнабелбург, 31 декември.
Рудолф III фон Тирщайн
Рудолф III фон Тирщайн (Rudolf III von Tierstein; * пр. 1125; † сл. 1156) от линията Фробург-Хомберг на графете на Тирщайн в Зизгау е граф на Хомберг (в Лойфелфинген, кантон Базел Ландшафт) в Швейцария.
Виж Берхтолд II фон Шнабелбург и Рудолф III фон Тирщайн
Улрих I фон Шнабелбург
УлрихI фон Шнабелбург (Ulrich I von Schnabelburg; † сл. 18 март 1255) от влиятелния род Ешенбахе фрайхер на Шнабелбург в кантон Люцерн в Швейцария.
Виж Берхтолд II фон Шнабелбург и Улрих I фон Шнабелбург
Хайнрих II фон Дирзберг
Останки от замък Дирзбург ХайнрихII фон Дирзберг (Heinrich II von Diersberg; † 8 март 1262) е благородник от род Дирзберг, господар на замък Дирзбург в Хохберг, Баден-Вюртемберг.
Виж Берхтолд II фон Шнабелбург и Хайнрих II фон Дирзберг
Шварцвалд
Шварцвалд (Schwarzwald – „черна гора“) е планински масив в югозападната част на Германия, в провинция Баден-Вюртемберг.
Виж Берхтолд II фон Шнабелбург и Шварцвалд
Шварценберги
Герб на князете Шварценберг Шварценберг (Schwarzenberg; Švarcenberk) е висша благородническа франкска и бохемска фамилия, включваща редица известни имперски князе, графове и херцози на Крумлов.
Виж Берхтолд II фон Шнабелбург и Шварценберги
Швейцарски исторически лексикон
мини Томове от Швейцарския исторически лексикон Швейцарският исторически лексикон (Historische Lexikon der Schweiz; Dictionnaire historique de la Suisse; Dizionario storico della Svizzera), съкратено HLS, е швейцарски проект, започнат през 1988 г., който представя състоянието на знанието за историята на Швейцария във вид на енциклопедия.
Виж Берхтолд II фон Шнабелбург и Швейцарски исторически лексикон
Швейцария
Швейцария (die Schweiz, Suisse, Svizzera, Svizra), официално – Швейцарска конфедерация (Confoederatio Helvetica, Schweizerische Eidgenossenschaft, Confédération suisse, Confederazione Svizzera, Confederaziun svizra) е малка вътрешноконтинентална федерация от 26 кантона в Централна Европа.
Виж Берхтолд II фон Шнабелбург и Швейцария
Брайзгау
Брайзгау Брайзгау (Breisgau) е регион в югозапада на Баден-Вюртемберг, Германия между Горен Рейн и Шварцвалд с около 4000 km².
Виж Берхтолд II фон Шнабелбург и Брайзгау
Базел
Ба̀зел (Basel; Bâle – Бал, Basilea – Базилеа) е град в Швейцария, който се намира до мястото, където се срещат границите на Франция, Германия и Швейцария (нем.: Dreiländereck).
Виж Берхтолд II фон Шнабелбург и Базел
Берхтолд I фон Шнабелбург
Берхтолд I фон Шнабелбург (Berchtold I von Eschenbach-Schnabelburg; † 2 юни 1225) от влиятелния род Ешенбахе фрайхер на Шнабелбург в кантон Люцерн в Швейцария.
Виж Берхтолд II фон Шнабелбург и Берхтолд I фон Шнабелбург
Валтер I фон Ешенбах
Валтер I фон Ешенбах-Шнабелбург (Walter I von Eschenbach-Schnabelburg; † сл. 1185) от род Ешенбахе фрайхер на Ешенбах-Шнабелбург в кантон Люцерн в Швейцария.
Виж Берхтолд II фон Шнабелбург и Валтер I фон Ешенбах
Вилхелм фон Шнабелбург
Вилхелм фон Шнабелбург (Wilhelm von Schnabelburg, Vogt von Schwarzenberg; † сл. 2 декември 1306) е фрайхер на Шнабелбург в кантон Люцерн в Швейцария и фогт на Шварценберг в Шварцвалд.
Виж Берхтолд II фон Шнабелбург и Вилхелм фон Шнабелбург
Господство Лихтенберг
Господство Лихтенберг (Herrschaft Lichtenberg; Seigneurie de Lichtenberg) е територия на Свещената Римска империя в Долен Елзас около градовете Страсбург и Хагенау.
Виж Берхтолд II фон Шнабелбург и Господство Лихтенберг
Люцерн (кантон)
Люцерн е един от кантоните на Швейцария.
Виж Берхтолд II фон Шнабелбург и Люцерн (кантон)
Йохан I фон Шнабелбург
Йохан I фон Шнабелбург (Johann I von Schnabelburg; † сл. 1315) от влиятелния род Ешенбахе фрайхер на Шнабелбург в кантон Люцерн в Швейцария и фогт на Шварценберг в Шварцвалд.
Виж Берхтолд II фон Шнабелбург и Йохан I фон Шнабелбург
31 декември
31 декември е последният ден в годината според григорианския календар, 365-и подред (366-и през високосна година).