Logo
Юнионпедия
Съобщение
Предлага се в Google Play
New! Свали Юнионпедия на вашия Android ™!
Инсталирай
По-бързо от браузъра!
 

Багренородни

Index Багренородни

Багренородни (Πορφυρογέννητος) или още Порфирогенит е прозвище към името на византийски императори.

16 отношения: Коронация, Константин VII Багренородни, Османска империя, Сара (Теодора), Сенат (Византия), Хиподрум (Константинопол), Иван Александър, Иван Срацимир, Иван Шишман, Иван Вазов, Император на Византия, Второ българско царство, Василий II (Византийска империя), Видинско царство, Голям императорски дворец, Династия.

Коронация

Коронацията е церемонията по формалното встъпване на монарха във власт.

New!!: Багренородни и Коронация · Виж повече »

Константин VII Багренородни

Константин VII Порфирогенит (Κωνσταντίνος Ζ' ο Πορφυρογέννητος; Constantinus VII Porphyrogenitus) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 913 г.

New!!: Багренородни и Константин VII Багренородни · Виж повече »

Османска империя

Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.

New!!: Багренородни и Османска империя · Виж повече »

Сара (Теодора)

#пренасочване Теодора (Сара).

New!!: Багренородни и Сара (Теодора) · Виж повече »

Сенат (Византия)

Византийски сенат или Синклит (Σύγκλητος, Synklētos, или Γερουσία, Gerousia)) е имперски съвет във Византия известен още като Константинополски сенат. Основната част от сенаторите са граждани и военни сановници, а също и едри поземлени собственици. Когато Константин Велики премества столицата в Константинопол, там са привлечени първо римските сенатори и техните семейства. В ранния период в сената влизат по право титулуваните висши императорски сановници. През IV–V в. броят на сенаторите се увеличава, понеже в сената се приемат и забогатели граждани Членовете му се наричат синклитики и на брой достигат не по-малко от 1000. В състава на синклита влизат определените в специален списък висши светски и духовни сановници начело с константинополския патриарх, както и лица из средите на столичната аристокрация, които притежават високи титли без да изпълняват определена държавна служба. От хилядите синклитики на практика обикновено се събира само една определена група – най-главните от живеещите в Константинопол представители на управляващата светска и духовна прослойка. Останалите предимно провинциални синклитики се задоволяват с произтичащите от това им звание блага и привилегии и не участват активно в управлението на Византия. Сенатът е съвещателен орган на василевса, но разполага и с правораздавателни функции. Според Дил „законите се създавали от юрисконсулти, просмукани от традициите, които дори при най-простите и неспособните императори... пазели непокътната доктрината и противопоставяли на капризите и ловкостта на монарха установеността на писания закон“. Почти всички големи служби са в ръцете на сенаторски семейства или, обратно, заемането на такава служба дава достъп до Сената. Той е сборен център на византийската аристокрация и на лицата, заемащи административни длъжности. Те имат свои средства за въздействие върху императора – можели да правят забележки, да изпълняват бавно заповеди, които не одобряват, да противопоставят инертност на буйните капризи и да довеждат императора до покаяние. Когато тиранията му става непоносима, тайно му готвят заместник.

New!!: Багренородни и Сенат (Византия) · Виж повече »

Хиподрум (Константинопол)

Хиподрумът на Константинопол (Ιππόδρομος της Κωνσταντινούπολης) е римски хиподрум, спортно и социално средище на Константинопол, столицата на Византия.

New!!: Багренородни и Хиподрум (Константинопол) · Виж повече »

Иван Александър

Иван Александър (ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ) е български цар, управлявал от 1331 до 1371 г.

New!!: Багренородни и Иван Александър · Виж повече »

Иван Срацимир

Иван Срацимир (на старобългарски език:; в Бдински сборник: їѡанна срацимира), срещан и като Иван Страцимир, е български цар (1356 – 1396), последният преди падането на България под османска власт.

New!!: Багренородни и Иван Срацимир · Виж повече »

Иван Шишман

Ива̀н Шишма̀н (на среднобългарски:; * ок. 1350, Търново, Втора българска държава; † 3 юни 1395, Никопол, Втора българска държава) е цар на България от 1371 до 1395 г.

New!!: Багренородни и Иван Шишман · Виж повече »

Иван Вазов

Ива̀н Мѝнчов Ва̀зов е български поет, писател и драматург, наричан често „Патриархна българската литература“.

New!!: Багренородни и Иван Вазов · Виж повече »

Император на Византия

Император на Византия като титла (титул) е неологизъм, и като цяло или не е използван или рядко използван от владетелите на държавата с център в Константинопол.

New!!: Багренородни и Император на Византия · Виж повече »

Второ българско царство

#пренасочване Втора българска държава.

New!!: Багренородни и Второ българско царство · Виж повече »

Василий II (Византийска империя)

#пренасочване Василий II Българоубиец.

New!!: Багренородни и Василий II (Византийска империя) · Виж повече »

Видинско царство

Видинското царство (на среднобългарски: Бъдинское цѣсарство) е самостоятелна българска държава, появила се в резултат от феодалната разпокъсаност на България през 14 век.

New!!: Багренородни и Видинско царство · Виж повече »

Голям императорски дворец

Големият императорски дворец (Μέγα Παλάτιον), също Свещен дворец в Константинопол е церемониалният център на Византийската империя в продължение на осемстотин години.

New!!: Багренородни и Голям императорски дворец · Виж повече »

Династия

Династия или дом е владетелски род на държава (монархия) или феодално владение, които имат пряка роднинска връзка помежду си.

New!!: Багренородни и Династия · Виж повече »

ИзходящIncoming
Хей! Ние сме на Facebook сега! »