Съдържание
22 отношения: Карл Велики, Карломан I, Калабрия, Павия, Павел Дякон, Аричис II, Аделхис, Аделки, Аделперга, Алесандро Манцони, Тасило III, Тоскана, Бреша, Бавария, Беневенто, Византия, Верона, Гримоалд III (Беневенто), Герберга (съпруга на Карлман I), Дезидерата, Дезидериус, Луитперга.
- Лангобардски кралици
Карл Велики
Карл Велики (Carolus Magnus, Karolus Magnus; Charlemagne; Karl der Große; * вероятно на 2 април 747 или 748; † 28 януари 814 в Аахен) от фамилията на Каролингите е от 9 октомври 768 г.
Карломан I
Карломан I (Carloman I; Karlmann I.) e вторият син на Пипин III и Бертрада от Лаон и брат на Карл Велики.
Калабрия
Кала́брия (Calabria, на местен диалект: Calàbria, на гръцки: Καλαβρία, на грико: Calavrìa, Калаври́я; старо латинско име: Bruttium, Брутциум) e административен регион в Южна Италия с население – 2 009 124 жители (2008).
Виж Анса и Калабрия
Павия
Павѝя (Pavìa) е италиански град и община в областта Ломбардия, на река Тичино.
Виж Анса и Павия
Павел Дякон
Павел Дякон (Paulus Diaconus или Paul Warnefried, Warnfridus; * 720 г. във Фриули, Италия, † 799 г. в Монтекасино) е теолог, историк и поет.
Аричис II
Аричис II (Arichis II.; Harichis, Arechis, Arechi, Aregis, Aretchis, Aragisus; * 734; † 26 август 787) е херцог на Херцогство Беневенто от 758 до 787 и през 774 г.
Виж Анса и Аричис II
Аделхис
Аделхис (Adelchis; Adalgis; † 788 г.) е крал на лангобардите (759 – 774).
Виж Анса и Аделхис
Аделки
#пренасочване Аделхис (драма).
Виж Анса и Аделки
Аделперга
Аделперга (Adelperga; Adelberga; * 740; † след февруари 788) е дъщеря на лангобардския крал Дезидериус и съпругата му Анса.
Виж Анса и Аделперга
Алесандро Манцони
Алесандро Франческо Томазо Манцони (Alessandro Francesco Tommaso Manzoni) е класик на италианската литература, известен с основополагащи за съвременната италианска книжовност творби като историческия роман „Годениците“, есето „История на позорния стълб“ и други.
Тасило III
Тасило III (Tassilo III; * ок. 741, † ок. 796) е последният херцог на Бавария от 749 до 788 г.
Тоскана
Тоскана (Toscana) е административен регион на Италия.
Виж Анса и Тоскана
Бреша
Брѐша (Brescia, на брешански диалект: Brèsa или Bressa) е италианска община, вторият по големина град и община в северния италиански регион Ломбардия, след главния административен център Милано.
Виж Анса и Бреша
Бавария
Свободна държава Бавария (Freistaat Bayern, произношение или само Бавария е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Има население от 12,5 милиона жители и е най-голямата по площ германска провинция – площта ѝ е 70 551 km².
Виж Анса и Бавария
Беневенто
Беневенто (Benevento; Beneventum, Беневентум) е град и община в Южна Италия, административен център на провинция Беневенто.
Виж Анса и Беневенто
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Виж Анса и Византия
Верона
Средновековна кула, пл. „Ербе“ Кулата на църквата „Св. Анастасия“ отпред, Кулата на Ламбертите отзад Изглед от Стария град Веро̀на (Verona) е град и община, административен център на провинция Верона в регион Венето, Североизточна Италия.
Виж Анса и Верона
Гримоалд III (Беневенто)
Монограм на Гримоалд III ''Tremissis'' на ГримоалдGRIM--VAL DX; DOMS CAR•RX VICGrimvald dux; Dominus Carolus rex victorХерцог Гримоалд; Господин Карл (Велики), крал и победител ''Tremissis'' на Гримоалд след 792 г.GRIMVALD; VITORV PRINCIГримоалд, княз Гримоалд III (Grimoald III., Grimuald, Grimvald, Grimoldus; * пр.
Виж Анса и Гримоалд III (Беневенто)
Герберга (съпруга на Карлман I)
#пренасочване Герберга (съпруга на Карломан I).
Виж Анса и Герберга (съпруга на Карлман I)
Дезидерата
Дезидерата или Герперга (Desiderata; Gerperga) e кралица на франките, първа съпруга на Карл Велики.
Дезидериус
#пренасочване Дезидерий.
Луитперга
Луитперга (Liutberga, Liutperga, Liutpirc, Liutburc; * 750, † 793) е херцогиня на Бавария, съпруга на Тасило III, последният херцог на Херцогство Бавария от династията Агилолфингер.
Виж Анса и Луитперга
Вижте също
Лангобардски кралици
- Анса
- Гундеперга
- Ирмингард фон Тур
- Радегунда
- Роделинда
- Розамунда
- Списък на лангобардските кралици
- Теодолинда
- Хлотсинд