Съдържание
71 отношения: Квартет, Кикимора, Коледа, Композиция (музика), Приказка, Парафраза, Париж, Полка, Петербург, Александър Пушкин, Александър Осовски, Александър Скрябин, Александър Серов, Александър Бородин, Александър Глазунов, Антон Рубинщайн, Апокалипсис, Народно творчество, Николай Римски-Корсаков, Николай Мясковски, Русия, Рахманинов, Ритъм, Революция в Русия (1905), Струна, Струнен инструмент, СССР, Санкт Петербург, Световно изложение, Символизъм, Сергей Прокофиев, Сергей Дягилев, Трилер, Украйна, Фридрих Шилер, Фантастика, Хармония (музика), Цезар Кюи, Мусоргски, Музика, Мариински театър, Марк Антоколски, Михаил Глинка, Милий Балакирев, Морис Метерлинк, Могъща петорка, Модест Мусоргски, Игор Стравински, Жар-птица, Жалейка, ... Разширете индекс (21 Повече ▼) »
- Възпитаници на Санктпетербургската консерватория
Квартет
Квартет (на италиански quartetto – „четворка“) е музикално произведение от четири партии, както и ансамбълът, който ги изпълнява.
Кикимора
Кикимора в славянската митология е домашен женски дух, често отъждествяван с Домница, която е партньорка на Домовика.
Коледа
#виж Рождество Христово.
Композиция (музика)
Пусни Музикалната композиция e оригинално музикално произведение, било то песен или инструментална музика, структурата на музикално произведение, процес на създаване и писане на нова песен както и музикално парче.
Виж Анатолий Лядов и Композиция (музика)
Приказка
Лъвът и мишката е най-стара приказка в света, написана в Древен Египет. Приказка, наричана още народна приказка е фолклорен или литературен повествователен жанр, който се основава на измислени герои и събития.
Парафраза
Парафраза (paraphrasis, от гръцки para phraseïn, което означава „допълнителен начин на изразяване“) е повторно излагане/изказване на текст или пасаж, като се използват други думи.
Виж Анатолий Лядов и Парафраза
Париж
Шан-з-Елизе с Триумфалната арка и бизнес квартала Дефанс в далечината Люксембургската градина, изглед от Монпарнас. Вляво в далечината е катедралата „Нотр Дам“ Париж (Paris) е столицата и най-големият град на Франция.
Полка
Полката е чешки танц и жанр на танцовата музика, известен из Европа и Америките.
Петербург
#виж Санкт Петербург.
Виж Анатолий Лядов и Петербург
Александър Пушкин
Алекса̀ндър Сергѐевич Пу̀шкин (Алекса́ндр Серге́евич Пу́шкин) е руски поет, драматург, литературен критик, историк, публицист и белетрист от периода на Романтизма, смятан от мнозина за най-значимия руски поет и основоположник на съвременната руска литература.
Виж Анатолий Лядов и Александър Пушкин
Александър Осовски
Алекса̀ндър Вячесла̀вович Осо̀вски (Александр Вячеславович Оссовский) е руски музиковед.
Виж Анатолий Лядов и Александър Осовски
Александър Скрябин
Алекса̀ндър Никола̀евич Скря̀бин (Алекса́ндр Никола́евич Скря́бин,; 6 януари 1872 – 27 април 1915) е руски композитор, пианист, педагог и философ.
Виж Анатолий Лядов и Александър Скрябин
Александър Серов
Александър Николаевич Серов е руски композитор и уважаван музикален критик, автор на оперите „Юдит“, „Рогнеда“ и „Вража сила“.
Виж Анатолий Лядов и Александър Серов
Александър Бородин
Александър Порфѝриевич Бородѝн (Александр Порфирьевич Бородин) е руски композитор от Могъщата петорка, музикант-инструменталист (пианист, виолончелист, флейтист), както и медик (доктор по медицина, професор, академик на Медико-хирургическата академия и ръководител на химическата ѝ лаборатория) и химик.
Виж Анатолий Лядов и Александър Бородин
Александър Глазунов
Александър Глазунов (Александър Константинович Глазунов,, Aleksandr Konstantinovič Glazunov; Glazounov), роден на 10 август1865, починал на 21 март 1936, е руски композитор от късния руски романтичен период, музикален педагог и диригент.
Виж Анатолий Лядов и Александър Глазунов
Антон Рубинщайн
Антон Григориевич Рубинщайн (Анто́н Григо́рьевич Рубинште́йн) е руски пианист, композитор и диригент.
Виж Анатолий Лядов и Антон Рубинщайн
Апокалипсис
Апокалѝпсис (на гръцки Αποκάλυψις – „разкриване“, „смъкване на завеса“, „откровение“) е вид религиозни текстове.
Виж Анатолий Лядов и Апокалипсис
Народно творчество
Народно творчество или фолклор е събирателно понятие за литературни и музикални произведения с неизвестен или неуточнен (анонимен) автор.
Виж Анатолий Лядов и Народно творчество
Николай Римски-Корсаков
Николай Андреевич Римски-Корсаков (Никола́й Андре́евич Ри́мский-Ко́рсаков) е руски композитор, педагог, диригент, общественик, музикален критик. Член на Могъщата петорка (Могучая кучка).
Виж Анатолий Лядов и Николай Римски-Корсаков
Николай Мясковски
Николай Яковлевич Мясковски (1881 – 1950) е руски и съветски композитор, педагог, народен артист на СССР (1946), професор (1921), доктор по изкуствознание (1940).
Виж Анатолий Лядов и Николай Мясковски
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
Рахманинов
#виж Сергей Рахманинов.
Виж Анатолий Лядов и Рахманинов
Ритъм
мини Ритъм (гръцки език: ῥυθμός – rhythmos, „всяка измерима последователност или движение, симетрия“) е вариация в дължината и акцента на серия от звуци или събития.
Революция в Русия (1905)
Първата революция в Русия (използва се в историографията за разграничение от последвалата я Октомврийска революция) или Революцията в Русия от 1905 година са действията по масово надигане на поданиците срещу държавната власт в Руската империя в периода от януари 1905 г.
Виж Анатолий Лядов и Революция в Русия (1905)
Струна
Струните са вибриращите елементи, които служат като източник на звук в струнните инструменти като цигулка, китара, арфа и пиано.
Струнен инструмент
Струнният инструмент е музикален инструмент, който използва опънати струни за извличане на звук.
Виж Анатолий Лядов и Струнен инструмент
СССР
#виж Съюз на съветските социалистически републики.
Санкт Петербург
Санкт Петербург (Санкт-Петербург|r.
Виж Анатолий Лядов и Санкт Петербург
Световно изложение
Айфеловата кула, Париж, символ на изложението през 1889 г. Световно изложение или експо (expo, съкращение от exposition – „изложение“ на английски и френски, също известно като Exposition Universelle Internationale на френски и World’s Fair на английски) е международно (търговско изложение), което символизира индустриализацията и икономическото развитие.
Виж Анатолий Лядов и Световно изложение
Символизъм
Символизмът е направление в изкуството, възникнало в края на 19 век във Франция и Белгия и разпространило се през следващите години в други части на Европа.
Виж Анатолий Лядов и Символизъм
Сергей Прокофиев
Сергей Сергеевич Прокофиев (Серге́й Серге́евич Проко́фьев) е руски композитор, пианист, диригент и шахматист от първа категория, който овладява много музикални жанрове и постига известност като един от най-великите композитори на XX век.
Виж Анатолий Лядов и Сергей Прокофиев
Сергей Дягилев
Сергей Павлович Дягилев (Серге́й Па́влович Дя́гилев), наричан още и Серж, е прочут руски театрален и балетен импресарио.
Виж Анатолий Лядов и Сергей Дягилев
Трилер
Нотация на трилераТрилер (trialle – треперя, през немски) е музикален мелизъм, един от най-често използваните в практиката.
Украйна
Украйна (Україна) е държава в Източна Европа.
Фридрих Шилер
Йохан Кристоф Фридрихфон Шилер (Johann Christoph Friedrich von Schiller), познат като ФридрихШилер, е германски писател (поет и драматург), историк, философ, медик.
Виж Анатолий Лядов и Фридрих Шилер
Фантастика
Фантастиката е художествен стил в литературата, киното, музиката, изобразителните и други изкуства, който се характеризира със съществената роля на фантастични елементи – тоест елементи, които не се наблюдават в реалния свят около нас, или дори са принципно невъзможни.
Виж Анатолий Лядов и Фантастика
Хармония (музика)
#виж хармония.
Виж Анатолий Лядов и Хармония (музика)
Цезар Кюи
Цезар Антонович Кюи (Це́зарь Анто́нович Кюи́; César Cui), с лично име по рождение Цезарий-Вениамин, е руски композитор от френско-литовски произход, музикален критик, член на „Могъщата петорка“ („Могучая кучка“) и фортификационен инженер.
Виж Анатолий Лядов и Цезар Кюи
Мусоргски
#виж Модест Мусоргски.
Виж Анатолий Лядов и Мусоргски
Музика
Музиканти от народа наси в Китай Музика (μουσική, „изкуство на музите“) е вид изкуство, в което средството за изразяване е звукът.
Мариински театър
Главната фасада на Мариинския театър Мариинският театър (Марии́нский театр) е театър за опера и балет в Санкт Петербург, открит през 1860 г.
Виж Анатолий Лядов и Мариински театър
Марк Антоколски
Марк Матвеевич Антоколски (2 ноември 1843, Вилнюс, Руската империя – 9 юли 1902, Франкфурт, Германската империя) е руски скулптор, академик (1871), професор (1880).
Виж Анатолий Лядов и Марк Антоколски
Михаил Глинка
Михаил Иванович Глинка (1804 – 1857) е руски композитор.
Виж Анатолий Лядов и Михаил Глинка
Милий Балакирев
Милий Алексеевич Бала́кирев (2 януари 1837, Нижни Новгород – 29 май 1910, Санкт Петербург) е руски композитор, пианист и диригент.
Виж Анатолий Лядов и Милий Балакирев
Морис Метерлинк
Граф Морис Полидор Мари Бернар Метерлинк (Maurice Polydore Marie Bernard Maeterlinck) е белгийски драматург, поет и есеист.
Виж Анатолий Лядов и Морис Метерлинк
Могъща петорка
#виж Могъщата петорка.
Виж Анатолий Лядов и Могъща петорка
Модест Мусоргски
Модест Петрович Мусоргски (1839 – 1881) (Моде́ст Петро́вич Му́соргский) е руски композитор, автор на известни опери върху теми от руската история.
Виж Анатолий Лядов и Модест Мусоргски
Игор Стравински
Ѝгор Фьо̀дорович Стравѝнски (Игорь Фёдорович Стравинский) е руски композитор, работил през по-голямата част от живота си във Франция и Съединените щати.
Виж Анатолий Лядов и Игор Стравински
Жар-птица
Жар-птица в славянската митология е вълшебна птица с многоцветни, сияещи като огън пера.
Виж Анатолий Лядов и Жар-птица
Жалейка
''Момче с жалейка'',картина от Василий Тропинин Жалѐйката е руски народен дървен духов музикален инструмент, снабден с единично тръстиково езиче.
Живот за царя
„Живот за царя“ (Жизнь за Царя) е опера на руския композитор Михаил Глинка, поставена за пръв път през 1836 година в Санкт Петербург.
Виж Анатолий Лядов и Живот за царя
Баба Яга
Баба Яга е славянско митично същество често описвано като стара зла жена с магически способности.
Багатела
Багатѐла (bagattella; bagatelle – „дреболия“) е малка музикална пиеса за пиано с лек подвижен характер.
Борис Асафиев
Борис Владимирович Асафиев (29 юли 1884, Санкт Петербург - 27 януари 1949, Москва) е руски композитор, музиковед, музикален критик, народен артист на СССР (1946), академик (1943).
Виж Анатолий Лядов и Борис Асафиев
Боровичи
Боровичи (Боровичи́) е град в Русия, административен център на Боровички район, Новгородска област.
Белгия
Кралство Белгия (België; Belgique; Belgien) е държава в Западна Европа.
Виолончело
Виолончело Виолончело (известен още като чѐло) е музикален инструмент от групата на струнно-лъковите инструменти.
Виж Анатолий Лядов и Виолончело
Владимир Стасов
Александро-Невската лава в Санкт Петербург. Влади́мир Васи́лиевич Ста́сов, роден на 2/14 януари 1824 г.
Виж Анатолий Лядов и Владимир Стасов
Владимир Дал
Владимир Иванович Дал (Владимир Иванович Даль) е известен руски учен, лекар, лексикограф, езиковед, етнограф и писател, академик.
Виж Анатолий Лядов и Владимир Дал
Гротеска
Майката природа е заобиколена от ''grottesche'' във фресковия детайл на Вила д'Есте Гротеска в ежедневния език означава нещо странно, причудливо, фантастично, но и грозно или изопачено и за това е често използвана да показва странни и изкривени форми, включително и в сакралното изкуство.
Епос
Епосът е един от трите основни литературни рода в литературната традиция (другите два са лириката и драмата).
11 май
11 май е 131-вият ден в годината според григорианския календар (132-ри през високосна).
1883
Бруклинският мост Куага (''Equus quagga'') Саграда Фамилия.
1886
Автомобил Бенц Статуята на Свободата, Ню Йорк.
1893
- Търновската конституция е изменена за пръв път.
1896
За пръв път след 366 г.
1901
1901 (MCMI) година е обикновена година, започваща във вторник според Григорианския календар.
1906
Музей за изящни изкуства (Будапеща).
1913
Централната минерална баня в София.
1914
Календар за 1914.
28 август
28 август е 240-ият ден в годината според григорианския календар (241-ви през високосна).
Виж Анатолий Лядов и 28 август
Вижте също
Възпитаници на Санктпетербургската консерватория
- Айкануш Даниелян
- Анатолий Лядов
- Анна Нетребко
- Борис Асафиев
- Валерий Гергиев
- Гавриил Попов
- Галина Крутикова
- Георгий Свиридов
- Дмитрий Шостакович
- Евгений Мравински
- Елена Образцова
- Карл Елиасберг
- Максимилиан Щайнберг
- Нееме Ярви
- Пьотър Чайковски
- Сергей Дягилев
- Сергей Рахманинов
- Сергей Слонимски
- Соломон Волков
- Юрий Темирканов
- Яша Хайфец