Съдържание
18 отношения: Константинопол, Пеония (дем), Охрана, Аматовско езеро, Ругуновец, Свети Йоан Богослов (Аматово), Солунско поле, Централна Македония, Македония. Етнография и статистика, Междусъюзническа война, Илинденско въстание, Зисис Папаконстантину, Българска екзархия, Васил Кънчов, Вардаровци, Димитър Мишев (публицист), Димитър Вангелов, Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Пеония (дем)
Пеония (Δήμος Παιονίας, Димос Пеонияс) е дем в област Централна Македония на Република Гърция.
Охрана
„Охрана“ (Οχράνα) е общото название на въоръжено опълчение на българите в Егейска Македония, създадено по време на окупацията на Гърция през Втората световна война за защита от нападенията на гръцки колаборационистки паравоенни формирования и на части на комунистическата и националистическата гръцка съпротива.
Виж Аматово и Охрана
Аматовско езеро
Аматовското или Коджамарлийското езеро (Λίμνη Αματόβου) е малко езеро в Егейска Македония, Гърция.
Ругуновец
Ругуновец или Карасуле или Карасули (Πολύκαστρο, Поликастро, катаревуса: Πολύκαστρον, Поликастрон, до 1928 година Καρασούλι, Карасули) е град в Република Гърция, част от дем Пеония в област Централна Македония.
Свети Йоан Богослов (Аматово)
„Свети Йоан Богослов“ (Ιερός Ναός ΑγίουΙωάννουΘεολόγου) е православна църква в боймишкото село Аматово (Аспрос), Гърция, част от Гумендженската, Боймишка и Ругуновска епархия.
Виж Аматово и Свети Йоан Богослов (Аматово)
Солунско поле
Солунското поле или Солунската равнина (Ο κάμπος της Θεσσαλονίκης) е най-голямата равнина в Гърция, разположена в центъра на Егейска Македония и обградена от Солунския залив на юг, планините Голен и Фламбуро (Пиерия) на юг и югозапад, Каракамен (Вермио) на запад, Паяк (Пайко) и Круша (Дисоро) на север, Карадаг (Мавровуни) на североизток и Хортач (Хортиатис) на изток.
Централна Македония
Централна Македония (Κεντρική Μακεδονία) е една от 13-те области на Гърция.
Виж Аматово и Централна Македония
Македония. Етнография и статистика
„Македония.
Виж Аматово и Македония. Етнография и статистика
Междусъюзническа война
Междусъюзническата или Втората балканска война е въоръжен конфликт между България, от една страна, и Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя, от друга, през лятото на 1913 година.
Виж Аматово и Междусъюзническа война
Илинденско въстание
#виж Илинденско-Преображенско въстание.
Виж Аматово и Илинденско въстание
Зисис Папаконстантину
Зисис Папаконстантину (Ζήσης Παπακωνσταντίνου) е зограф от втората половина на XIХ век, представител на Кулакийската художествена школа.
Виж Аматово и Зисис Папаконстантину
Българска екзархия
Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година.
Виж Аматово и Българска екзархия
Васил Кънчов
Васил Иванов Кънчов е български политик (министър) и учен (географ, историк, академик на БАН), автор на множество географски изследвания на Македония.
Вардаровци
Вардаро̀вци (Αξιοχώρι, Аксиохори, катаревуса: Αξιοχώριον, Аксиохорион, до 1928 година Βαρδαρόφτσα, Вардарофца) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 431 души население (2001).
Димитър Мишев (публицист)
Димитър Мишев Димитров с псевдоним Бранков е български книжовник, публицист и политик, дългогодишен секретар на Българската екзархия, действителен член на Българската академия на науките.
Виж Аматово и Димитър Мишев (публицист)
Димитър Вангелов
Димитър Вангелов е български зограф от Македония от втората половина на XIX век.
Виж Аматово и Димитър Вангелов
Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ (Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique) e статистика, отпечатана на френски език в 1878 година в Цариград като подлистник на излизащия там вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно като отделна брошура.
Виж Аматово и Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника