Съдържание
38 отношения: Карл III, Карл Велики, Каролинги, Клетгау, Конрад I (Велфи), Париж (графство), Ортенау, Аугстгау, Ахалолфинги, Аргенгау, Ааргау, Адалберт II (Реция), Алб (Горен Рейн), Рудолф фон Райнфелден, Тургау, Удалрих I, Удалрихинги, Хунфрид II, Хабсбурги, Хадалох II (Ахалолфинги), Хилдегард (Каролинги), Херцогство Швабия, Цюрихгау, Церинги, Шварцвалд, Източнофранкско кралство, Бурхардинги, Брайзгау, Баден-Вюртемберг, Бертхолд III (Церинген), Велф II (Линцгау), Велфи, Графство, Графство Неленбург, Графство Барселона, Готия, Елзас, Линцгау.
- География на Баден-Вюртемберг
Карл III
Карл III (Karl III; * 13 юни 832, † 13 януари 888, Нойдинген), познат още като Карл Дебели, от рода на Каролингите, е крал на Източнофранкското кралство (876 – 887), крал на Италия (879 – 887), крал на частичното кралство Бавария (от 882), западнофранкски крал (885 – 888) и римски император (881 – 888).
Карл Велики
Карл Велики (Carolus Magnus, Karolus Magnus; Charlemagne; Karl der Große; * вероятно на 2 април 747 или 748; † 28 януари 814 в Аахен) от фамилията на Каролингите е от 9 октомври 768 г.
Каролинги
Каролингите са династия, управлявала Франкската държава и образувалите се при разпада й държави в периода (7 - 10 век).
Клетгау
Клетгау (Klettgau) е община в Баден-Вюртемберг, Германия, със 7414 жители (към 31 декември 2015).
Виж Албгау и Клетгау
Конрад I (Велфи)
Конрад I Стари (Conrad l'Ancien; Konrad I.; † 21 септември след 862) е син на граф Велф I и на Хелвига Саксонска, брат на императрица Юдит Баварска († 843) и на кралица Хема († 876).
Париж (графство)
Графство Париж (Comté de Paris; Grafschaft Paris) е графство, създадено през 480 г.
Ортенау
Ортенау (Ortenau) е историческа територия в Горнорейнската долина и предпланинската зона на Шварцвалд в Баден-Вюртемберг, Германия.
Виж Албгау и Ортенау
Аугстгау
Аугстгау (Augstgau; Augustinense) е средновековно гаографство в Херцогство Швабия.
Ахалолфинги
Ахалолфингите или Бертхолдингите (Ahalolfinger, Alaholfinger, Bertholde) са швабски благороднически род по времето на Каролингите на Некар и Дунав и заемат важни постове в Бавария, Франция и Италия, където са маркграфове на Марка Фриули и графове на Верона.
Аргенгау
Аргенгау (Argengau) е Каролингско графство в Алемания на североизточния бряг на Боденското езеро на територията на днешните Бавария и Баден-Вюртемберг.
Ааргау
Аа̀ргау (Aargau; Argovie; Argovia; Argovia) е един от 26-те кантона в Конфедерация Швейцария.
Виж Албгау и Ааргау
Адалберт II (Реция)
Адалберт II Светлейши (Adalbert II der Erlauchte, * ок. 825, † ок. 900/906) е граф в Реция (Швабия) на Тургау, Албгау, Хегау (825 – 905).
Виж Албгау и Адалберт II (Реция)
Алб (Горен Рейн)
Алб в Етлинген Алб (Alb) е 51,1 km дълга река в северен Шварцвалд в Баден-Вюртемберг, Германия.
Рудолф фон Райнфелден
Рудолф фон Райнфелден (Rudolf von Rheinfelden, Rudolf von Schwaben; * ок. 1025; † 15 или 16 октомври 1080 при Хоенмьолсен) е херцог на Швабия от 1057 до 1079 г.
Виж Албгау и Рудолф фон Райнфелден
Тургау
Ту̀ргау (Thurgau; Argovie; Argovia; Argovia) е кантон в североизточна Швейцария.
Виж Албгау и Тургау
Удалрих I
УдалрихI (Udalrich I, Ulrich, Adalrich, Odalrich; 778/817 доказан; † пр. 824) е франкски граф в Аламания, родоначалник на фамилията Удалрихинги.
Удалрихинги
350px Удалрихингите (Udalrichinger) са били франкско-алемански благороднически род с резиденция в Брегенц и Винтертур от 8 до 11 век.
Хунфрид II
Хунфрид II (Hunfrid II, † сл. 846) от род Бурхардинги или Хунфридинги e граф в Истрия от 836 г.
Хабсбурги
Австрийската империя до ''Аусглайха'' от 1867 г. Хабсбурги (Habsburg), и по-рядко Хапсбурги, е германска аристократична династия, която от 1278 до 1918 г.
Хадалох II (Ахалолфинги)
ХадалохII (Chadaloh II, Chadalhoh, Chadalous, Chadelous, Kadalhoh, Chadolt; † сл. 31 юли 896) от стария род на Ахалолфингите е 890/891 - 894 г.
Виж Албгау и Хадалох II (Ахалолфинги)
Хилдегард (Каролинги)
Хилдегард (Hildegard; * 758; † 30 април 783 в Тионвил) de gente Suaborum, e дъщеря на граф Геролд от Винцгау и Има, дъщеря на алеманския dux Хнаби.
Виж Албгау и Хилдегард (Каролинги)
Херцогство Швабия
Херцогство Швабия (Herzogtum Schwaben; Suevia) до 1079 г.
Виж Албгау и Херцогство Швабия
Цюрихгау
Цюрихгау (Zürichgau, Zurihgauuia) с център крепост Цюрихе средновековно гау-графство с център крепост Цюрихв Швейцария.
Церинги
Герб на Церингите Церингите (Zähringer) са древен немски княжески род от Швабия.
Виж Албгау и Церинги
Шварцвалд
Шварцвалд (Schwarzwald – „черна гора“) е планински масив в югозападната част на Германия, в провинция Баден-Вюртемберг.
Източнофранкско кралство
Източното франкско кралство (Regnum Francorum orientalium) е създадено след разпадането на Франкската империя, в резултат на Вердюнския договор от 843 година.
Виж Албгау и Източнофранкско кралство
Бурхардинги
Бурхардингите или Хунфридингите (Burchardinger, Burcharde) са благородническa фамилия, произлизаща от Швабия (Алемания), през 10 век със собственост преди всичко в (Кур)-Реция на Висок Рейн.
Брайзгау
Брайзгау Брайзгау (Breisgau) е регион в югозапада на Баден-Вюртемберг, Германия между Горен Рейн и Шварцвалд с около 4000 km².
Баден-Вюртемберг
Баден-Вюртемберг (Baden-Württemberg) е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия.
Бертхолд III (Церинген)
Бертхолд III (Berthold III von Zähringen, * ок. 1085/1095, † 3 декември 1122, Молсхайм, Елзас) e херцог на Церинген от 1111 г.
Виж Албгау и Бертхолд III (Церинген)
Велф II (Линцгау)
Графството Албгау, на картата на Германия Велф II (Welf II, Welfo; † пр. 876) от старите бургундски Велфи е граф в Линцгау (842/850) на Боденското езеро и в Алпгау (852 – 858) в южен Шварцвалд в Херцогство Швабия.
Виж Албгау и Велф II (Линцгау)
Велфи
Родословно дърво на Велфите от края на 12 век, Фулда Велфите (Welfen) са аристократична фамилия с франкски произход, известна от 9 век.
Виж Албгау и Велфи
Графство
Графството е феодално владение, притежателят на което носи титлата граф.
Графство Неленбург
Графството Неленбург (Grafshaft Nellenburg) е графство в Югозападна Германия и Северна Швейцария.
Виж Албгау и Графство Неленбург
Графство Барселона
Графство Барселона (Comté de Barcelone; Condado de Barcelona; Comtat de Barcelona) е историческо графство от периода IX-XII век, чиято територия отговаря на съвременната автономна област Каталония (Испания).
Виж Албгау и Графство Барселона
Готия
Маркграфство Готия (Marca Gothica, Got(h)ia, Gothien) франките наричат територията, населявата от вестготите на Средиземно море северно и южно от Пиренеите, чиито ядро са Каталония и Лангедок (Септимания).
Виж Албгау и Готия
Елзас
Елза̀с (на елзаски ’s Elsass; Alsace; Elsaß; произнася се „Алзас“) е френска област на североизточната граница на западния бряг на горното течение на река Рейн и граничи с Германия и Швейцария.
Виж Албгау и Елзас
Линцгау
Линцгау (Linzgau; pago Linzgauvia) е историческо-географски регион в Южна Германия, ранносредновековно гау-графство в Южен Баден-Вюртемберг през 6 век.
Виж Албгау и Линцгау