Съдържание
60 отношения: A, B, C, D, E, F, G, H, I, J, K, L, M, N, O, P, Q, R, S, T, U, V, X, Y, Z, К, П, Призренска лига, О, А, Арменска азбука, Албанско национално възраждане, Н, Р, С, Сами Фрашъри, Т, У, Ф, Фонема, Х, Ц, Ч, Ш, Ъ, Ь, Ю, М, И, Ж, ... Разширете индекс (10 Повече ▼) »
A
A е първата буква от латинската азбука.
B
B е втората буква от латинската азбука, използва се практически във всички азбуки на латинска основа.
C
C, c е третата буква от латинската азбука.
D
Буквата D е четвъртата буква от латинската азбука.
E
E е петата буква от латинската азбука.
F
Буквата F е шестата буква от латинската азбука.
G
G, g e седмата буква от латинската азбука.
H
H е осмата буква от базовата латинска азбука.
I
I е деветата буква от латинската азбука.
J
J е десетата буква от латинската азбука.
K
Съгласната буква K е единадесететата буква от латинската азбука.
L
L е дванадесетата буква от латинската азбука.
M
M, m е тринадесетата буква от латинската азбука.
N
Съгласната буква N е четиринадесетата буква от латинската азбука.
O
O е петнадесетата буква от латинската азбука.
P
P е шестнадесетата буква от латинската азбука.
Q
Q е седемнадесетата буква от латиницата.
R
R е осeмнадесетата буква от латинската азбука.
S
S е деветнадесетата буква от латинската азбука.
T
T е двадесетата буква от латинската азбука.
U
Гласната буква U е двадесет и първата буква от латинската азбука.
V
Съгласната буква V е двадесет и втората буква от латинската азбука.
X
Съгласната буква X е двадесет и четвъртата буква от латинската азбука.
Y
Y е двадесет и петата буква в латинската азбука, взета от гръцката азбука, за да могат да се произнасят правилно гръцките думи (чуждици за латинския).
Z
Буквата Z е двадесет и шестата буква от латинската азбука.
К
К, к e буква от кирилицата.
П
П, п е буква от кирилицата.
Призренска лига
4 османски вилаета (Шкодренски, Янински, Битолски и Косовски), предложени от Призренската лига да бъдат включени в Албанския вилает Призренската лига (Besëlidhja e Prizrenit), наричана официално Лига за защита на правата на албанската нация (Lidhja për mbrojtjen e të drejtave te kombit Shqiptar), е организация, съществувала през 1878-1881 година, определяна като първата представителна институция на албанската нация.
Виж Албанска азбука и Призренска лига
О
О, о е буква от кирилицата (15-а в българската, 16-а в руската и беларуската, 18-а в сръбската, 19-а в македонската и украинската).
А
А, а e първата буква от българската и всички кирилски азбуки.
Арменска азбука
Арменската азбука е писмена система, използвана в арменския език.
Виж Албанска азбука и Арменска азбука
Албанско национално възраждане
Албанското национално възраждане (Rilindja Kombëtare) е период в историята на албанците, обхващащ времето на формиране на албанската нация в края на XIX и началото на XX век.
Виж Албанска азбука и Албанско национално възраждане
Н
Н, н е буква от кирилицата.
Р
Р, р e буква от кирилицата.
С
С, с е буква от кирилицата, осемнадесетата буква от българската азбука.
Сами Фрашъри
Сами Фрашъри (Sami Frashëri) е албански писател, общественик и езиковед, една от основните фигури на албанското национално възраждане, заедно с братята си Наим и Абдул Фрашъри.
Виж Албанска азбука и Сами Фрашъри
Т
Т, т е буква от кирилицата (19-а в българската, 20-а в руската и беларуската азбука, 22-рата в сръбската и 23-та в украинската азбука).
У
У, у е буква от кирилицата, двадесета поредна в българската азбука.
Ф
Ф, ф e буква от кирилицата.
Фонема
Фонемата (от гръцки φώνημα, „звук“) е най-малката звуково неделима частица от състава на думата, която може да изпълнява смислоразличителна функция в морфемите и в думите.
Х
Х, хe буква от кирилицата.
Ц
Ц, ц e буква от кирилицата.
Ч
Ч, ч е буква от кирилицата и обозначава беззвучната задвенечна преградно-проходна съгласна.
Ш
Ш, ш e буква от кирилицата.
Ъ
Ъ, ъ или ер голям е буква от кирилицата, 27-а в българската азбука.
Ь
Буквата ь, наричана ер малък, е двадесет и осмата буква от българската азбука.
Ю
Ю, ю е буква в много от славянските кирилски азбуки (29-а в българската, 31-ва в беларуската, 32-ра в руската и украинската азбука) и в зависимост от положението ѝ обозначава звука или.
М
М, м е буква от всички кирилски азбуки, обикновено обозначаваща звучна двубърнена носова съгласна.
И
И, и e буква от кирилицата.
Ж
Ж, ж e буква от кирилицата.
З
З, з e буква от кирилицата.
Б
Б, б е втората буква от всички славянски езици и в голяма част от кирилицата.
Българска азбука
Българската азбука (кирилица) във всеки стил на шрифта Times New Roman2 Българската азбука (кирилица) в Панграма, шрифт Times New Roman и RomanCyrillic Std, стил нормален (normal), курсив (italic), получер (bold), получер курсив (bold italic), наклонен (oblique), получер наклонен (bold oblique).
Виж Албанска азбука и Българска азбука
Битолски конгрес
Битолският конгрес или Конгрес на азбуката (Kongresi i Manastirit, Kongresi i Alfabeti) е албански научен конгрес, проведен в град Битоля, Османската империя от 14 до 22 ноември 1908 година, и имащ за цел стандартизацията на албанската азбука.
Виж Албанска азбука и Битолски конгрес
В
В, в е третата буква в кирилицата, която представя звука /в/.
Г
Различните форми на буквата г отгоре надолуːнормален шрифт; българска кирилица; курсивна форма в руската и българската кирилица; сръбски/македонски курсив Г, г е четвъртата буква в кирилицата.
Д
Д, д е петата буква в почти всички славянски кирилски азбуки (само в украинската азбука е шеста).
Е
Е, е е буква от кирилицата.
Л
Л, л e буква от кирилицата.
Й
Й, й или И кратко или И с кратка (И кратко; И краткое; I нескладовае; Iй, йот) е буква от кирилицата.