Съдържание
20 отношения: Monumenta Germaniae Historica, Авит, Римокатолическа църква, Римокатолическата църква, Светия, Сидоний Аполинарий, Франция, Франки, Хлодвиг I, Швейцарски исторически лексикон, Западна Римска империя, Зигизмунд (Бургундия), Бургунди, Бургундия, Виен, Гундобад, Галия, Гало-римляни, Луцифер, 5 февруари.
Monumenta Germaniae Historica
Титла на „Diplomatum Imperii“, том I, Хановер 1872 Monumenta Germaniae Historica или MGH (Geschichtliche Denkmale Deutschlands, MGH (лат. „исторически паметници на Германия“, съкратено MGH) са средновековни текстове на източници, техните научни обработки и също института, който ги издава.
Виж Авит Виенски и Monumenta Germaniae Historica
Авит
Авит (лат. Marcus Maecilius Flavius Eparchius Avitus) е римски император на Западната римска империя, управлявал от 10 юли 455 до 17 октомври 456 г.
Римокатолическа църква
#пренасочване Католическа църква.
Виж Авит Виенски и Римокатолическа църква
Римокатолическата църква
#пренасочване Католическа църква.
Виж Авит Виенски и Римокатолическата църква
Светия
#виж Светец.
Сидоний Аполинарий
Гай Солий Модест Сидоний Аполинарий (Sidonius Apollinaris; Gaius Sollius Modestus Sidonius Apollinaris; * 430 в Лион; † 489 в Клермон Феран) е гало-римски аристократ от 5 век.
Виж Авит Виенски и Сидоний Аполинарий
Франция
Франция (France) е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти.
Франки
---- Територия на Франкската империя Статуя на Карл Велики във Франкфурт Франките са група германски племена, които идват от Фризия и се заселват в късната Римска империя като федерати.
Хлодвиг I
Франкско кралство 511 – 561 Хлодвиг I или Кловис, Хлодовех, на съвременен френски Луи (Chlodwig I, Chlodowech; Clovis; Chlodovechus) (* ок. 466 – † 27 ноември 511 при Париж) е меровингски крал на салическите франки (германско племе, заемащо областта на запад от долен Рейн с център около Турне и Камбре), обикновено считан за основател на Франкската държава (по-късно прераснала във Франкска империя).
Швейцарски исторически лексикон
мини Томове от Швейцарския исторически лексикон Швейцарският исторически лексикон (Historische Lexikon der Schweiz; Dictionnaire historique de la Suisse; Dizionario storico della Svizzera), съкратено HLS, е швейцарски проект, започнат през 1988 г., който представя състоянието на знанието за историята на Швейцария във вид на енциклопедия.
Виж Авит Виенски и Швейцарски исторически лексикон
Западна Римска империя
Западна Римска империя (Imperium Romanum Occidentale) е днешното модерно название на западната, предимно антична част от Римската империя в края (или средата) на IV – края на V век.
Виж Авит Виенски и Западна Римска империя
Зигизмунд (Бургундия)
Зигизмунд или Сигизмунд (Sigismund; Sigmund; † 1 май 524 при Coulmier) e крал на Бургундия от 516 до 524 г.
Виж Авит Виенски и Зигизмунд (Бургундия)
Бургунди
Родословие на първите бургундски крале. Бургундите (Burgundiōnes, Burgundī; Burgundar; Βούργουνδοι) са голямо източногерманско или вандалско племе или група племена, които населяват региона на съвременна Полша по времето на Римската империя.
Бургундия
Герб на Бургундия Рихард Застъпник Бургундия е историческа област в Западна Европа, наречена на германското племе бургунди.
Виен
Виѐн (Vienne) е град във Франция.
Гундобад
Гундобад (Gundobad; Gundebald; † 516) e генерал и patricius на Западната Римска империя.
Галия
Галия е римското наименование на обширна област в Западна Европа, включваща днешните Франция, Белгия, Люксембург, Западна Швейцария, и частите от Нидерландия и Германия на западния бряг на река Рейн.
Гало-римляни
Ингелхайм Амфитеатърът в Ним, Южна Франция Гало-римляните (френски: Les Gallo-Romains) са основно население в римската провинция Галия.
Виж Авит Виенски и Гало-римляни
Луцифер
Падението на Луцифер, Гюстав Доре, илюстрация към „Изгубеният рай“ от Джон Милтън. Луцифер е дума от латински произход, Lucifer, която буквално означава „носител на светлина“, „свет(л)оносец“ и от своя страна е превод от гръцката дума Εωσφόρος или Φώσφορος със същото значение.
5 февруари
5 февруари е 36-ият ден в годината според григорианския календар.