Прилики между Плисковско-преславска култура и Силистра
Плисковско-преславска култура и Силистра има 13 общи неща (в Юнионпедия): Киевска Рус, Първа българска държава, Аспарух, Румъния, Самуил, Симеон I, София, Украйна, Шумен, Варна, Дръстър, Диоклециан, Добруджа.
Киевска Рус
Киевска Рус между 1015 и 1113 г. Киевска Рус през 11 векКиевска Рус (на староруски: Кїѥвскаіа Рѹсь; на украински: Київська Русь; на руски: Киевская Русь; на беларуски: Кіеўская Русь; на латински: Ruthenia) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус в Източна Европа от края на 9 век, като резултат от пренасянето на столицата ѝ от Ладога в Киев през 882 г.
Киевска Рус и Плисковско-преславска култура · Киевска Рус и Силистра ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Плисковско-преславска култура и Първа българска държава · Първа българска държава и Силистра ·
Аспарух
Хан Аспарух(681 – 701) и хан Тервел (701 – 721) Карта на битката при Онгъла в делтата на р. Дунав, на която се вижда несъществуващият днес о-в Певки. На този остров се заселват Аспаруховите прабългари и изграждат главното си укрепление при пристигането си на Балканите. Карта на прабългарски погребения на Долния Дунав от 8 – 9 век. Това са около 30% от разкритите погребения в Южна Добруджа и Лудогорието. На повече от 80% от територията на днешна България няма прабългарски некрополи. Карта на сферите на племенен контрол в Българската държава след основаването ѝ. В розово са отбелязани държавните граници. В жълто са маркирани зоните под пряк прабългарски контрол, а в синьо тези под славянско самоуправление. Аспару̀х(или Испор, Исперих, Есперих, Есперерих, Аспар-хрук, Батий) е български владетел, основател на Дунавска България.
Аспарух и Плисковско-преславска култура · Аспарух и Силистра ·
Румъния
Румъ̀ния (România) е държава в Югоизточна Европа.
Плисковско-преславска култура и Румъния · Румъния и Силистра ·
Самуил
Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.
Плисковско-преславска култура и Самуил · Самуил и Силистра ·
Симеон I
Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.
Плисковско-преславска култура и Симеон I · Силистра и Симеон I ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Плисковско-преславска култура и София · Силистра и София ·
Украйна
Украйна (Україна) е държава в Източна Европа.
Плисковско-преславска култура и Украйна · Силистра и Украйна ·
Шумен
Шу̀мен (Коларовград в периода 1950 – 1965 г.) е град в Североизточна България, административен и стопански център на едноименните община Шумен и област Шумен.
Плисковско-преславска култура и Шумен · Силистра и Шумен ·
Варна
Брегът на Морската градина Ва̀рна е най-големият град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област.
Варна и Плисковско-преславска култура · Варна и Силистра ·
Дръстър
Дръстър (на старобългарски: дръстръ) е средновековна крепост на мястото на днешна Силистра.
Дръстър и Плисковско-преславска култура · Дръстър и Силистра ·
Диоклециан
Диоклециан, чието пълно име е Гай Аврелий Валерий Диоклециан (Gaius Aurelius Valerius Diocletianus), е римски император от 20 ноември 284 г.
Диоклециан и Плисковско-преславска култура · Диоклециан и Силистра ·
Добруджа
До̀бруджа (на старобългарски: До̀бротица, Dobrogea; произнася се: Доброджя) е историко-географска област, представляваща в голямата си част плато, заемаща площ над 23 000 км2 (9000 мили2).
Добруджа и Плисковско-преславска култура · Добруджа и Силистра ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Плисковско-преславска култура и Силистра са по-чести
- Какви са приликите между Плисковско-преславска култура и Силистра
Сравнение между Плисковско-преславска култура и Силистра
Плисковско-преславска култура има 73 връзки, докато Силистра има 271. Тъй като те са по-чести 13, индекса Jaccard е 3.78% = 13 / (73 + 271).
Препратки
Тази статия показва връзката между Плисковско-преславска култура и Силистра. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: