Прилики между Плисковско-преславска култура и Самуил
Плисковско-преславска култура и Самуил има 7 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Плиска, Охрид, Свети Ахил (базилика), София, Македония (област), Дръстър.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Плисковско-преславска култура и Първа българска държава · Първа българска държава и Самуил ·
Плиска
Първото българско царство Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България.
Плиска и Плисковско-преславска култура · Плиска и Самуил ·
Охрид
Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.
Охрид и Плисковско-преславска култура · Охрид и Самуил ·
Свети Ахил (базилика)
„Свети Ахил“ (Άγιος Αχίλλειος) е средновековна православна базилика, разположена в преспанското село Ахил (Агиос Ахилиос), на едноименния остров в Малото Преспанско езеро, Егейска Македония, Гърция.
Плисковско-преславска култура и Свети Ахил (базилика) · Самуил и Свети Ахил (базилика) ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Плисковско-преславска култура и София · Самуил и София ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Македония (област) и Плисковско-преславска култура · Македония (област) и Самуил ·
Дръстър
Дръстър (на старобългарски: дръстръ) е средновековна крепост на мястото на днешна Силистра.
Дръстър и Плисковско-преславска култура · Дръстър и Самуил ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Плисковско-преславска култура и Самуил са по-чести
- Какви са приликите между Плисковско-преславска култура и Самуил
Сравнение между Плисковско-преславска култура и Самуил
Плисковско-преславска култура има 73 връзки, докато Самуил има 185. Тъй като те са по-чести 7, индекса Jaccard е 2.71% = 7 / (73 + 185).
Препратки
Тази статия показва връзката между Плисковско-преславска култура и Самуил. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: