Прилики между Павел Гердт и Рикардо Дриго
Павел Гердт и Рикардо Дриго има 12 общи неща (в Юнионпедия): Александър Глазунов, Анна Павлова, Санкт Петербург, Спящата красавица (балет), Цезар Пуни, Чайковски, Матилда Кшесинская, Мариус Петипа, Мариински театър, Михаил Фокин, Лешникотрошачката, Лебедово езеро.
Александър Глазунов
Александър Глазунов (Александър Константинович Глазунов,, Aleksandr Konstantinovič Glazunov; Glazounov), роден на 10 август1865, починал на 21 март 1936, е руски композитор от късния руски романтичен период, музикален педагог и диригент.
Александър Глазунов и Павел Гердт · Александър Глазунов и Рикардо Дриго ·
Анна Павлова
Анна Павлова (А́нна Па́вловна Па́влова), родена в Санкт Петербург на 12 февруари 1881 г., починала в Хага на 23 януари 1931 г., е легендарна руска примабалерина, според някои нейни почитатели най-великата на всички времена.
Анна Павлова и Павел Гердт · Анна Павлова и Рикардо Дриго ·
Санкт Петербург
Санкт Петербург (Санкт-Петербург|r.
Павел Гердт и Санкт Петербург · Рикардо Дриго и Санкт Петербург ·
Спящата красавица (балет)
Спящата красавица (Спящая красавица) е балет в три действия и пет картини, с пролог и апотеоз, по музика на Пьотър Илич Чайковски, либрето на Иван Всеволожки и хореография на Мариус Петипа.
Павел Гердт и Спящата красавица (балет) · Рикардо Дриго и Спящата красавица (балет) ·
Цезар Пуни
Цезар Пуни (Cesare Pugni, Чезаре Пуни), 31 май 1802 – 14 (26) януари 1870) е италиански балетен композитор, пианист и цигулар. В началото на своята кариера композира опери, симфонии и други форми на оркестрова музика. Автор на множество балети, поставени в Театъра на Нейно Величество в Лондон (1843 – 1850) и в Имперския театър в Санкт Петербург (1850 – 1870). Композитор на повечето творби на балетмейстора Жул Перо. През 1850 г., по настояване на примабалерината Карлота Гризи, Перо напуска Лондон и приема поста на първи балетмайстор на Имперския театър в Санкт Петербург. Пуни следва Гризи и Перо в Русия и остава в имперската столица дори и след напускането на Гризи през 1853 г. и на Перо през 1858 г. Пуни остава главен балетен композитор до смъртта си през 1870 г. и работи в сътрудничество с балетмайсторите Артур Сен-Леон и Мариус Петипа. Пуни е най-плодовитият композитор на балетна музика, като сътворятва почти 100 оригинални произведения за балет и адаптира и допълва много други. Автор на множество дивертисменти и вариации, които са добавяни в други произведения.
Павел Гердт и Цезар Пуни · Рикардо Дриго и Цезар Пуни ·
Чайковски
#виж Пьотър Чайковски.
Павел Гердт и Чайковски · Рикардо Дриго и Чайковски ·
Матилда Кшесинская
#пренасочване Матилда Кшесинска.
Матилда Кшесинская и Павел Гердт · Матилда Кшесинская и Рикардо Дриго ·
Мариус Петипа
Ма́риус Ива́нович Петипа́, роден Виктор Мариус Алфонс Петипа) е френски и руски балетист, балетен педагог и хореограф. Петипа е считан за най-значимия балетмайстор и хореограф в историята на балета. От 1871 до 1903 г. е първи балетмайстор на Руския имперски театър (предшественик на Мариинския и Кировския театър). Автор на над 50 балета, някои от които все още се играят напълно или частично с оригиналната хореография. Най-известните му произведения са „Дъщерята на фараона“ (1862), „Дон Кихот“ (1869), „Баядерка“ (1877), „Талисман“ (1889), „Спящата красавица“ (1890), „Лешникотрошачката“ (1892, съвместно с Лев Иванов), „Раймонда“ (1898), „Арлекинада“ (1900). Петипа възстановява и значителен брой балети на други хореографи. Много от неговите редакции са възприети като основополагащи и се използват в последващи постановки. Такива са „Корсар“, „Жизел“, „Есмералда“, „Копелия“, „Зле опазеното момиче“ (съвместно с Иванов), „Конче-вихрогонче“ и „Лебедово езеро“ (с Иванов). Много откъси от постановки на Петипа оцеляват като самостоятелни танци, дори и ако балетите вече рядко се поставят в цялост. Такива са класическото гран-па, па-дьо-троа и Детската мазурка от „Пахита“, па-дьо-дьото от Венецианския карнавал от „Сатанила“, па-дьо-дьотата от „Талисман“, „Есмералда“, „Диана и Актеон“, „Арлекинада“.
Мариус Петипа и Павел Гердт · Мариус Петипа и Рикардо Дриго ·
Мариински театър
Главната фасада на Мариинския театър Мариинският театър (Марии́нский театр) е театър за опера и балет в Санкт Петербург, открит през 1860 г.
Мариински театър и Павел Гердт · Мариински театър и Рикардо Дриго ·
Михаил Фокин
Михаил Фокин (Михаи́л Миха́йлович Фо́кин; Mikhail Fokin, (11 (23) април 1880 – 22 август 1942) е руски хореограф новатор и балетист.
Михаил Фокин и Павел Гердт · Михаил Фокин и Рикардо Дриго ·
Лешникотрошачката
Захарната Фея и Принц Коклюш, Мариински театър, Санкт Петербург, 1892 г. „Лешникотрошачката“ – постановка в Императорския Мариински театър, Санкт Петербург, 1892 г. От ляво надясно – Клара (Станислава Белинска), Мариана (Лидия Рубцова) и Фриц (Василий Стуколкин) „Лешникотрошачката“ („Щелкунчик“) е приказен балет в 2 действия, с хореография на Лев Иванов, по музика на Пьотър Чайковски.
Лешникотрошачката и Павел Гердт · Лешникотрошачката и Рикардо Дриго ·
Лебедово езеро
„Лебедово езеро“ е балет в 4 действия с по една картина (или 2 действия с по 2 картини) по музика на Чайковски, сценография на Владимир Бегичев и Василий Гелцер.
Лебедово езеро и Павел Гердт · Лебедово езеро и Рикардо Дриго ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Павел Гердт и Рикардо Дриго са по-чести
- Какви са приликите между Павел Гердт и Рикардо Дриго
Сравнение между Павел Гердт и Рикардо Дриго
Павел Гердт има 24 връзки, докато Рикардо Дриго има 41. Тъй като те са по-чести 12, индекса Jaccard е 18.46% = 12 / (24 + 41).
Препратки
Тази статия показва връзката между Павел Гердт и Рикардо Дриго. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: