По-бързо от браузъра!Прилики между Павел Гердт и Спящата красавица (балет)
Павел Гердт и Спящата красавица (балет) има 5 общи неща (в Юнионпедия): Санкт Петербург, Мариус Петипа, Мариински театър, Лешникотрошачката, Лебедово езеро.
Санкт Петербург
Санкт Петербург (Санкт-Петербург|r.
Павел Гердт и Санкт Петербург · Санкт Петербург и Спящата красавица (балет) ·
Мариус Петипа
Ма́риус Ива́нович Петипа́, роден Виктор Мариус Алфонс Петипа) е френски и руски балетист, балетен педагог и хореограф. Петипа е считан за най-значимия балетмайстор и хореограф в историята на балета. От 1871 до 1903 г. е първи балетмайстор на Руския имперски театър (предшественик на Мариинския и Кировския театър). Автор на над 50 балета, някои от които все още се играят напълно или частично с оригиналната хореография. Най-известните му произведения са „Дъщерята на фараона“ (1862), „Дон Кихот“ (1869), „Баядерка“ (1877), „Талисман“ (1889), „Спящата красавица“ (1890), „Лешникотрошачката“ (1892, съвместно с Лев Иванов), „Раймонда“ (1898), „Арлекинада“ (1900). Петипа възстановява и значителен брой балети на други хореографи. Много от неговите редакции са възприети като основополагащи и се използват в последващи постановки. Такива са „Корсар“, „Жизел“, „Есмералда“, „Копелия“, „Зле опазеното момиче“ (съвместно с Иванов), „Конче-вихрогонче“ и „Лебедово езеро“ (с Иванов). Много откъси от постановки на Петипа оцеляват като самостоятелни танци, дори и ако балетите вече рядко се поставят в цялост. Такива са класическото гран-па, па-дьо-троа и Детската мазурка от „Пахита“, па-дьо-дьото от Венецианския карнавал от „Сатанила“, па-дьо-дьотата от „Талисман“, „Есмералда“, „Диана и Актеон“, „Арлекинада“.
Мариус Петипа и Павел Гердт · Мариус Петипа и Спящата красавица (балет) ·
Мариински театър
Главната фасада на Мариинския театър Мариинският театър (Марии́нский театр) е театър за опера и балет в Санкт Петербург, открит през 1860 г.
Мариински театър и Павел Гердт · Мариински театър и Спящата красавица (балет) ·
Лешникотрошачката
Захарната Фея и Принц Коклюш, Мариински театър, Санкт Петербург, 1892 г. „Лешникотрошачката“ – постановка в Императорския Мариински театър, Санкт Петербург, 1892 г. От ляво надясно – Клара (Станислава Белинска), Мариана (Лидия Рубцова) и Фриц (Василий Стуколкин) „Лешникотрошачката“ („Щелкунчик“) е приказен балет в 2 действия, с хореография на Лев Иванов, по музика на Пьотър Чайковски.
Лешникотрошачката и Павел Гердт · Лешникотрошачката и Спящата красавица (балет) ·
Лебедово езеро
„Лебедово езеро“ е балет в 4 действия с по една картина (или 2 действия с по 2 картини) по музика на Чайковски, сценография на Владимир Бегичев и Василий Гелцер.
Лебедово езеро и Павел Гердт · Лебедово езеро и Спящата красавица (балет) ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Павел Гердт и Спящата красавица (балет) са по-чести
- Какви са приликите между Павел Гердт и Спящата красавица (балет)
Сравнение между Павел Гердт и Спящата красавица (балет)
Павел Гердт има 24 връзки, докато Спящата красавица (балет) има 54. Тъй като те са по-чести 5, индекса Jaccard е 6.41% = 5 / (24 + 54).
Препратки
Тази статия показва връзката между Павел Гердт и Спящата красавица (балет). За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
