Образуване на българската народност и Траки

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Образуване на българската народност и Траки

Образуване на българската народност vs. Траки

Карта на Западна Евразия показваща значимите генетичните влияния (преселения) в региона през Средновековието. Цветовете на стрелките посочват настоящата национална идентичност на донорите, а дебелината им представя дела на генетичното им влияние. Показани са и периодите на примесване, свързани с посочените донорски групи. През Средновековието България е получила най-голям генетичен принос от районите на днешна Италия (Римска империя), Полша и Украйна (прародина на славяните), Кавказ и Анатолия (Византийска империя). Карта на Западна Евразия, показваща генетичното влияние в региона на преселници от периода на Средновековието с произход извън региона. За България е установено минимално проникване на носители на монголоидни гени, смесени в местното население през IX век. Карта на прабългарски погребения на Долния Дунав от VIII – IX век. На повече от 80% от територията на днешна България няма прабългарски некрополи. Карта на славянските племена на Балканите в края на VII век. Карта на сферите на племенен контрол в Българската държава след основаването ѝ. В розово са отбелязани държавните граници. В жълто са маркирани зоните под пряк прабългарски контрол, а в синьо – тези под славянско самоуправление. Според най-разпространената теория българската народност се формира основно в резултат на сливането на три отделни племенни групи на Балканския полуостров в периода VI – X век – траки, славяни и прабългари. Траките (Θρᾷκες; Thraci) са етно-културна общност (етнос) от индоевропейски племена, населявали в периода от средата на II хил.

Карпати

Саваe Днестърf Прут Сателитна снимка на Карпатите. Карпатите (Карпати; Karpaty; Karpaty; Kárpátok; Carpaţi; Карпати) са планинска система в централната част на Европа, която се простира на територията на Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Украйна, Румъния и Сърбия.

Карпати и Образуване на българската народност · Карпати и Траки · Виж повече »

Александър Велики

#пренасочване Александър III Македонски.

Александър Велики и Образуване на българската народност · Александър Велики и Траки · Виж повече »

Римска империя

Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.

Образуване на българската народност и Римска империя · Римска империя и Траки · Виж повече »

Тракия

Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.

Образуване на българската народност и Тракия · Траки и Тракия · Виж повече »

Черно море

Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.

Образуване на българската народност и Черно море · Траки и Черно море · Виж повече »

Юстин I

Флавий Юстин (Flavius Iustinus), познат като Юстин I, е император на Византия (518 – 527), който полага началото на нова династия (Юстинианова династия).

Образуване на българската народност и Юстин I · Траки и Юстин I · Виж повече »

Македония (област)

Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.

Македония (област) и Образуване на българската народност · Македония (област) и Траки · Виж повече »

Мала Азия

Географски обхват на Мала Азия Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Западна Азия и съставлява приблизително 3/4 от азиатската територия на Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция.

Мала Азия и Образуване на българската народност · Мала Азия и Траки · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Мизия и Образуване на българската народност · Мизия и Траки · Виж повече »

Места

Места (Νέστος, Нестос) е река в Южна България, област Благоевград и Северна Гърция, област Източна Македония и Тракия.

Места и Образуване на българската народност · Места и Траки · Виж повече »

Искър

Карта на разположението на водосборния басейн на Искър в България Река Искър при с. Герман Река Искър в района на град Мездра Искър (в античността) е река в България, която извира от Рила планина и минава през областите Софийска, София-град, Враца, Ловеч и Плевен.

Искър и Образуване на българската народност · Искър и Траки · Виж повече »

Индоевропейци

Миграция на индоевропейските народи (4000 – 1000 г. пр.н.е) Индоевропейци, в немскоезичната историография „индогермани“ (Indogermanen), е сборно наименование за всички исторически и съвременни народи, които говорят един от индоевропейските езици.

Индоевропейци и Образуване на българската народност · Индоевропейци и Траки · Виж повече »

Българи

Българите са южнославянски, балкански народ, чийто майчин език е българският.

Българи и Образуване на българската народност · Българи и Траки · Виж повече »

България

Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.

България и Образуване на българската народност · България и Траки · Виж повече »

Балкани

#виж Балкански полуостров.

Балкани и Образуване на българската народност · Балкани и Траки · Виж повече »

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Дунав и Образуване на българската народност · Дунав и Траки · Виж повече »