Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Никола (комит) и Преспа (град)

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Никола (комит) и Преспа (град)

Никола (комит) vs. Преспа (град)

Битолски надпис в Националния исторически музей на България Никола е влиятелен български болярин от времето на цар Петър I (927 – 969). Преспа е средновековен град, разположен в едноименната област в Югозападна Македония.

Прилики между Никола (комит) и Преспа (град)

Никола (комит) и Преспа (град) има 10 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Преспа (област), Преспанско езеро, Арон (комитопул), Рипсимия, Самуил, Самуилов надпис, София, Велики Преслав, Давид (комитопул).

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Никола (комит) и Първа българска държава · Преспа (град) и Първа българска държава · Виж повече »

Преспа (област)

Преспанската котловина Селища в Преспа Преспа е историко-географска област, разделена между Северна Македония, Гърция и Албания.

Никола (комит) и Преспа (област) · Преспа (град) и Преспа (област) · Виж повече »

Преспанско езеро

Охридското, Голямото и Малкото Преспанско езеро Преспанското езеро или Голямо Преспанско езеро ((Големо) Преспанско Езеро; Liqeni i Prespës; Λίμνη Μεγάλη Πρέσπα) е езеро в Северна Македония, Гърция и Албания и е второто по големина езеро в географската област Македония.

Никола (комит) и Преспанско езеро · Преспа (град) и Преспанско езеро · Виж повече »

Арон (комитопул)

Аро̀н или Ааро̀н е български болярин, комитопул.

Арон (комитопул) и Никола (комит) · Арон (комитопул) и Преспа (град) · Виж повече »

Рипсимия

Рипсимия (‘Ριψίμη) е съпруга на комит Никола и майка на Комитопулите – братята Давид, Мойсей, Арон и Самуил.

Никола (комит) и Рипсимия · Преспа (град) и Рипсимия · Виж повече »

Самуил

Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.

Никола (комит) и Самуил · Преспа (град) и Самуил · Виж повече »

Самуилов надпис

Самуиловият надпис е старобългарски епиграфски паметник от 993 г.

Никола (комит) и Самуилов надпис · Преспа (град) и Самуилов надпис · Виж повече »

София

Со̀фия е столицата и най-големият град на България.

Никола (комит) и София · Преспа (град) и София · Виж повече »

Велики Преслав

Старата столица Преслав Дворцов комплекс Общ изглед на Преслав, 22 юли 1912 г. 4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България.

Велики Преслав и Никола (комит) · Велики Преслав и Преспа (град) · Виж повече »

Давид (комитопул)

Давѝд е велможа от югозападната част на Първото българско царство, активен през втората половина на X в.

Давид (комитопул) и Никола (комит) · Давид (комитопул) и Преспа (град) · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Никола (комит) и Преспа (град)

Никола (комит) има 38 връзки, докато Преспа (град) има 51. Тъй като те са по-чести 10, индекса Jaccard е 11.24% = 10 / (38 + 51).

Препратки

Тази статия показва връзката между Никола (комит) и Преспа (град). За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: