Прилики между Никола (комит) и Самуил
Никола (комит) и Самуил има 21 общи неща (в Юнионпедия): Крум, Първа българска държава, Преспанско езеро, Петър I (България), Арменци, Арон (комитопул), Агата, Рипсимия, Самуилов надпис, София, Теодора Косара, Михаил Деволски, Мирослава Българска, Мойсей (комитопул), Битолски надпис, Велики Преслав, Гаврил Радомир, Давид (комитопул), Йоан I Цимиски, Йоан Скилица, Йоан Владислав.
Крум
Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам.
Крум и Никола (комит) · Крум и Самуил ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Никола (комит) и Първа българска държава · Първа българска държава и Самуил ·
Преспанско езеро
Охридското, Голямото и Малкото Преспанско езеро Преспанското езеро или Голямо Преспанско езеро ((Големо) Преспанско Езеро; Liqeni i Prespës; Λίμνη Μεγάλη Πρέσπα) е езеро в Северна Македония, Гърция и Албания и е второто по големина езеро в географската област Македония.
Никола (комит) и Преспанско езеро · Преспанско езеро и Самуил ·
Петър I (България)
Пѐтър е български цар, управлявал България от 927 г.
Никола (комит) и Петър I (България) · Петър I (България) и Самуил ·
Арменци
Арменците са древна християнска нация, живееща в Армения както и в голяма част от западния свят.
Арменци и Никола (комит) · Арменци и Самуил ·
Арон (комитопул)
Аро̀н или Ааро̀н е български болярин, комитопул.
Арон (комитопул) и Никола (комит) · Арон (комитопул) и Самуил ·
Агата
Агата е българска царица, съпруга на цар Самуил.
Агата и Никола (комит) · Агата и Самуил ·
Рипсимия
Рипсимия (‘Ριψίμη) е съпруга на комит Никола и майка на Комитопулите – братята Давид, Мойсей, Арон и Самуил.
Никола (комит) и Рипсимия · Рипсимия и Самуил ·
Самуилов надпис
Самуиловият надпис е старобългарски епиграфски паметник от 993 г.
Никола (комит) и Самуилов надпис · Самуил и Самуилов надпис ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Никола (комит) и София · Самуил и София ·
Теодора Косара
Теодора Косара е българска княгиня.
Никола (комит) и Теодора Косара · Самуил и Теодора Косара ·
Михаил Деволски
Михаил Деволски (Μιχαὴλ) е гръцки средновековен писател и епископ на Деволската епархия с център град Девол и областта в днешна Югоизточна Албания от началото на XII век.
Михаил Деволски и Никола (комит) · Михаил Деволски и Самуил ·
Мирослава Българска
Мирослава е българска княгиня.
Мирослава Българска и Никола (комит) · Мирослава Българска и Самуил ·
Мойсей (комитопул)
Мойсей е вторият от четиримата синове на комит Никола и Рипсимия, които след падането на столицата на Първото българско царство, Велики Преслав под византийска власт през 971 г.
Мойсей (комитопул) и Никола (комит) · Мойсей (комитопул) и Самуил ·
Битолски надпис
Битолският надпис е надпис на старобългарски език от времето на Йоан Владислав (1015 – 1018), последният цар на Първото българско царство.
Битолски надпис и Никола (комит) · Битолски надпис и Самуил ·
Велики Преслав
Старата столица Преслав Дворцов комплекс Общ изглед на Преслав, 22 юли 1912 г. 4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България.
Велики Преслав и Никола (комит) · Велики Преслав и Самуил ·
Гаврил Радомир
Гаврил (Гавраил, Габриел) Радомир е български цар в периода 1014 – март 1015 г., първороден син на цар Самуил и Агата.
Гаврил Радомир и Никола (комит) · Гаврил Радомир и Самуил ·
Давид (комитопул)
Давѝд е велможа от югозападната част на Първото българско царство, активен през втората половина на X в.
Давид (комитопул) и Никола (комит) · Давид (комитопул) и Самуил ·
Йоан I Цимиски
Йоан I Цимиски (варианти: Йоан Цимисхи, Йоан Цимисхий; Ιωάννης Τσιμισκής, също Τζιμισχῆς; Հովհաննես Ա Չմշկիկ) е византийски император от 969 до 976 година.
Йоан I Цимиски и Никола (комит) · Йоан I Цимиски и Самуил ·
Йоан Скилица
Йоан Скилица (Ἰωάννης Σκυλίτζης) е византийски историк от края на XI век.
Йоан Скилица и Никола (комит) · Йоан Скилица и Самуил ·
Йоан Владислав
Йоа̀н Владисла̀в, често споменаван в съвременни източници и като Ива̀н Владисла̀в, е цар на България от август или септември 1015 до февруари 1018 г., след кратък период междуцарствие, настъпило след смъртта на братовчед му Гаврил Радомир.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Никола (комит) и Самуил са по-чести
- Какви са приликите между Никола (комит) и Самуил
Сравнение между Никола (комит) и Самуил
Никола (комит) има 38 връзки, докато Самуил има 185. Тъй като те са по-чести 21, индекса Jaccard е 9.42% = 21 / (38 + 185).
Препратки
Тази статия показва връзката между Никола (комит) и Самуил. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: