Прилики между Лудовико Мария Сфорца и Флорентински ренесанс
Лудовико Мария Сфорца и Флорентински ренесанс има 27 общи неща (в Юнионпедия): Падуа, Папска държава, Пиза, Перуджа, Александър VI, Рим, Ренесанс, Сикст IV, Сиена, Тайната вечеря (Леонардо да Винчи), Урбино (херцогство), Франческо Петрарка, Флорентинска република, Флоренция, Хуманизъм, Шарл VIII, Миланско херцогство, Милано, Медичи, Заговор на Паци, Венеция, Джан Галеацо Висконти, Лувър, Луи XII, Лоренцо де Медичи (Великолепни), Лондон, Леонардо да Винчи.
Падуа
Падуа (Padua; Padova, Пàдова) е град в Североизточна Италия, център на провинция Падуа в област (регион) Венето.
Лудовико Мария Сфорца и Падуа · Падуа и Флорентински ренесанс ·
Папска държава
Папската държава (Stato della Chiesa; Status Ecclesiae) е теократична държава в централната част на Апенинския полуостров в периода 756 – 1870 г., възглавявана от папата – главата на Римокатолическата църква.
Лудовико Мария Сфорца и Папска държава · Папска държава и Флорентински ренесанс ·
Пиза
Пиза (Pisa) е град в Централна Италия, регион Тоскана.
Лудовико Мария Сфорца и Пиза · Пиза и Флорентински ренесанс ·
Перуджа
Перуджа (Perugia) е община и главен град на региона Умбрия в Централна Италия близо до река Тибър и главния град на провинция Перуджа.
Лудовико Мария Сфорца и Перуджа · Перуджа и Флорентински ренесанс ·
Александър VI
Александър VI (Alexander PP.; до интронизацията – Родриго Борджия (Rodrigo Borgia) или „де Борха“ – от Rodrigo de Borja i Borja; е римски папа, представител на династията на Борджиите, заемал Светия престол 11 години – от 11 август 1492 до смъртта си на 18 август 1503 г.
Александър VI и Лудовико Мария Сфорца · Александър VI и Флорентински ренесанс ·
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Лудовико Мария Сфорца и Рим · Рим и Флорентински ренесанс ·
Ренесанс
банкиране и счетоводство. Ренесансът (Renaissance, Rinascimento „възраждане“), е период в европейската история, отбелязващ прехода от Средновековието към Новото време и обхващащ XV и XVI век, характеризиращ се с опит за възраждане и надминаване на идеи и постижения на класическата античност.
Лудовико Мария Сфорца и Ренесанс · Ренесанс и Флорентински ренесанс ·
Сикст IV
Сикст IV (Sixtus PP.) е римски папа от 9 август 1471 г.
Лудовико Мария Сфорца и Сикст IV · Сикст IV и Флорентински ренесанс ·
Сиена
Сиѐна (Siena) е град в регион Тоскана, Италия.
Лудовико Мария Сфорца и Сиена · Сиена и Флорентински ренесанс ·
Тайната вечеря (Леонардо да Винчи)
Тайната вечеря (Il Cenacolo или L'Ultima Cena) е стенопис от Леонардо да Винчи, нарисуван за неговия покровител херцог Лудовико Сфорца.
Лудовико Мария Сфорца и Тайната вечеря (Леонардо да Винчи) · Тайната вечеря (Леонардо да Винчи) и Флорентински ренесанс ·
Урбино (херцогство)
Херцогството Урбино (Ducato (Contea) di Urbino) е херцогство на Свещената Римска империя в Марке в централна Италия от 1213 до 1625 г.
Лудовико Мария Сфорца и Урбино (херцогство) · Урбино (херцогство) и Флорентински ренесанс ·
Франческо Петрарка
Франческо Петрарка (Francesco Petrarca) е италиански учен, дипломат, поет и ранен хуманист.
Лудовико Мария Сфорца и Франческо Петрарка · Флорентински ренесанс и Франческо Петрарка ·
Флорентинска република
Флорентинската република (Respublica Florentina; Repubblica fiorentina) е независима република в Средновековна Италия, съществувала в периода 1115 – 1185 и 1197 – 1532 г.
Лудовико Мария Сфорца и Флорентинска република · Флорентинска република и Флорентински ренесанс ·
Флоренция
Флоренция (Firenze или в Средновековието и в поетическия език Fiorenza) е италианска община с 360 930 жители (към 2023 г.), столица на регион Тоскана и на едноименния метрополен град.
Лудовико Мария Сфорца и Флоренция · Флорентински ренесанс и Флоренция ·
Хуманизъм
Хуманизмът е система на образование и метод за изследване, зародил се в северна Италия през XIII и XIV век и разпространил се из континентална Европа и Англия.
Лудовико Мария Сфорца и Хуманизъм · Флорентински ренесанс и Хуманизъм ·
Шарл VIII
Шарл VIII Любезния (Charles VIII, l’Affable; * 30 юни 1470; † 7 април 1498) е крал на Франция от 1483 до 1498 г.
Лудовико Мария Сфорца и Шарл VIII · Флорентински ренесанс и Шарл VIII ·
Миланско херцогство
Миланското херцогство (Ducato di Milano) е от 1395 до 1797 г.
Лудовико Мария Сфорца и Миланско херцогство · Миланско херцогство и Флорентински ренесанс ·
Милано
Мила̀но (Milano, на милански диалект: Milan) е италиански град, столица на северноиталианския регион Ломбардия и на едноименния метрополен град, център на една от най-населените метрополни области на Европа.
Лудовико Мария Сфорца и Милано · Милано и Флорентински ренесанс ·
Медичи
Мèдичи (Medici) са древна и могъща италианска благородническа фамилия от тоскански произход, която се превръща в една от водещите династии в историята на Италия и Европа от XV век до XVIII век. От тяхпроизхождат четирима папи на Католическата църква – папа Лъв X (1513–1521), папа Климент VII (1523–1534), папа Пий IV (1559–1565) и папа Лъв XI (1605), както и две кралици на Франция – Катерина де Медичи (1547–1559) и Мария де Медичи (1600–1610). Властта на Медичите над Флоренция продължава почти непрекъснато, с изключение на някои краткотрайни периоди: от 1434 г. с Градската синьория на Козимо Стари до 1737 г. със смъртта без наследници на великия херцог Джан Гастоне де Медичи, последният от династията. Със скромен произход и идващи от географския регион Муджело, Медичите са засвидетелствани поне от XII век. Дейностите на първите им поколения включват търговия, тъкачество, земеделие и само спорадично банкиране. Те обаче започват издигането си на власт благодарение на банкера Джовани ди Бичи, който натрупва голямо състояние с банката, която основава – Банката на Медичите. По този начин семейството придобива богатство и престиж с течение на времето, превръщайки се във финансист на най-влиятелните реалии на европейския политически пейзаж, дотолкова, че стават банкери на Папата и финансират компании като завладяването на Миланското херцогство от Франческо Сфорца и победата на Едуард IV от Англия във Войните на розите. Тази банка е най-голямата в Европа през XV век и улеснява издигането на Медичите до политическа власт във Флоренция, въпреки че те официално остават граждани, а не монарси до XVI век. Със сина на Джовани, Козимо, семейството получава де факто пълен контрол върху Република Флоренция, която след това се трансформира в благородническо достойнство, контролиращо първо Херцогство Флоренция, а след това и Великото херцогство Тоскана. През 1532 г. семейството придобива наследствената титла „херцог на Флоренция“. През 1569 г. херцогството е издигнато до Велико херцогство Тоскана след териториално разширение. Медичите управляват Великото херцогство от създаването му до 1737 г., след смъртта на Джан Гастоне де Медичи. Великото херцогство е свидетел на степен на икономически растеж при ранните велики херцози, но фалира по времето на Козимо III де Медичи (управлявал през 1670 – 1723 г.). Сестрата на Джан Гастоне, Анна Мария Луиза де Медичи, последният легитимен член на клона на великия херцог, сключва известния Семеен пакт с Хабсбург-Лотарингия, с който тя завещава огромното художествено и културно наследство на град Флоренция. Оцеляват два кадетски линии на фамилията до днес: Медичи ди Отаяно, принцове на Отавиано и херцози на Сарно, преселили се в Кралство Неапол през XVI век, иМедичи Торнакуинчи, бивши маркизи на Кастелина, останали в Тоскана.
Лудовико Мария Сфорца и Медичи · Медичи и Флорентински ренесанс ·
Заговор на Паци
Заговорът на Паци, приключил на 26 април 1478 г., е заговор, замислен от флорентинското банкерско семейство де Паци с цел да смаже хегемонията на Медичите чрез подкрепата на папата и други външни субекти, включително Сиенската република, Кралство Неапол и Херцогство Урбино.
Заговор на Паци и Лудовико Мария Сфорца · Заговор на Паци и Флорентински ренесанс ·
Венеция
Венеция (Venezia) е град в Североизточна Италия, център на областта Венето, пристанище на Адриатическо море с товарооборот над 20 млн.
Венеция и Лудовико Мария Сфорца · Венеция и Флорентински ренесанс ·
Джан Галеацо Висконти
Джан Галеацо Висконти, нар.
Джан Галеацо Висконти и Лудовико Мария Сфорца · Джан Галеацо Висконти и Флорентински ренесанс ·
Лувър
Лувърът (Le musée du Louvre) е най-големият национален музей на Франция и е най-посещаваният музей в света с 9,3 млн.
Лувър и Лудовико Мария Сфорца · Лувър и Флорентински ренесанс ·
Луи XII
Луи XII (Louis XII de France; * 27 юни 1462; † 1 януари 1515) е крал на Франция в периода 7 април 1498 – 1 януари 1515 от Орлеанския клон на династията Валоа.
Лудовико Мария Сфорца и Луи XII · Луи XII и Флорентински ренесанс ·
Лоренцо де Медичи (Великолепни)
Лорèнцо ди Пиèро де Мèдичи (* 1 януари 1449, Флоренция, Флорентинска република, † 8 април 1492, Вила на Медичите в Кареджи, пак там), наречен още Лоренцо Великолепни (Lorenzo il Magnifico), от рода Медичи, е италиански държавник, банкер, де факто владетел на Флорентинската република от 1469 г.
Лоренцо де Медичи (Великолепни) и Лудовико Мария Сфорца · Лоренцо де Медичи (Великолепни) и Флорентински ренесанс ·
Лондон
Ло̀ндон (London) е столицата на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Лондон и Лудовико Мария Сфорца · Лондон и Флорентински ренесанс ·
Леонардо да Винчи
Леонардо да Винчи (Leonardo di ser Piero da Vinci) е знаменит италиански художник, изобретател, инженер, скулптор и архитект от епохата на Ренесанса.
Леонардо да Винчи и Лудовико Мария Сфорца · Леонардо да Винчи и Флорентински ренесанс ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Лудовико Мария Сфорца и Флорентински ренесанс са по-чести
- Какви са приликите между Лудовико Мария Сфорца и Флорентински ренесанс
Сравнение между Лудовико Мария Сфорца и Флорентински ренесанс
Лудовико Мария Сфорца има 286 връзки, докато Флорентински ренесанс има 306. Тъй като те са по-чести 27, индекса Jaccard е 4.56% = 27 / (286 + 306).
Препратки
Тази статия показва връзката между Лудовико Мария Сфорца и Флорентински ренесанс. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: