Прилики между Лудовико Мария Сфорца и Ренесанс
Лудовико Мария Сфорца и Ренесанс има 23 общи неща (в Юнионпедия): Папска държава, Османска империя, Александър VI, Николо Макиавели, Неаполитанско кралство, Старогръцки език, Тициан, Тоскана, Франческо Петрарка, Флорентинска република, Флоренция, Мантуа, Миланско херцогство, Медичи, Италиански ренесанс, Венеция, Венецианска република, Генуезка република, Данте Алигиери, Донато Браманте, Лука Пачоли, Лоренцо де Медичи (Великолепни), Леонардо да Винчи.
Папска държава
Папската държава (Stato della Chiesa; Status Ecclesiae) е теократична държава в централната част на Апенинския полуостров в периода 756 – 1870 г., възглавявана от папата – главата на Римокатолическата църква.
Лудовико Мария Сфорца и Папска държава · Папска държава и Ренесанс ·
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Лудовико Мария Сфорца и Османска империя · Османска империя и Ренесанс ·
Александър VI
Александър VI (Alexander PP.; до интронизацията – Родриго Борджия (Rodrigo Borgia) или „де Борха“ – от Rodrigo de Borja i Borja; е римски папа, представител на династията на Борджиите, заемал Светия престол 11 години – от 11 август 1492 до смъртта си на 18 август 1503 г.
Александър VI и Лудовико Мария Сфорца · Александър VI и Ренесанс ·
Николо Макиавели
Николо̀ ди Бернардо дей Макиавѐли (Niccolò di Bernardo dei Machiavelli) е италиански философ, дипломат, политик и историк от Епохата на Ренесанса.
Лудовико Мария Сфорца и Николо Макиавели · Николо Макиавели и Ренесанс ·
Неаполитанско кралство
Неаполитанско кралство (Неаполско кралство, Кралство Неапол, Regno di Napoli, Regnum Neapolitanum, Reino de Nápoles) е историческа държава, съществувала на територията на днешна Италия в периода от 1282 до 1816 г.
Лудовико Мария Сфорца и Неаполитанско кралство · Неаполитанско кралство и Ренесанс ·
Старогръцки език
Началото на ''„Одисея“'' от Омир Старогръцкият език принадлежи на индоевропейското езиково семейство.
Лудовико Мария Сфорца и Старогръцки език · Ренесанс и Старогръцки език ·
Тициан
Гробницата на Тициан във Венеция. Тициано Вечели или Вечелио (Tiziano Vecelli, Tiziano Vecellio; * 1488/1489, Пиеве ди Кадоре, † 27 август 1576, Венеция), по-познат като Тициан, е един от най-известните художници от Венецианската школа през късния Ренесанс.
Лудовико Мария Сфорца и Тициан · Ренесанс и Тициан ·
Тоскана
Тоскана (Toscana) е административен регион на Италия.
Лудовико Мария Сфорца и Тоскана · Ренесанс и Тоскана ·
Франческо Петрарка
Франческо Петрарка (Francesco Petrarca) е италиански учен, дипломат, поет и ранен хуманист.
Лудовико Мария Сфорца и Франческо Петрарка · Ренесанс и Франческо Петрарка ·
Флорентинска република
Флорентинската република (Respublica Florentina; Repubblica fiorentina) е независима република в Средновековна Италия, съществувала в периода 1115 – 1185 и 1197 – 1532 г.
Лудовико Мария Сфорца и Флорентинска република · Ренесанс и Флорентинска република ·
Флоренция
Флоренция (Firenze или в Средновековието и в поетическия език Fiorenza) е италианска община с 360 930 жители (към 2023 г.), столица на регион Тоскана и на едноименния метрополен град.
Лудовико Мария Сфорца и Флоренция · Ренесанс и Флоренция ·
Мантуа
Мантуа (Mantova, Мантова) е град и община в Северна Италия, намиращ се в региона Ломбардия в Северна Италия, недалеч от границата с регионите Венето и Емилия-Романя, на 153 км югоизточно от Милано и на 145 км югозападно от Венеция.
Лудовико Мария Сфорца и Мантуа · Мантуа и Ренесанс ·
Миланско херцогство
Миланското херцогство (Ducato di Milano) е от 1395 до 1797 г.
Лудовико Мария Сфорца и Миланско херцогство · Миланско херцогство и Ренесанс ·
Медичи
Мèдичи (Medici) са древна и могъща италианска благородническа фамилия от тоскански произход, която се превръща в една от водещите династии в историята на Италия и Европа от XV век до XVIII век. От тяхпроизхождат четирима папи на Католическата църква – папа Лъв X (1513–1521), папа Климент VII (1523–1534), папа Пий IV (1559–1565) и папа Лъв XI (1605), както и две кралици на Франция – Катерина де Медичи (1547–1559) и Мария де Медичи (1600–1610). Властта на Медичите над Флоренция продължава почти непрекъснато, с изключение на някои краткотрайни периоди: от 1434 г. с Градската синьория на Козимо Стари до 1737 г. със смъртта без наследници на великия херцог Джан Гастоне де Медичи, последният от династията. Със скромен произход и идващи от географския регион Муджело, Медичите са засвидетелствани поне от XII век. Дейностите на първите им поколения включват търговия, тъкачество, земеделие и само спорадично банкиране. Те обаче започват издигането си на власт благодарение на банкера Джовани ди Бичи, който натрупва голямо състояние с банката, която основава – Банката на Медичите. По този начин семейството придобива богатство и престиж с течение на времето, превръщайки се във финансист на най-влиятелните реалии на европейския политически пейзаж, дотолкова, че стават банкери на Папата и финансират компании като завладяването на Миланското херцогство от Франческо Сфорца и победата на Едуард IV от Англия във Войните на розите. Тази банка е най-голямата в Европа през XV век и улеснява издигането на Медичите до политическа власт във Флоренция, въпреки че те официално остават граждани, а не монарси до XVI век. Със сина на Джовани, Козимо, семейството получава де факто пълен контрол върху Република Флоренция, която след това се трансформира в благородническо достойнство, контролиращо първо Херцогство Флоренция, а след това и Великото херцогство Тоскана. През 1532 г. семейството придобива наследствената титла „херцог на Флоренция“. През 1569 г. херцогството е издигнато до Велико херцогство Тоскана след териториално разширение. Медичите управляват Великото херцогство от създаването му до 1737 г., след смъртта на Джан Гастоне де Медичи. Великото херцогство е свидетел на степен на икономически растеж при ранните велики херцози, но фалира по времето на Козимо III де Медичи (управлявал през 1670 – 1723 г.). Сестрата на Джан Гастоне, Анна Мария Луиза де Медичи, последният легитимен член на клона на великия херцог, сключва известния Семеен пакт с Хабсбург-Лотарингия, с който тя завещава огромното художествено и културно наследство на град Флоренция. Оцеляват два кадетски линии на фамилията до днес: Медичи ди Отаяно, принцове на Отавиано и херцози на Сарно, преселили се в Кралство Неапол през XVI век, иМедичи Торнакуинчи, бивши маркизи на Кастелина, останали в Тоскана.
Лудовико Мария Сфорца и Медичи · Медичи и Ренесанс ·
Италиански ренесанс
Италианският ренесанс е най-ранното проявление на общия европейски Ренесанс, период на голяма културна промяна и постижения.
Италиански ренесанс и Лудовико Мария Сфорца · Италиански ренесанс и Ренесанс ·
Венеция
Венеция (Venezia) е град в Североизточна Италия, център на областта Венето, пристанище на Адриатическо море с товарооборот над 20 млн.
Венеция и Лудовико Мария Сфорца · Венеция и Ренесанс ·
Венецианска република
Венецианската република е бивш град-държава във Венеция, Североизточна Италия.
Венецианска република и Лудовико Мария Сфорца · Венецианска република и Ренесанс ·
Генуезка република
Генуезката република, или Република Генуа (Repubblica di Genova), е независима държава в миналото с център гр.
Генуезка република и Лудовико Мария Сфорца · Генуезка република и Ренесанс ·
Данте Алигиери
Данте Алигиери (Dante Alighieri), много често наричан само Данте, е италиански поет, писател, литератор, философ и политически мислител от град Флоренция по време на Средновековието.
Данте Алигиери и Лудовико Мария Сфорца · Данте Алигиери и Ренесанс ·
Донато Браманте
Донато Браманте (Donato Bramante) е знаменит италиански архитект и художник.
Донато Браманте и Лудовико Мария Сфорца · Донато Браманте и Ренесанс ·
Лука Пачоли
Лука Пачоли (Фра Лука ди Борго) (Fra' Luca Bartolomeo de Pacioli) (1445 – 19 юни 1517) е италиански математик и францискански монах, работил с Леонардо да Винчи.
Лудовико Мария Сфорца и Лука Пачоли · Лука Пачоли и Ренесанс ·
Лоренцо де Медичи (Великолепни)
Лорèнцо ди Пиèро де Мèдичи (* 1 януари 1449, Флоренция, Флорентинска република, † 8 април 1492, Вила на Медичите в Кареджи, пак там), наречен още Лоренцо Великолепни (Lorenzo il Magnifico), от рода Медичи, е италиански държавник, банкер, де факто владетел на Флорентинската република от 1469 г.
Лоренцо де Медичи (Великолепни) и Лудовико Мария Сфорца · Лоренцо де Медичи (Великолепни) и Ренесанс ·
Леонардо да Винчи
Леонардо да Винчи (Leonardo di ser Piero da Vinci) е знаменит италиански художник, изобретател, инженер, скулптор и архитект от епохата на Ренесанса.
Леонардо да Винчи и Лудовико Мария Сфорца · Леонардо да Винчи и Ренесанс ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Лудовико Мария Сфорца и Ренесанс са по-чести
- Какви са приликите между Лудовико Мария Сфорца и Ренесанс
Сравнение между Лудовико Мария Сфорца и Ренесанс
Лудовико Мария Сфорца има 286 връзки, докато Ренесанс има 218. Тъй като те са по-чести 23, индекса Jaccard е 4.56% = 23 / (286 + 218).
Препратки
Тази статия показва връзката между Лудовико Мария Сфорца и Ренесанс. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: