Прилики между Крум и Ужгород
Крум и Ужгород има 5 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Омуртаг, Трансилвания, Будапеща, 10 век.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Крум и Първа българска държава · Първа българска държава и Ужгород ·
Омуртаг
Омурта̀г е български владетел, син на Крум.
Крум и Омуртаг · Омуртаг и Ужгород ·
Трансилвания
Трансилвания или Седмиградско, Седмоградско (Transilvania или Ardeal, Erdély; Siebenbürgen; Τρανσυλβανία) е историко-географска област, обхващаща северозападната част на днешна Румъния.
Крум и Трансилвания · Трансилвания и Ужгород ·
Будапеща
Будапеща (Budapest) е най-големият град и столицата на Унгария.
Будапеща и Крум · Будапеща и Ужгород ·
10 век
10 век започва на 1 януари 901 г.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Крум и Ужгород са по-чести
- Какви са приликите между Крум и Ужгород
Сравнение между Крум и Ужгород
Крум има 62 връзки, докато Ужгород има 92. Тъй като те са по-чести 5, индекса Jaccard е 3.25% = 5 / (62 + 92).
Препратки
Тази статия показва връзката между Крум и Ужгород. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: