Прилики между Коронация на българския монарх и Симеон I
Коронация на българския монарх и Симеон I има 6 общи неща (в Юнионпедия): Константинопол, Първа българска държава, Покръстване на България, Николай I Мистик, Български владетели, Борис I.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Константинопол и Коронация на българския монарх · Константинопол и Симеон I ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Коронация на българския монарх и Първа българска държава · Първа българска държава и Симеон I ·
Покръстване на България
Покръстването на България е процес на приемане и утвърждаване на християнството като официална държавна религия в България, който започва през 864 г.
Коронация на българския монарх и Покръстване на България · Покръстване на България и Симеон I ·
Николай I Мистик
Николай I Мистик или само Николай Мистик (Νικόλαος Α΄ Μυστικός, Нико̀лаос I Мистико̀с) (852 – 15 май 925) е константинополски патриархот март 901 до 907 и от май 912 до смъртта си през 925 г.
Коронация на българския монарх и Николай I Мистик · Николай I Мистик и Симеон I ·
Български владетели
Няма описание.
Български владетели и Коронация на българския монарх · Български владетели и Симеон I ·
Борис I
България при Борис I Княз Борѝс I (срещан и като Богор, Богорис), почитан от Православната църква като Св.
Борис I и Коронация на българския монарх · Борис I и Симеон I ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Коронация на българския монарх и Симеон I са по-чести
- Какви са приликите между Коронация на българския монарх и Симеон I
Сравнение между Коронация на българския монарх и Симеон I
Коронация на българския монарх има 30 връзки, докато Симеон I има 163. Тъй като те са по-чести 6, индекса Jaccard е 3.11% = 6 / (30 + 163).
Препратки
Тази статия показва връзката между Коронация на българския монарх и Симеон I. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: