Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Коронация на българския монарх и Покръстване на България

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Коронация на българския монарх и Покръстване на България

Коронация на българския монарх vs. Покръстване на България

Българските монарси са използвали титлите: канасубиги, хан, княз (княз) и цар (равно на император). Покръстването на България е процес на приемане и утвърждаване на християнството като официална държавна религия в България, който започва през 864 г.

Прилики между Коронация на българския монарх и Покръстване на България

Коронация на българския монарх и Покръстване на България има 5 общи неща (в Юнионпедия): Константинопол, Първа българска държава, Хан (титла), Михаил III (Византия), Борис I.

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Константинопол и Коронация на българския монарх · Константинопол и Покръстване на България · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Коронация на българския монарх и Първа българска държава · Покръстване на България и Първа българска държава · Виж повече »

Хан (титла)

Хан е владетелска титла, произлизаща от Централна Азия и разпространена най-вече сред монголите и тюрките.

Коронация на българския монарх и Хан (титла) · Покръстване на България и Хан (титла) · Виж повече »

Михаил III (Византия)

Михаил III Пияницата (Μιχαήλ Γ΄ ο Μέθυσος) е император на Византия от 842 до 867 година, от Аморийската (Фригийската) династия.

Коронация на българския монарх и Михаил III (Византия) · Михаил III (Византия) и Покръстване на България · Виж повече »

Борис I

България при Борис I Княз Борѝс I (срещан и като Богор, Богорис), почитан от Православната църква като Св.

Борис I и Коронация на българския монарх · Борис I и Покръстване на България · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Коронация на българския монарх и Покръстване на България

Коронация на българския монарх има 30 връзки, докато Покръстване на България има 39. Тъй като те са по-чести 5, индекса Jaccard е 7.25% = 5 / (30 + 39).

Препратки

Тази статия показва връзката между Коронация на българския монарх и Покръстване на България. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: