Забайкалски край и Хилок

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Забайкалски край и Хилок

Забайкалски край vs. Хилок

Физикогеографска карта на Забайкалски край Забайкалски край е субект на Руската федерация. Хило̀к (на бурятски: Хëлго мурэн) е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край (625 km) и Република Бурятия (215 km), десен приток на Селенга. Дължината ѝ е 840 km, която ѝ отрежда 61-во място по дължина сред реките на Русия. Река Хилок води началото си от езерото Арахлей (58,5 km2), разположено на 961 m н.в., на 30 km северозападно от град Чита, Забайкалски край. След като премине през Шакшинското езеро (53,6 km2) се насочва на юг, като тече в широка междупланинска долина. След станция Сохондо реката завива на югозапад и на протежение от над 400 km тече между Яблоновия хребет на юг и хребета Цаган Хуртей на север. При село Сарантуй Хилок навлиза в дългата над 100 km Хилокска котловина, като тук долината ѝ се разширява от 2 – 3 до 10 – 15 km и, в която тя силно меандрира и се разделя на ръкави. След град Хилок излиза от котловината и долината ѝ отново се стеснява. След устието на най-големия си приток Унга (ляв) Хилок навлиза в Бичурската котловина (дължина около 150 km и ширина до 20 km), разположена между Малханския хребет на юг и Заганския хребет на север. Тук течението ѝ отново се успокаява, появяват се характерните меандри, старици, ръкави и дълги пясъчни острови. В края на котловината (при село Нижний Мангиртуй, Република Бурятия) Хилок рязко завива на север, излиза от планините и навлиза в хълмистото Селенгинско средногорие. Влива се отдясно в река Селенга, при нейния 242 km, на 519 m н.в., в Република Бурятия. Карта на водосборния басейн на река Селенга. Водосборният басейн на Хилок има площ от 38,5 хил. km2, което представлява 8,61% от водосборния басейн на река Селенга и обхваща части от Забайкалски край и Република Бурятия. Във водосборния ѝ басейн има 1752 езера, сред които са големите Арахлей, Шакшинско, Ирген и Голям Ундугун. Границите на водосборния басейн на реката са следните.

Амур

Амур (Амур; на трад. китайски: 黑龍江, Хъйлундзян) е голяма река в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Забайкалски край, Амурска област, Еврейска автономна област и Хабаровски край и Китай, провинция Хъйлундзян.

Амур и Забайкалски край · Амур и Хилок · Виж повече »

Селенга

Карта на водосборния басейн на река Енисей Карта на водосборния басейн на река Селенга. Селенга̀ (на бурятски: Сэлэнгэ мүрэн; Сэлэнгэ мөрөн) е голяма река в Монголия, аймаци Хьовсгьол, Булган и Селенге и Азиатската част на Русия, Република Бурятия вливаща се в езерото Байкал.

Забайкалски край и Селенга · Селенга и Хилок · Виж повече »

Хилок (град)

Хило́к (Хилок) е град (от 1951 г.) в Забайкалски край, Русия, административен център на Хилокски район.

Забайкалски край и Хилок (град) · Хилок и Хилок (град) · Виж повече »

Чита

Чита́ е град в Русия, административен център на Забайкалския край.

Забайкалски край и Чита · Хилок и Чита · Виж повече »

Чикой

Карта на водосборния басейн на река Селенга. Чико̀й (на бурятски: Сухэ мурэн) е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край и Република Бурятия и Монголия, аймак Селенге, десен приток на Селенга. Дължината ѝ е 769 km, която ѝ отрежда 76-о място по дължина сред реките на Русия. Река Чикой води началото си от източния склон на Чикоконския хребет, на 1810 m н.в., в югозападната част на Забайкалски край. В горното си течение реката тече покрай източния склон на хребета, след което го заобикаля от север и навлиза в източната част на Чикойската котловина. В този участък долината ѝ е тясна, със стръмни склонове, а течението бурно с множество прагове и бързеи. През Чикойската котловина, разположена южно от Малханския хребет река Чикой тече на протежение от 130 km в посока запад-югозапад, като тук долината ѝ е значително по-широка от 1 – 2 до 8 km, а течението по-спокойно. След това реката отново навлиза в тесен участък, разположен между Асинския и Мензинския хребети на югоизток и Малханския хребет на северозапад. След устието на река Катанца, на протежение от около 140 km Чикой служи за граница между Русия и Монголия, като тук заобикаля от югозапад Малханския хребет в дълбока и тясна долина. При село Чикой, Република Бурятия реката излиза от планините и навлиза в ниското Селенгинско средногорие. В този последен участък от течението ѝ долината ѝ става широка, с полегати склонове, появява се широка заливна тераса, в която Чикой се разделя на множество ръкави и образува дълги и непостоянни острови. Течението ѝ е бавно и спокойно. Влива се отдясно в река Селенга, при нейния 285 km, на 535 m н.в., при село Новоселенгинск, Република Бурятия. Водосборният басейн на Чикой има площ от 46,2 хил. km2, което представлява 10,34% от водосборния басейн на река Селенга и обхваща части от Република Бурятия и Забайкалски край в Русия и аймаците Тьов, Селенге и Хентий в Монголия. Границите на водосборния басейн на реката са следните.

Забайкалски край и Чикой · Хилок и Чикой · Виж повече »

Байкал

Байкал е езеро с тектоничен произход, разположено в южната част на Източен Сибир, на границата между Иркутска област и Република Бурятия.

Байкал и Забайкалски край · Байкал и Хилок · Виж повече »

Енисей

Карта на водосборния басейн на река Енисей Голям (вляво) и Малък Енисей при град Кизил Енисѐй (Енисей, на евенкски Ионесси „голяма вода“, на хакаски Ким, на тувински Улуг-Хем „велика река“, на кетски Хук, на селкупски Пуул Таяс-колд, на ненецки Енся’ ям’, на ескимоски Eнненайваам) е голяма река в Азиатската част на Русия, Среден Сибир, Република Тува, Красноярски край и Република Хакасия.

Енисей и Забайкалски край · Енисей и Хилок · Виж повече »

Лена

Ле́на (Лена; Өлүөнэ; Зγлхэ) е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Иркутска област и Република Якутия (Саха), най-пълноводната река в Източен Сибир.

Забайкалски край и Лена · Лена и Хилок · Виж повече »