География на Китай и Тяншан

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между География на Китай и Тяншан

География на Китай vs. Тяншан

Китай е държава в Източна и Централна Азия, 4-тата по площ (9 596 961 km²) след Русия, Канада и САЩ и 1-ва по население (1,4 млрд души през 2019 г.) в света. Западен Тяншан Тяншан (на китайски – Небесни планини) (Ала-Тоо, Теңир-Тоо; Тиён Шон;, на уйгурски تەڭرىتاغ, Тәңри тағ; Алатау, Тәңіртау; Tyan Shan; Тэнгэр уул; Тянь-Шань) е мощна планинска система в Средна и Централна Азия, разположена между 40° и 45° с.ш., 67° и 95° и.д., на протежение от 2450 km, от които1250 km на територията на Китай (източната част на планината), а останалите 1200 km (западната част на планината) – на територията на Киргизстан, Казахстан, Узбекистан и Таджикистан.

Казахстан

Казахстан, (Қазақстан), официално Република Казахстан, (Қазақстан Республикасы) е република в централната част на Евразия.

География на Китай и Казахстан · Казахстан и Тяншан · Виж повече »

Китай

Китайската народна република, съкратено КНР ( – Джунхуа Рънмин Гунхъгуо), или просто Китай, е държава, разположена в Източна Азия.

География на Китай и Китай · Китай и Тяншан · Виж повече »

Киргизстан

Киргизстан, официално Киргизка република (Кыргыз Республикасы, Кыргызская Республика), наричана също Киргизия, е държава в Средна Азия, заемаща западните и централни части на планинския масив Тяншан и на Памиро-Алай.

География на Китай и Киргизстан · Киргизстан и Тяншан · Виж повече »

Азия

Азия е най-големият и най-населеният континент на планетата Земя.

Азия и География на Китай · Азия и Тяншан · Виж повече »

Турфанска падина

Турфанската падина (吐魯番盆地; Tǔlǔfān péndi) е тектонска падина в Западен Китай, в Синдзян-уйгурския автономен регион.

География на Китай и Турфанска падина · Турфанска падина и Тяншан · Виж повече »

Тарим

Карта на водосборния басейн на река Тарим Тарим (塔里木河; уйгурски: تارىمدەرياسى) е река в Западен Китай, в Синдзян-уйгурски автономен регион.

География на Китай и Тарим · Тарим и Тяншан · Виж повече »

Таджикистан

Република Таджикистан (Ҷумҳурии Тоҷикистон; جمهوری تاجیکستان) е високопланинска държава в Средна Азия, без излаз на море.

География на Китай и Таджикистан · Таджикистан и Тяншан · Виж повече »

Централна Азия

Централна Азия или Средна Азия е регион в Азия, разпростиращ се от Каспийско море на запад до централен Китай на изток, север в южна Русия и на юг в северен Пакистан.

География на Китай и Централна Азия · Тяншан и Централна Азия · Виж повече »

Или (река)

Карта на водосборния басейн на езерото Балхаш Или (伊犁河; Іле; Или) е голяма река в Централна Азия, протичаща по територията на Западен Китай (Синдзян-уйгурски автономен регион) и югоизточната част на Казахстан (Алматинска област), вливаща се в езерото Балхаш.

География на Китай и Или (река) · Или (река) и Тяншан · Виж повече »

Джунгарски Алатау

Джунгарски Алатау (Жетісу Алатауы; 准格尔阿拉特; Алаг Уул; Джунгарский Алатау) е мощна планинска система, като западните и северните ѝ части са разположени на територията на Казахстан (Алматинска област), а южните – в Китай (Синдзян-уйгурски автономен регион).

География на Китай и Джунгарски Алатау · Джунгарски Алатау и Тяншан · Виж повече »

Джунгария

Джунгария (Джунгарска равнина) (от Зүүнгар — «лява ръка»; Жоңғария; Жуңгарстан; 準噶爾 (Zhǔngáěr); на уйгурски Җуңғар ойманлиғи / جۇڭغار ئويمانلىغى) е историко-географска област в Северозападен Китай, в Синдзян-уйгурски автономен регион и частично в Казахстан и Монголия.

География на Китай и Джунгария · Джунгария и Тяншан · Виж повече »

Лобнор

Сателитна снимка на езерото Лобноро с форма на ухо (на снемката северът е наляво) Лобнор (също Лоп Нур, Луобубо и Ло пу по – всичките означаващи „Езерото Лоп“) (لوپنۇر; 台特马湖) са група безотточни, солени езера в Западен Китай, в Синдзян-уйгурски автономен регион). Обща площ около 3100 km². Езерото Лобнор е разположено в източната част на Таримската равнина, в пустинята Такламакан, на около 780 m н.в. Местоположението, размерите, очертанията и степента на соленост на езерото силно се променят, което е обусловено главно от изменението на количеството постъпваща в него вода и миграцията на устиевите участъци на двете подхранващи го реки Кончедаря и Тарим. През 9 – 10 век площта на Лобнор е достигала до 14 000 km, но ръстът на напояваните земи l басейните на Тарим и Кончедаря е способствал за намаляване на неговите размери, обем и контури. Максималната площ на съвременното езеро е около 3100 km², дължина над 100 km и средна дълбочина около 1 m. Около цялото езеро са разположени обширни тинести солончаци и блата, а по време на маловодни периоди цялото езеро се разпада на отделни водни басейна, които пресъхват ако сушата продължи по дълго и се покриват с дебела солена кора. От ноември до март Лобнор замръзва, а по-голямата му част замръзва до дъно. В отделни години, вследствие на миграцията на устиевите части на река Тарим, водите ѝ не достигат до езерото, отклоняват се на юг, и, сливайки се с река Черчен напълват езерото Карабуранкьол (Каракошун), което се намира на около 100 – 150 km югозападно от съвременния Лобнор. През 1876 г., когато видния руски географ и пътешественик Николай Пржевалски изследва и картира този район езерото Карабуранкьол е с много големи размери и той го приема за езерото Лобнор (в действителност по това време поради високото ниво на водите двете езера са били едно цяло). Изучаването на езерото е способствало за решаване на проблема с блуждаещите реки и езера в Централна Азия.

География на Китай и Лобнор · Лобнор и Тяншан · Виж повече »