География на Китай и Тарим

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между География на Китай и Тарим

География на Китай vs. Тарим

Китай е държава в Източна и Централна Азия, 4-тата по площ (9 596 961 km²) след Русия, Канада и САЩ и 1-ва по население (1,4 млрд души през 2019 г.) в света. Карта на водосборния басейн на река Тарим Тарим (塔里木河; уйгурски: تارىمدەرياسى) е река в Западен Китай, в Синдзян-уйгурски автономен регион.

Каракорум

Каракору́м (наименованието е от тюркски произход и означава „Черни скалисти планини“) е планинска система в Централна Азия, разположена на териториите Индия, Пакистан и Китай, между планинските системи на Хиндукуш на северозапад, Кунлун на север и Гангдисе (Трансхималаи, Гандисишан) на юг.

География на Китай и Каракорум · Каракорум и Тарим · Виж повече »

Китай

Китайската народна република, съкратено КНР ( – Джунхуа Рънмин Гунхъгуо), или просто Китай, е държава, разположена в Източна Азия.

География на Китай и Китай · Китай и Тарим · Виж повече »

Аксу (приток на Тарим)

Аксу (в горното течение Сариджаз) Сарыжаз; на китайски: 阿克苏河, Ākèsù hé; ئاقسۇ دەرياسى; Аксу, Сарыджаз) е река в Централна Азия, протичаща в източната част на Киргизстан (Исъккулска област) и Западен Китай (Синдзян-уйгурски автономен регион), лява съставяща на най-голямата централноазиатска река Тарим. Дължина 282 km, от които в Киргизстан 85 km, в Китай 197 km. Площ на водосборния басейн 12 900 km². Река Аксу води началото си под името Сариджаз от ледника Семьонов, стичащ се по южния склон на тяншанския хребет Терскей Алатау. В началото тече в западна посока между хребетите Терскей Алатау на север и Сариджаз на юг, след което завива на юг и протича през дълбока и тясна долина между хребетите Инилчектау и Каинди-Ката на изток и Куйлютау на запад. В този участък в нея се вливат реките: Инилчек и Каинди (отляво); Кьойлу, Учкьол и Акшийрак (отдясно). След устието на река Акшийрак река Сариджаз завива на изток, а след това на юг и чрез много дълбока, тясна (на места до 10 m) и непроходима каньоновидна долина проломява най-високия хребет на Тяншан Какшаал Тоо и навлиза на китайска територия. В този участък в нея се вливат реките Куюкан (ляв приток) и Кучкарата (десен приток). В района на китайското село Шайки излиза от планините на Тяншан и навлиза в западната част на обширната Таримска котловина. Тук тя получава отдясно най-големия си приток – река Таушкандаря (Какшаал). След град Аксу руслото ѝ се разделя на множество ръкави и на 87 km югоизточно от града, на 1025 m н.в. се свързва с идващата отдясно река Яркенд, като двете заедно дават началото на река Тарим. Има ледниково-снежно подхранване с ясно изразено лятно пълноводие. Среден годишен отток в долното течение 208 m³/sec. На китайска територия преди непосредственото ѝ излизане от планините е изграден голям язовир, чрез който се регулира годишният ѝ отток, а в долното течение водите ѝ широко се използват за напояване.

Аксу (приток на Тарим) и География на Китай · Аксу (приток на Тарим) и Тарим · Виж повече »

Централна Азия

Централна Азия или Средна Азия е регион в Азия, разпростиращ се от Каспийско море на запад до централен Китай на изток, север в южна Русия и на юг в северен Пакистан.

География на Китай и Централна Азия · Тарим и Централна Азия · Виж повече »

Яркенд (река)

Карта на водосборния басейн на река Тарим Яркенд (叶尔羌河; уйгурски يەكەن دەرياسى; Yè’ěrqiāng Hé) е река в Западен Китай, в Синдзян-уйгурския автономен регион, средна съставяща на река Тарим.

География на Китай и Яркенд (река) · Тарим и Яркенд (река) · Виж повече »

Лобнор

Сателитна снимка на езерото Лобноро с форма на ухо (на снемката северът е наляво) Лобнор (също Лоп Нур, Луобубо и Ло пу по – всичките означаващи „Езерото Лоп“) (لوپنۇر; 台特马湖) са група безотточни, солени езера в Западен Китай, в Синдзян-уйгурски автономен регион). Обща площ около 3100 km². Езерото Лобнор е разположено в източната част на Таримската равнина, в пустинята Такламакан, на около 780 m н.в. Местоположението, размерите, очертанията и степента на соленост на езерото силно се променят, което е обусловено главно от изменението на количеството постъпваща в него вода и миграцията на устиевите участъци на двете подхранващи го реки Кончедаря и Тарим. През 9 – 10 век площта на Лобнор е достигала до 14 000 km, но ръстът на напояваните земи l басейните на Тарим и Кончедаря е способствал за намаляване на неговите размери, обем и контури. Максималната площ на съвременното езеро е около 3100 km², дължина над 100 km и средна дълбочина около 1 m. Около цялото езеро са разположени обширни тинести солончаци и блата, а по време на маловодни периоди цялото езеро се разпада на отделни водни басейна, които пресъхват ако сушата продължи по дълго и се покриват с дебела солена кора. От ноември до март Лобнор замръзва, а по-голямата му част замръзва до дъно. В отделни години, вследствие на миграцията на устиевите части на река Тарим, водите ѝ не достигат до езерото, отклоняват се на юг, и, сливайки се с река Черчен напълват езерото Карабуранкьол (Каракошун), което се намира на около 100 – 150 km югозападно от съвременния Лобнор. През 1876 г., когато видния руски географ и пътешественик Николай Пржевалски изследва и картира този район езерото Карабуранкьол е с много големи размери и той го приема за езерото Лобнор (в действителност по това време поради високото ниво на водите двете езера са били едно цяло). Изучаването на езерото е способствало за решаване на проблема с блуждаещите реки и езера в Централна Азия.

География на Китай и Лобнор · Лобнор и Тарим · Виж повече »