Прилики между Военноукрепително дело в българските земи и Старобългарско укрепено селище при Балчик
Военноукрепително дело в българските земи и Старобългарско укрепено селище при Балчик има 5 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Тиса, Бяло море, Добруджа, 7 век.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Военноукрепително дело в българските земи и Първа българска държава · Първа българска държава и Старобългарско укрепено селище при Балчик ·
Тиса
Карта на река Тиса и нейния водосборен басейн Тиса (Тиса; Tisa; Tisza; Tisa; Tisa) е голяма река в Европа, протичаща по територията на Украйна (Закарпатска област), Румъния (окръг Марамуреш), Словакия (Кошицки край), Унгария (области Саболч-Сатмар-Берег, Боршод-Абауй-Земплен, Хайду-Бихар, Хевеш, Яс-Надкун-Солнок, Бач-Кишкун и Чонград) и Сърбия (автономен край Войводина), ляв приток на Дунав.
Военноукрепително дело в българските земи и Тиса · Старобългарско укрепено селище при Балчик и Тиса ·
Бяло море
Бяло море или Егейско море (или Егѣйско море; Αιγαίο Πέλαγος, Егѐо Пѐлагос, Ege Denizi, Ѐге Денизѝ) е полузатворено море, част от Средиземно море, разположено между Балканския полуостров на запад и север, Мала Азия на изток и остров Крит на юг.
Бяло море и Военноукрепително дело в българските земи · Бяло море и Старобългарско укрепено селище при Балчик ·
Добруджа
До̀бруджа (на старобългарски: До̀бротица, Dobrogea; произнася се: Доброджя) е историко-географска област, представляваща в голямата си част плато, заемаща площ над 23 000 км2 (9000 мили2).
Военноукрепително дело в българските земи и Добруджа · Добруджа и Старобългарско укрепено селище при Балчик ·
7 век
VІІ век започва на 1 януари 601 г.
7 век и Военноукрепително дело в българските земи · 7 век и Старобългарско укрепено селище при Балчик ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Военноукрепително дело в българските земи и Старобългарско укрепено селище при Балчик са по-чести
- Какви са приликите между Военноукрепително дело в българските земи и Старобългарско укрепено селище при Балчик
Сравнение между Военноукрепително дело в българските земи и Старобългарско укрепено селище при Балчик
Военноукрепително дело в българските земи има 145 връзки, докато Старобългарско укрепено селище при Балчик има 36. Тъй като те са по-чести 5, индекса Jaccard е 2.76% = 5 / (145 + 36).
Препратки
Тази статия показва връзката между Военноукрепително дело в българските земи и Старобългарско укрепено селище при Балчик. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: