Прилики между Военноукрепително дело в българските земи и Добруджа
Военноукрепително дело в българските земи и Добруджа има 21 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Онгъл, Никулицел, Стара планина, Северна Добруджа, Тутракан, Тулча, Тракия, Черна вода (град), Черно море, Мачин, Мизия, Исакча, България, Бесарабия, Византийска империя, Влашко, Дуранкулашко езеро, Дунав, 13 век, 14 век.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Военноукрепително дело в българските земи и Първа българска държава · Добруджа и Първа българска държава ·
Онгъл
Онгъл (или Онглос) е първото поселение на Аспаруховите прабългари след заселването им на Долни Дунав през втората половина на VII век.
Военноукрепително дело в българските земи и Онгъл · Добруджа и Онгъл ·
Никулицел
Никулица (Никулицел) (Niculiţel) с предишни имена Николица и Манастир (Nicolitza, Monaster) е село, център на едноименната община, с площ 93,67 кв.
Военноукрепително дело в българските земи и Никулицел · Добруджа и Никулицел ·
Стара планина
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
Военноукрепително дело в българските земи и Стара планина · Добруджа и Стара планина ·
Северна Добруджа
Северна (Стара) Добруджа (Dobrogea de Nord) е делът на историко-географската област Добруджа, който се намира в пределите на Румъния.
Военноукрепително дело в българските земи и Северна Добруджа · Добруджа и Северна Добруджа ·
Тутракан
Ту̀тракан е град в област Силистра, Североизточна България.
Военноукрепително дело в българските земи и Тутракан · Добруджа и Тутракан ·
Тулча
Тулча (Tulcea, старо наименование Тулица) е град в Източна Румъния, административен център на окръг Тулча, Северна Добруджа.
Военноукрепително дело в българските земи и Тулча · Добруджа и Тулча ·
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Военноукрепително дело в българските земи и Тракия · Добруджа и Тракия ·
Черна вода (град)
Черна вода (Cernavodă, Чернаводъ) е град в Румъния, окръг Кюстенджа (Констанца), Северна Добруджа.
Военноукрепително дело в българските земи и Черна вода (град) · Добруджа и Черна вода (град) ·
Черно море
Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.
Военноукрепително дело в българските земи и Черно море · Добруджа и Черно море ·
Мачин
Мачин (Măcin, Мъчин) е град и административен център в окръг Тулча, Северна Добруджа, Румъния.
Военноукрепително дело в българските земи и Мачин · Добруджа и Мачин ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Военноукрепително дело в българските земи и Мизия · Добруджа и Мизия ·
Исакча
Исакча (Isaccea) или Облучица (старото българско име на града употребявано до 19 век), е град в окръг Тулча, Северна Добруджа, днес в Румъния, разположен на десния бряг на Дунава.
Военноукрепително дело в българските земи и Исакча · Добруджа и Исакча ·
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
България и Военноукрепително дело в българските земи · България и Добруджа ·
Бесарабия
Бесарабия е историко-географска област в днешна Молдова и Украйна, разположена между реките Прут и Днестър.
Бесарабия и Военноукрепително дело в българските земи · Бесарабия и Добруджа ·
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.
Византийска империя и Военноукрепително дело в българските земи · Византийска империя и Добруджа ·
Влашко
Влашко или Влахия (Țara Românească, в превод „Романска страна“) е историко-географска област, разположена в съвременна Румъния.
Влашко и Военноукрепително дело в българските земи · Влашко и Добруджа ·
Дуранкулашко езеро
Дуранкулашкото езеро или Дуранкулашко блато (от 29 юни 1942 г. до 2 юли 1965 г. Блатнишко блато) е езеро, разположено югоизточно от едноименното село в североизточната част на България в Приморска Добруджа.
Военноукрепително дело в българските земи и Дуранкулашко езеро · Добруджа и Дуранкулашко езеро ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Военноукрепително дело в българските земи и Дунав · Добруджа и Дунав ·
13 век
13 век започва на 1 януари 1201 г.
13 век и Военноукрепително дело в българските земи · 13 век и Добруджа ·
14 век
14 век започва на 1 януари 1301 г.
14 век и Военноукрепително дело в българските земи · 14 век и Добруджа ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Военноукрепително дело в българските земи и Добруджа са по-чести
- Какви са приликите между Военноукрепително дело в българските земи и Добруджа
Сравнение между Военноукрепително дело в българските земи и Добруджа
Военноукрепително дело в българските земи има 145 връзки, докато Добруджа има 126. Тъй като те са по-чести 21, индекса Jaccard е 7.75% = 21 / (145 + 126).
Препратки
Тази статия показва връзката между Военноукрепително дело в българските земи и Добруджа. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: