Прилики между Византийско владичество над българските земи и Северна Македония
Византийско владичество над българските земи и Северна Македония има 25 общи неща (в Юнионпедия): Преслав, Петър IV, Петър Делян, Охрид, Охридска архиепископия, Албания, Ниш, Скопие, Сервия, Сермон, Търново, Томор, Тесалия, Мизия, Иван Асен I, България, България (тема), Белград, Второ българско царство, Василий II Българоубиец, Видин, Георги Войтех, Драч, Добруджа, Лариса.
Преслав
#пренасочване Велики Преслав.
Византийско владичество над българските земи и Преслав · Преслав и Северна Македония ·
Петър IV
#виж Теодор-Петър.
Византийско владичество над българските земи и Петър IV · Петър IV и Северна Македония ·
Петър Делян
Пѐтър Делян е български цар в периода 1040 – 1041 г.
Византийско владичество над българските земи и Петър Делян · Петър Делян и Северна Македония ·
Охрид
Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.
Византийско владичество над българските земи и Охрид · Охрид и Северна Македония ·
Охридска архиепископия
Печат на Архиепископията от 1516 г. 55 Стенописи от интериора на катедралната църква на Охридската архиепископия „Света София“ Алексей, 4 февруари 1654 г. Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България, съкратено наричана и Охридската архиепископия е наименованието на българската автокефална православна църква подчинена на Цариградската Вселенска патриаршия в завоюваните от Византия в 1018 г. български земи, приемница на понижената в ранг Българска патриаршия. Създадена е веднага в годината на завоеванието с Имперски указ от император Василий II и е закрита неканонично със султанско ирадие през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриархСамуил Ханджери, като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.
Византийско владичество над българските земи и Охридска архиепископия · Охридска архиепископия и Северна Македония ·
Албания
Република Албания (Republika e Shqipërisë, изговаря се Републѝка е Шкипърѝсъ, кратка форма Алба̀ния (Shqipëria, изговаря се Шкипърѝя) е страна в Южна Европа. Границите на Албания са с Черна гора на север, Косово на североизток, Северна Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад и на Йонийско море на югозапад. Площта ѝ е 29 176 km², от които 27 805 km² суша и 1371 km² водна площ.
Албания и Византийско владичество над българските земи · Албания и Северна Македония ·
Ниш
Ниш (Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на град Ниш и Нишавски окръг.
Византийско владичество над българските земи и Ниш · Ниш и Северна Македония ·
Скопие
Скопие (Скопје; Shkupi, Шкуп или Шкупи; Skoplje; Üsküb, Юскюб) е столицата и най-населеният град на Северна Македония.
Византийско владичество над българските земи и Скопие · Северна Македония и Скопие ·
Сервия
Сѐрвия, известен и с турската форма на името Серфидже или Селфидже (Σέρβια; Serfice, Серфидже), е малък град в Република Гърция, център на дем Сервия в област Западна Македония.
Византийско владичество над българските земи и Сервия · Северна Македония и Сервия ·
Сермон
Сермон е името, с което византийският летописец Йоан Скилица нарича управника на Срем, отказал да се подчини на византийския император Василий II след покоряването на по-голямата част от България през 1018 г.
Византийско владичество над българските земи и Сермон · Северна Македония и Сермон ·
Търново
#виж Велико Търново.
Византийско владичество над българските земи и Търново · Северна Македония и Търново ·
Томор
Томор (Томорица; Tomori)е планина в централна част Албания, разположена между долините на реките Девол на север и североизток, левият ѝ приток Томорица на изток и Осум на запад.
Византийско владичество над българските земи и Томор · Северна Македония и Томор ·
Тесалия
Тесалия е историко-географска област в Гърция и една от 13-те административни области.
Византийско владичество над българските земи и Тесалия · Северна Македония и Тесалия ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Византийско владичество над българските земи и Мизия · Мизия и Северна Македония ·
Иван Асен I
Ива̀н Асѐн I, наричан също Белгу̀н, в историографията срещан и като Иван I Асен, Иван Асен или само Асен, рядко Йоан Асен I или Йоан I Асен, е цар на България от 1190 до 1195 г.
Византийско владичество над българските земи и Иван Асен I · Иван Асен I и Северна Македония ·
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
България и Византийско владичество над българските земи · България и Северна Македония ·
България (тема)
Византийските теми на Балканския полуостров през 1045 година Тема България е византийска военно-административна единица по време на византийската власт в България (1018 – 1185).
България (тема) и Византийско владичество над българските земи · България (тема) и Северна Македония ·
Белград
Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.
Белград и Византийско владичество над българските земи · Белград и Северна Македония ·
Второ българско царство
#пренасочване Втора българска държава.
Византийско владичество над българските земи и Второ българско царство · Второ българско царство и Северна Македония ·
Василий II Българоубиец
Василий II Българоубиец (Βασίλειος Β΄ Βουλγαροκτόνος) е император на Византия от Македонската династия, управлявал от 976 до 1025 година.
Василий II Българоубиец и Византийско владичество над българските земи · Василий II Българоубиец и Северна Македония ·
Видин
Вѝдин е град в Северозападна България, разположен на десния бряг на река Дунав.
Видин и Византийско владичество над българските земи · Видин и Северна Македония ·
Георги Войтех
България под византийска власт Георги Войтех(Γεώργιος ὁ Βοϊτάχος) е български аристократ от XI век, скопски първенец и организатор на въстание срещу византийското владичество по времето на византийския император Михаил VII Дука.
Византийско владичество над българските земи и Георги Войтех · Георги Войтех и Северна Македония ·
Драч
Драч(Durrësi, Дуръс,Dyrrhachium, Дирахиум, Durazzo, Дурацо, Δυρράχιο, Дирахио, катаревуса: Δυρράχιον, Дирахион) е град в Албания, административен център на едноименните област и окръг.
Византийско владичество над българските земи и Драч · Драч и Северна Македония ·
Добруджа
До̀бруджа (на старобългарски: До̀бротица, Dobrogea; произнася се: Доброджя) е историко-географска област, представляваща в голямата си част плато, заемаща площ над 23 000 км2 (9000 мили2).
Византийско владичество над българските земи и Добруджа · Добруджа и Северна Македония ·
Лариса
Ла̀риса (Λάρισα) е град в Централна Гърция, център на дем Лариса, ном Лариса и на област Тесалия.
Византийско владичество над българските земи и Лариса · Лариса и Северна Македония ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Византийско владичество над българските земи и Северна Македония са по-чести
- Какви са приликите между Византийско владичество над българските земи и Северна Македония
Сравнение между Византийско владичество над българските земи и Северна Македония
Византийско владичество над българските земи има 99 връзки, докато Северна Македония има 284. Тъй като те са по-чести 25, индекса Jaccard е 6.53% = 25 / (99 + 284).
Препратки
Тази статия показва връзката между Византийско владичество над българските земи и Северна Македония. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: