Прилики между Византийска империя и Ранно средновековие
Византийска империя и Ранно средновековие има 36 общи неща (в Юнионпедия): X век, Късна античност, Крит, Кипър, Константин-Кирил Философ, Константинопол, Първа българска държава, Персия, Одоакър, Африка, Армения, Азия, Никифор II Фока, Римската империя, Ромул Августул, Стара планина, Средиземно море, Средновековие, Самуил, Тервел, Теодосий I, Черно море, Юстиниан I, Маврикий (Византийска империя), Мала Азия, Месопотамия, Методий, Ираклий, Балкани, Вандалско кралство, ..., Велико преселение на народите, Дунав, Дакия, Диоклециан, Европа, Египет. Разширете индекс (6 Повече ▼) »
X век
#виж 10 век.
X век и Византийска империя · X век и Ранно средновековие ·
Късна античност
Късна античност е модерно название в региона на Средиземно море на последния период на Античността, преди Средновековието, приблизително между 300 и 600 г.
Византийска империя и Късна античност · Късна античност и Ранно средновековие ·
Крит
Крит (Candia; Girit) е една от тринадесетте административни области на Република Гърция.
Византийска империя и Крит · Крит и Ранно средновековие ·
Кипър
#пренасочване Република Кипър.
Византийска империя и Кипър · Кипър и Ранно средновековие ·
Константин-Кирил Философ
Свети Кирил Философ (Κύριλλος, Kyrillos, Kiril, Cyril; Кѷрїллъ) е учен богослов от Византия, създател на глаголицата.
Византийска империя и Константин-Кирил Философ · Константин-Кирил Философ и Ранно средновековие ·
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Византийска империя и Константинопол · Константинопол и Ранно средновековие ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Византийска империя и Първа българска държава · Първа българска държава и Ранно средновековие ·
Персия
Пе́рсия произлиза от Персис – древногръцката форма на Парс (или Фарс) и е латинизирано название на историческата област Фарс в Южен Иран, използвана в западните страни до 1935 г.
Византийска империя и Персия · Персия и Ранно средновековие ·
Одоакър
Флавий Одоакър или Одоакер (Odovacar, Odovacer, Odowac, Flavius Odovacar, Odovacer или Fl.; * 433, † 15 март 493, Равена) е римски войник, който след като свалил от престола последния западноримски император Ромул Августул през 476 г., бил провъзгласен за крал на Италия (rex Italiae).
Византийска империя и Одоакър · Одоакър и Ранно средновековие ·
Африка
Африка е вторият по големина и по население континент в света след Азия.
Африка и Византийска империя · Африка и Ранно средновековие ·
Армения
Армения (Հայաստանի Հանրապետություն, Hayastani Hanrapetut’yun) е унитарна полупрезидентска република от Югозападна Азия, но политически и културно тя е приемана като част от Европа.
Армения и Византийска империя · Армения и Ранно средновековие ·
Азия
Азия е най-големият и най-населеният континент на планетата Земя.
Азия и Византийска империя · Азия и Ранно средновековие ·
Никифор II Фока
Никифор II Фока (Νικηφόρος Β΄ Φωκάς; * 912; † 969) е византийски император в периода 963 – 969.
Византийска империя и Никифор II Фока · Никифор II Фока и Ранно средновековие ·
Римската империя
#виж Римска империя.
Византийска империя и Римската империя · Ранно средновековие и Римската империя ·
Ромул Августул
Флавий Ромул Август (Flavius Romulus Augustus), наричан и само Ромул Августул („Ромул Августчето“) е римски император в периода 31 октомври 475 – 4 септември 476.
Византийска империя и Ромул Августул · Ранно средновековие и Ромул Августул ·
Стара планина
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
Византийска империя и Стара планина · Ранно средновековие и Стара планина ·
Средиземно море
Средиземно море е междуконтинентално море, разположено между Европа на север, Африка на юг и Азия на изток.
Византийска империя и Средиземно море · Ранно средновековие и Средиземно море ·
Средновековие
„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.
Византийска империя и Средновековие · Ранно средновековие и Средновековие ·
Самуил
Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.
Византийска империя и Самуил · Ранно средновековие и Самуил ·
Тервел
Тѐрвел e вторият владетел на България.
Византийска империя и Тервел · Ранно средновековие и Тервел ·
Теодосий I
Флавий Теодосий (Flavius Theodosius; Θεοδόσιος Α’), прието е още да се нарича Теодосий I Велики, е римски император от 379 до 395 година.
Византийска империя и Теодосий I · Ранно средновековие и Теодосий I ·
Черно море
Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.
Византийска империя и Черно море · Ранно средновековие и Черно море ·
Юстиниан I
Юстиниан I Велики (Iustinianus I) е император на Източната римска империя (Византия) от 1 април 527 до 11 ноември 565 г.
Византийска империя и Юстиниан I · Ранно средновековие и Юстиниан I ·
Маврикий (Византийска империя)
Флавий Маврикий Тиберий Август (Flavius Mauricius Tiberius Augustus, Φλάβιος Μαυρίκιος Τιβέριος Αύγουστος), в историята познат още като Маврикий Тиберий, е император на Източната римска империя (Византия) през периода от 582 до 602 година.
Византийска империя и Маврикий (Византийска империя) · Маврикий (Византийска империя) и Ранно средновековие ·
Мала Азия
Географски обхват на Мала Азия Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Западна Азия и съставлява приблизително 3/4 от азиатската територия на Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция.
Византийска империя и Мала Азия · Мала Азия и Ранно средновековие ·
Месопотамия
Тигър и Ефрат (карта) Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία – „междуречие“), също Двуречие или Междуречие, се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат.
Византийска империя и Месопотамия · Месопотамия и Ранно средновековие ·
Методий
Икона Кирил (дясно) и Методий, Букурещ, XIX век Старата капела в Регенсбург, на която има паметна плоча за затвора на Методий Паметна плоча по повод затварянето на Свети Методий, Регенсбург, Старата Капела Свети Методий (Μεθόδιος, Methodios; на църковнославянски: Мєѳодїи) е високопоставен духовник, политически и културен деятел от Византия, по-голям брат на Константин-Кирил Философ.
Византийска империя и Методий · Методий и Ранно средновековие ·
Ираклий
Флавий Ираклий Август (Flavius Heraclius Augustus; Ηράκλειος, Hērakleios; * 575 г.; † 11 февруари 641 г.) е източноримски император, управлявал в периода 5 октомври 610 – 11 февруари 641 г.
Византийска империя и Ираклий · Ираклий и Ранно средновековие ·
Балкани
#виж Балкански полуостров.
Балкани и Византийска империя · Балкани и Ранно средновековие ·
Вандалско кралство
#пренасочване Кралство на вандали и алани.
Вандалско кралство и Византийска империя · Вандалско кралство и Ранно средновековие ·
Велико преселение на народите
Миграции 2 – 5 век. Карта на света през 820 г. Великото преселение на народите е мощен миграционен процес на евразийски племена през IV – VII век от новата ера.
Велико преселение на народите и Византийска империя · Велико преселение на народите и Ранно средновековие ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Византийска империя и Дунав · Дунав и Ранно средновековие ·
Дакия
Дакия (Dacia Traiana) е антична източноевропейска монархия, заемаща обширна територия предимно в земите на днешна Румъния.
Византийска империя и Дакия · Дакия и Ранно средновековие ·
Диоклециан
Диоклециан, чието пълно име е Гай Аврелий Валерий Диоклециан (Gaius Aurelius Valerius Diocletianus), е римски император от 20 ноември 284 г.
Византийска империя и Диоклециан · Диоклециан и Ранно средновековие ·
Европа
Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.
Византийска империя и Европа · Европа и Ранно средновековие ·
Египет
Арабска република Египет (جمهورية مصر العربية, джумхурийят миср ал арабийя) или само Египет е държава в североизточната част на Африка с населени места, съсредоточени предимно край течението на река Нил.
Византийска империя и Египет · Египет и Ранно средновековие ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Византийска империя и Ранно средновековие са по-чести
- Какви са приликите между Византийска империя и Ранно средновековие
Сравнение между Византийска империя и Ранно средновековие
Византийска империя има 298 връзки, докато Ранно средновековие има 112. Тъй като те са по-чести 36, индекса Jaccard е 8.78% = 36 / (298 + 112).
Препратки
Тази статия показва връзката между Византийска империя и Ранно средновековие. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: