Прилики между Византийска империя и Самуил
Византийска империя и Самуил има 22 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Пелопонес, Армения, Античност, Стара планина, Скопие, София, Солун, Тракия, Тесалия, Цариград, Македония (област), Месопотамия, Инокентий III, Василий II (Византийска империя), Вардарска Македония, Гърция, Георгий Острогорски, Дунав, Далмация, Епир, Йоан Скилица.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Византийска империя и Първа българска държава · Първа българска държава и Самуил ·
Пелопонес
Пелопонес (на гръцки Πελοπόννησος, Пелопонисос) е полуостров в Гърция, оформящ най-южния край на Балканския полуостров.
Византийска империя и Пелопонес · Пелопонес и Самуил ·
Армения
Армения (Հայաստանի Հանրապետություն, Hayastani Hanrapetut’yun) е унитарна полупрезидентска република от Югозападна Азия, но политически и културно тя е приемана като част от Европа.
Армения и Византийска империя · Армения и Самуил ·
Античност
Античността̀ (antiquitas) е период от историята на Средиземноморието, обхващащ приблизително времето от VIII век пр.
Античност и Византийска империя · Античност и Самуил ·
Стара планина
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
Византийска империя и Стара планина · Самуил и Стара планина ·
Скопие
Скопие (Скопје; Shkupi, Шкуп или Шкупи; Skoplje; Üsküb, Юскюб) е столицата и най-населеният град на Северна Македония.
Византийска империя и Скопие · Самуил и Скопие ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Византийска империя и София · Самуил и София ·
Солун
Солун (Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина.
Византийска империя и Солун · Самуил и Солун ·
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Византийска империя и Тракия · Самуил и Тракия ·
Тесалия
Тесалия е историко-географска област в Гърция и една от 13-те административни области.
Византийска империя и Тесалия · Самуил и Тесалия ·
Цариград
#виж Истанбул.
Византийска империя и Цариград · Самуил и Цариград ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Византийска империя и Македония (област) · Македония (област) и Самуил ·
Месопотамия
Тигър и Ефрат (карта) Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία – „междуречие“), също Двуречие или Междуречие, се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат.
Византийска империя и Месопотамия · Месопотамия и Самуил ·
Инокентий III
Инокентий III е папа на Римокатолическата църква от 1198 г.
Византийска империя и Инокентий III · Инокентий III и Самуил ·
Василий II (Византийска империя)
#пренасочване Василий II Българоубиец.
Василий II (Византийска империя) и Византийска империя · Василий II (Византийска империя) и Самуил ·
Вардарска Македония
Вардарска Македония е названието на частта от географската област Македония, окупирана от Сърбия през 1912 г.
Вардарска Македония и Византийска империя · Вардарска Македония и Самуил ·
Гърция
Гърция, официално Република Гърция (Ελλάδα, Елада или катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники Димократия, Гръцка република), е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров.
Византийска империя и Гърция · Гърция и Самуил ·
Георгий Острогорски
Георгий Острогорски (р. 19 януари 1902 - п. 24 октомври 1976) е виден югославски историк от руско потекло, придобил световна слава със своите изследвания, публикации и трудове в областта на византологията.
Византийска империя и Георгий Острогорски · Георгий Острогорски и Самуил ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Византийска империя и Дунав · Дунав и Самуил ·
Далмация
Далмация (Dalmacija) е историко-географска област на източното крайбрежие на Адриатическо море в днешна Хърватия, разположена между остров Раб на северозапад и залива на Котор (Бока Которска) на югоизток.
Византийска империя и Далмация · Далмация и Самуил ·
Епир
Епир (Ήπειρος, Ипирос, Epir, Епир) е историко-географска област в западната част на Балканския полуостров, днес разделена между Гърция (Южен Епир) и Албания (Северен Епир).
Византийска империя и Епир · Епир и Самуил ·
Йоан Скилица
Йоан Скилица (Ἰωάννης Σκυλίτζης) е византийски историк от края на XI век.
Византийска империя и Йоан Скилица · Йоан Скилица и Самуил ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Византийска империя и Самуил са по-чести
- Какви са приликите между Византийска империя и Самуил
Сравнение между Византийска империя и Самуил
Византийска империя има 298 връзки, докато Самуил има 185. Тъй като те са по-чести 22, индекса Jaccard е 4.55% = 22 / (298 + 185).
Препратки
Тази статия показва връзката между Византийска империя и Самуил. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: