Прилики между Византийска империя и Войводина
Византийска империя и Войводина има 7 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Панония, Сърбия, Самуил, Дунав, Дакия, Европа.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Византийска империя и Първа българска държава · Войводина и Първа българска държава ·
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
Византийска империя и Панония · Войводина и Панония ·
Сърбия
Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.
Византийска империя и Сърбия · Войводина и Сърбия ·
Самуил
Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.
Византийска империя и Самуил · Войводина и Самуил ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Византийска империя и Дунав · Войводина и Дунав ·
Дакия
Дакия (Dacia Traiana) е антична източноевропейска монархия, заемаща обширна територия предимно в земите на днешна Румъния.
Византийска империя и Дакия · Войводина и Дакия ·
Европа
Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Византийска империя и Войводина са по-чести
- Какви са приликите между Византийска империя и Войводина
Сравнение между Византийска империя и Войводина
Византийска империя има 298 връзки, докато Войводина има 149. Тъй като те са по-чести 7, индекса Jaccard е 1.57% = 7 / (298 + 149).
Препратки
Тази статия показва връзката между Византийска империя и Войводина. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: